Решение № 57 от 19.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Пловдив, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000575 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №341 от 09.08.2024 г.,постановено по т.д.№679/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XXIII-ти състав е отхвърлен предявения от “М.П.М.”ООД,ЕИК .... против “Е.”ЕАД,ЕИК .... иск да се признае за установено по отношение на “Е.”ЕАД,ЕИК ....,че “М.П.М.”ООД,ЕИК ....,не дължи на “Е.”ЕАД,ЕИК .... сумата от 140 328,16 лева /сто и четиридесет хиляди триста двадесет и осем лева и 16 ст./ по фактура №8301574847/14.09.2023 г.,представляваща служебно определена коригирана стойност на количеството електрическа енергия по партида с клиентски номер 101016732 поради установено неправомерно присъединяване на обект към електрическата мрежа с констативен протокол 687276/21.08.2023 г.

Със същото решение е осъден ищеца “М.П.М.”ООД,ЕИК .... да заплати на “Е. Г”ЕАД,ЕИК .... сумата от 1820 лева,представляващи разноски по делото.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство-“М.П.М.”ООД с

ЕИК

....,чрез пълномощника на дружеството адв. С. Р..В жалбата е изложено становището,че обжалваното решение е неправилно,немотивирано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон,както и в противоречие със събраните по делото доказателства.Конкретни доводи за 1 обосноваване на това становище са развити в жалбата.Дружествотожалбоподател счита,че процесната фактура №8301574847 от 14.09.2023 г. е издадена в противоречие с чл.28,ал.2 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/,издадени от ДКЕВР и обн. В ДВ,бр.66 от 26.07.2013 г.,в сила от 26.07.2016 г.,където е посочено,че крайният снабдител-доставчикът от последна инстанция,събира и заплаща на оператора на електроразпределителната мрежа суми за пренос,достъп и други мрежови услуги,за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчик количество ел. енергия.Въз основа на тази разпоредба жалбоподателят поддържа аргумента,че материалноправно легитимиран да издаде процесната фактура е доставчикът по договор за продажба на ел. енергия,а не ответното дружество.Наред с това жалбоподателят излага и довода,че по делото не е установено какъв е вида на твърдените кабели,чрез които е била променена схемата на свързване,за да може да се установи максималната им пропусквателна способност, с оглед на което не може да се приложи конкретна формула за изчисление,която да доведе до обоснован извод за конкретна сума,която трябва да се начисли в резултат на установено неизмерване,непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия за процесния период.Поддържа още и аргумента,че извършеното от ответното дружество преизчисление в процесната фактура е неправилно и компрометирано.Счита наред с това,че е неприложимо посоченото от ответника правно основание за формиране на извършената от него корекция,а именно чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ,тъй като тази разпоредба е относима за случаите,когато се касае до неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи,а в случая обектът на ищеца е присъединен правомерно към електроразпределителната мрежа на ответното дружество.Според жалбоподателя,дори и да е установена промяна в схемата на свързване на СТИ,то следва евентуално да се направи преизчисление при хипотезата за промяна в схемата на свързване на основание чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ,а не по чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ.Затова намира,че процесната сума,определена за плащане,е начислена незаконосъобразно, поради което и искът като основателен и доказан следва да бъде уважен.

Наред с гореизложеното,жалбоподателят поддържа още и това,че посоченото правно основание в процесната фактура,а именно чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ,сочи незаконосъобразност на нейното издаване,като конкретната обосновка на това твърдение развива в жалбата си.Освен това счита,че ответникът не е изпълнил и задължението си по чл.98а,ал.2,т.6 от ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./,съгласно която разпоредба ответникът е длъжен да измени ОУ-я като включи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата от чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ.Посочва,че в ОУ-я на ответника “Е.”ЕАД въобще не е предвидено задължение за уведомяване и ред,по който да се извърши същото,от което следва,че липсват каквито и да е гаранции,които да обезпечат правата на потребителя в това корекционно производство.Позовава се и на съдебна практика на ВКС,според която се приема,че със ЗИДЗЕ /обн. В ДВ,бр.54 от 2012 г.,в сила от 17.07.2021 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на 2 клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,само ако е изпълнил задълженията си по чл.98а,ал.2,т.6 и по чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ,т.е. само при предвиждане в ОУ-я на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличието на одобрени правила за измерване,регламентиращи принципите на измерване,начините и местата за измерване,условията и реда за тяхното обслужване,включително за установяване на случаите на неизмерена,неправилно и/или неточно измерена ел. енергия.Твърди,че не е налице изпълнение на фактическия състав на нормата в ЗЕ,именно да има правила и ред за уведомяване в ОУ на ответното дружество.Посочва,че в тази насока е и решение от 23.10.2014 г. на СЕС по съединени дела С-359/11 и С-400/11.Позовава се и на противоречие между чл.56,ал.1,2 ПИКЕЕ /2019 г./ и чл.98а,ал.2,т.6,б.”а” ЗЕ,като счита,че според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител,докато според ПИКЕЕ /2019г./ сумата се дължи на оператора на електроснабдителната мрежа и той трябва да предвиди в ОУ ред за уведомяване на клиента за нея.Счита в тази насока,че съгласно чл.15,ал.3 от ЗНА съдът е длъжен да приложи нормативния акт от по-висока степен,а именно чл.98а,ал.2,т.6,б.”а” от ЗЕ и прави извод от това,че ответникът не е материално правно легитимиран за процесното вземане за корекция,а легитимиран е крайния снабдител.Според жалбоподателя,при наличието на чл.98а,ал.2,т.6,б.”а” от ЗЕ,не може да се приеме,че чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ делегира компетентност на КЕВР да определи,че сумата по корекцията вече ще се дължи на оператора на електроразпределителната мрежа вместо на крайния снабдител.Моли при разглеждане на делото и постановяване на решение съдът да вземе предвид посочената в жалбата съдебна практика по аналогични казуси,подкрепяща /според него/ твърденията му,че обжалваното решение е неправилно,немотивирано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

И въз основа на всички изложени в жалбата аргументи,дружествотожалбоподател моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение №341 от 09.08.2024 г.,постановено по т.д.№679/2023 г. на Окръжен съд-Пловдив,XXIII състав,като вместо него се постанови друго решение от настоящия съд,с което да бъде уважен процесният отрицателен установителен иск.Моли да му се присъдят сторените от него разноски пред двете инстанции съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемият “Е.”ЕАД-гр.Пловдив,с ЕИК .... е депозирал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,чрез упълномощения юрисконсулт К. Н..В отговора е изложено становището,че въззивната жалба е допустима,но е изцяло неоснователна,а обжалваното с нея първоинстанционно решение е правилно,обосновано и постановено при пълнота на доказателствата,като всяко едно от тях е тълкувано правилно поединично и в съвкупност с останалите доказателства.Счита,че решението е в съответствие с материалния закон и че фактическите констатации на съда съответстват на обективната истина,а правните изводи-на закона.Конкретни аргументи за обосноваване на това становище въззиваемият развива в отговора си.Моли въз основа на тях да се потвърди обжалваното решение и да му бъдат присъдени 3 разноските,направени във въззивната инстанция.

Доказателствени искания не са заявени от страните пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение с оглед постановения с него краен резултат и при подаване на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от ГПК писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо и в частност-че с решението съдът се е произнесъл именно по иска,с който е сезиран по делото,който иск също счита за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесната въззивна жалба и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

Обжалваното решение е постановено по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124,ал.1 от ГПК,предявен от “М.П.М.”ООД с ЕИК .... против “Е.”ЕАД с ЕИК .....

Така предявения иск е основан на следните сочени от ищеца обстоятелства и заявени от него твърдения:

Твърди се в исковата молба,че ответникът е издал и изпратил на ищеца фактура №8301574847 от 14.09.2023 г. на стойност 140 328,16 лв.,по клиентски №.... за адрес в гр.Н.,к-с А.,с основание:дължима сума вследствие на установено неизмерване,непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер №,период 22.02.2023 г.-21.08.2023 г.Твърди се още,че сумата по фактурата вероятно е формирана на база преизчисления от ответника,без за това да са налице каквито и да било основания и че липсва каквото и да било неизпълнение от страна на дружеството-ищец към ответника,а и не е видно на какво основание ответникът е отразил наличието на такова задължение и то без съгласието на 4 ищеца и по неизвестен на последния клиентски номер.Твърди се,че между страните липсват облигационни правоотношения съгласно изискванията на ЗЕ и ОУ на ответното дружество и ищецът е заявил,че оспорва спазването на процедурата по ПИКЕЕ,сочена във фактурата,както и начина и основанието за формиране на сумата по фактурата.

Твърди се още,че посоченото правно основание в процесната фактура,а именно-чл.51 от ПИКЕЕ,сочи незаконосъобразност на нейното издаване,тъй като фактурата е съставена на основание чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ /изм. ДВ,бл.41 от 2019 г.,в сила от 21.05.2019 г./ и основание чл.56 от ПИКЕЕ /ДВ,бр.35 от 2019 г.,в сила от 03.05.2019 г./Т.е. измененията в ЗЕ са влезли в сила след влизането в сила на ПИКЕЕ,а това е в противоречие на разпоредбата на ЗЕ,препращаща към ПИКЕЕ.Ищецът посочва още,че в чл.51 ПИКЕЕ не се посочва конкретна методика за изчисление и дори да се позволява доначисляване,това може да бъде по отношение на мрежовите услуги с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа.В случая,според ищеца,не се посочва на каква цена на електроенергията е формирана процесната сума.Изтъква,че електроразпределителните дружества не търгуват с електроенергия,а дейността им се отнася до поддържане на електроразпределителната мрежа като съвкупност от електропроводи и транспортиране на електроенергията през разпределителната мрежа.