Определение № 20935 от 05.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20935 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Маргарита Ил. Николова като разгледа докладваното от Маргарита Ил. Николова Въззивно гражданско дело № 20261100509462 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба с вх. № 17457/16.06.2026 г., подадена от взискателя М.О. Т., родена на **** г., чрез нейната майка и законен представител Е. Г. Т., срещу действия на държавен съдебен изпълнител уч. № 17, при Районен съд – гр. София, по изпълнително дело № 20161011400444. Жалбата е насочена срещу Разпореждане от 26.05.2026 г., с което държавният съдебен изпълнител е отказал да отмени или измени Разпореждането си от 11.05.2026 г., с което е отказал да уважи молбата на взискателя за издаване на удостоверение за определяне на общия размер на задължението, включително на претендираните извънредни разходи за издръжка, както и е дал указания за отстраняване на нередовности.

В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е отказано събирането на претендираните разноски за допълнителна издръжка на детето и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза.

Поддържа се, че видът на лечебното заведение – държавно или частно – е ирелевантен за дължимостта на разходите, доколкото медицинската необходимост от тях е доказана.

Позовава се на съдебното споразумение от 2016 г., съгласно което бащата следва да участва в разходите за пътуване в чужбина за лечение на детето и други необходими за лечението му разходи. Сочи, че с постановление от 05.05.2023 г. са признати разходи за консумативи, операция и рехабилитация, като твърди, че по него длъжникът е заплатил 5 491,58 лв.

Твърди, че бащата е бил информиран за пътуванията и е участвал в организацията им.

Поддържа също, че разходите за участия на детето в чуждестранни конкурси представляват извънредни разходи, свързани с неговото развитие и образование, независимо от посоченото в платежните документи основание „дарение“.

Относно съдебно-счетоводната експертиза жалбоподателката сочи, че същата е необходима за проверка на извършените плащания и съпоставянето им с представените платежни документи и електронна кореспонденция. Позовава се и на медицински документи от май и юни 2026 г., които според нея удостоверяват необходимостта от медицинско проследяване и извършването на разходите, както и че детето е било регистрирано като „самоплатец“. Отправя искане обжалваното постановление бъде отменено, разходите да бъдат включени в задължението на длъжника и да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза. Иска приобщаване на представените документи, предоставяне на срок за представяне на заверени преводи на чуждоезичните доказателства и възможност за представяне на допълнителни такива.

1

В законоустановения срок не е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното производство.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК държавният съдебен изпълнител поддържа, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.07.2016 г., издаден по гр. д. № 79707/2015 г. на СРС, с който е утвърдено споразумение между страните. Съгласно споразумението бащата дължи месечна издръжка на детето в размер на 300 лв., както и половината от всички извънредни разходи за поддръжка на кохлеарните импланти, операции, последващи манипулации, пътувания в чужбина за лечение и други необходими за лечението на детето разходи. Посочва се, че по делото са постъпвали плащания от длъжника, а в хода на изпълнителното производство са били изготвяни съдебно-счетоводни експертизи относно дължимата и погасената месечна издръжка. Взискателят е претендирал събиране на различни разходи, които според него представляват извънредни разходи за лечението и развитието на детето. Държавният съдебен изпълнител твърди, че с постановлението от 05.05.2023 г. е прието, че към 28.04.2023 г. длъжникът дължи сумата от 5 491,58 лв., представляваща половината от разходите, заплатени от майката за индивидуална слухово-речева рехабилитация в Рехабилитационен център „Яника“. Постановлението е било обжалвано и от двете страни, като жалбите са оставени без разглеждане като недопустими с решение № 4154/04.03.2025 г. на СГС по ч. гр. д. № 3875/2024 г. Посочва, че впоследствие взискателят е подал редица молби за събиране на суми и за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да определи размера на претендирания дълг въз основа на представените документи. Длъжникът е възразил, че между страните не е постигнато съгласие относно претендираните допълнителни разходи, както и че част от представените доказателства не могат да бъдат приети поради липса на превод или на изискуемата от закона форма.

С разпореждане от 11.05.2026 г. държавният съдебен изпълнител е отказал да издаде постановление за определяне на общия размер на задължението, като е приел, че не може да определи размера на дължимите извънредни разходи, тъй като същите не са конкретно определени като парична сума в изпълнителния титул. Взискателят е оспорил този отказ с молба вх. № 15218/26.05.2026 г., като е поискал отмяна на разпореждането, респективно молбата да бъде разгледана като жалба. По тази молба са дадени указания за отстраняване на нередовности, които не са били изпълнени в срок, поради което същата е била върната.

Впоследствие е подадена процесната жалба с вх. № 17457/16.06.2026 г., като с молбата за отстраняване на нередовностите взискателят изрично е заявил, че поддържа и искането и възражението, депозирани с вх. № 15218/26.05.2026 г. Нередовностите по настоящата жалба са отстранени в срок.

Според държавния съдебен изпълнител жалбата е недопустима, тъй като отказът не представлява отказ от извършване на конкретно изпълнително действие за събиране на опредЕ. и изискуема сума, а отказ да бъде определен общият размер на претендираното задължение. Приема също, че отказът за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза не представлява самостоятелно обжалваемо изпълнително действие.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и уточненията към нея, мотивите на съдебния изпълнител, като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на настоящата жалба с вх. № 17457/16.06.2026 г. е разпореждането от 26.05.2026 г., с което държавният съдебен изпълнител е отказал да отмени или измени разпореждането си от 11.05.2026 г. и е дал указания за отстраняване на нередовности в подадената от взискателя молба. С разпореждането от 11.05.2026 г. държавният съдебен изпълнител е отказал да уважи молбата на взискателя за издаване на постановление, с което да бъде определен общият размер на задължението, включително претендираните извънредни разходи за издръжка, както и искането за назначаване на съдебно-счетоводна 2 експертиза. С последващата молба за отстраняване на нередовностите взискателят е заявил, че поддържа и искането и възражението, депозирани с вх. № 15218/26.05.2026 г., както и искането си за събиране на претендираните извънредни разходи и назначаване на съдебносчетоводна експертиза.

Изпълнително дело № 20161110400444 е образувано на 21.07.2016 г., по молба на взискателя М.О. Т., родена на **** г., чрез нейната майка и законен представител Е. Г. Т..

Производството е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.07.2016 г. от Районен съд – София по гр. д. № 79707/2015 г., с който е утвърдено постигнатото между страните споразумение и длъжникът О.Т.Т. е задължен да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 300 лв., както и половината от всички извънредни разходи за поддръжка на кохлеарните импланти, операции, последващи манипулации, пътувания в чужбина за лечение и други необходими за лечението на детето разходи.

С разпореждане от 11.05.2026 г. ДСИ е отказал да издаде постановление за определяне на общия размер на задължението по изпълнителното дело, включително размера на претендираните от взискателя извънредни разходи. Разпореждането е връчено на взискателя на 16.05.2026 г. На 26.05.2026 г. взискателят е подал молба с вх. № 15218/26.05.2026 г., наименувана „възражение – отговор“, с която е поискал отмяна на разпореждането от 11.05.2026 г. По повод на тази молба държавният съдебен изпълнител е постановил разпореждане от 26.05.2026 г., с което е отказал да отмени или измени разпореждането си от 11.05.2026 г. и е дал указания за отстраняване на констатирани нередовности, в случай че взискателят поддържа молбата си като жалба. Разпореждането е връчено на взискателя на 05.06.2026 г. Указанията не са изпълнени в срок, поради което молбата с вх. № 15218/26.05.2026 г. е била върната. Срещу разпореждането за връщането й не е подадена частна жалба. На 16.06.2026 г. взискателят е подал настоящата жалба с вх. № 17457/16.06.2026 г. При проверката за редовност са констатирани нередовности, поради което на 25.06.2026 г. на взискателя е връчено съобщение с указания за отстраняването им в едноседмичен срок.

Указанията са изпълнени в срок с молба вх. № 19573/06.07.2026 г., подадена по пощата на 02.07.2026 г., видно от приложения плик за куриерска услуга. С тази молба взискателят е заявил, че поддържа жалбата с вх. № 17457/16.06.2026 г., както и искането и възражението, депозирани с вх. № 15218/26.05.2026 г., и е представил препис за връчване на длъжника.

След отстраняване на нередовностите ДСИ е изпратил препис от жалбата и представените доказателства на пълномощника на длъжника, с указания за представяне на писмено възражение в тридневен срок. Съобщението е връчено на 12.08.2026 г., като в предоставения срок възражение не е постъпило.

Съгласно императивната и специална разпоредба на чл. 435, ал. 1 от ГПК взискателят може да обжалва следните действия на съдебния изпълнител, които са лимитирано изброени: отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

В конкретния случай предмет на жалбата не е изпълнително действие, попадащо в приложното поле на чл. 435 ГПК, а разпореждането на ДСИ, с което не е уважена молбата на взискателя за издаване на постановление за определяне на общия размер на задължението, включително претендираните извънредни разходи за издръжка, както и искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

Предвид изложеното, в случая не са налице процесуалните предпоставки, предвидени в чл. 435, ал. 1 ГПК, поради което съдът счита, че жалбата на взискателя следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Така мотивиран, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх. № 17457/16.06.2026 г., подадена от взискателя М.О. Т., родена на **** г., чрез нейната майка и законен представител Е. Г. Т., срещу действия на държавен съдебен изпълнител, уч. № 17 при Районен съд – гр. София, по изпълнително дело № 20161011400444, срещу действия на ДСИ изразяващи се в отказ да се издаде постановление за определяне на общия размер на задължението и за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, обективирани в Разпореждане от 11.05.2026 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по възз. гр. дело № 9426/2026 г. по описа на СГС, IIIА въззивен състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Апелативен съд - София.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4