Решение № 1192 от 29.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1192 гр. Плевен, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430104068 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от П. К. П. и Д. К. П. против „***“ АД.

След направените от ищците уточнения и частичното прекратяване на производството поради оттегляне на първоначално предявените искове по чл.124, ал.1 от ГПК, предмет на разглеждане е останал отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, във връзка с чл.439, ал.2, във връзка с ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че към датата на предявяване на иска - 30.06.2025 г., не съществува - като погасено чрез плащане, вземането, за което е издаден изпълнителен лист №***/*** г. по гр.д. №***/20*** г. по описа на Районен съд *** и въз основа на който е образувано изпълнително дело №***/20*** г. по описа на ЧСИ У. Д.. Ищците твърдят, че са наследници на З. Д. П.а и К. П.

П., които са били длъжници по заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.

№***/20*** г. по описа на Районен съд ***. Срещу издадената заповед в срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение единствено от З. Д. П.а. След подаденото от нея възражение е образувано гр.д. №***/20*** г. по описа на Районен съд ***. Производството по предявения срещу К. П. П. иск е 1 прекратено, а с постановеното по делото решение е признато за установено по отношение на З. Д. П.а съществуването на вземания на „***“ АД в размер на 822,59 лева главница, и 32,40 лева обезщетение за забава, ведно със законната лихва и присъдените разноски. Решението е потвърдено от *** окръжен съд и е влязло в сила на 21.10.2019 г. Въз основа на влязлото в сила решение е издаден изпълнителен лист №***/*** г. по гр.д. №***/20*** г. по описа на Районен съд ***. Изпълнителният лист е предявен за принудително изпълнение по изпълнително дело №***/20*** г. по описа на ЧСИ У. Д., по което ищците са били конституирани като длъжници в качеството им на наследници. Ищците поддържат, че в хода на принудителното изпълнение от банкови сметки на Д. К. П. са събрани сумите 2742,14 лева на 30.09.2022 г., 60,00 лева на 12.05.2023 г. и 2529,52 лева на 23.06.2023 г., или общо 5331,66 лева, с което процесното вземане било изцяло погасено още преди предявяването на настоящия иск.

Ответникът „***“ АД оспорва допустимостта на иска поради липса на правен интерес. Поддържа, че с удовлетворяването на вземането и приключването на изпълнителното производство отношенията между страните са уредени и не съществува нужда от искова защита. При условията на евентуалност оспорва и основателността на иска. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

От изисканото заверено копие от изпълнително дело №***/20*** г. и от съпроводителното писмо на ЧСИ У. Д. се установява, че с разпореждане от 15.07.2025 г. изпълнителното дело е приключено по реда на чл. 433, ал. 2 ГПК поради събиране на всички дължими по него суми. Установява се, че с молба от 30,06,2025 г. ищецът Д. П. е поискал прекратяване на изп.производство, по която молба ЧСИ е отказал прекратяване, поради липса на основание за прекратяване, за което ищецът Др.П. е уведомен на 08,07,2025 г. С молба от 04,07,2025 г. ищецът Д. П. е поискал информация за актуалния дълг, като на 08,07,2025 г. му е връчено съобщение изх.№***/*** г., с актуален размер на дълга и наложени обезпечителни мерки. На същата дата е отразено плащане от ищеца Др.П. на сума в размер на 9604,25 лева, разпределена на 09,07,2025 г.

При така установените обстоятелства съдът намира следното:

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск и следва да съществува не само към 2 момента на предявяването му, но и през цялото времетраене на производството. Когато в хода на делото настъпят обстоятелства, вследствие на които търсената съдебна защита вече не е необходима и евентуалното решение не би довело до самостоятелен благоприятен правен резултат за ищеца, производството става недопустимо поради последващо отпадане на правния интерес. Към датата на подаване на исковата молба - 30.06.2025 г., изпълнително дело №***/20*** г. е било висящо. Направеното на същата дата искане на Д. П. за прекратяване на изпълнителното производство не е било уважено от съдебния изпълнител. Към този момент са били налице действащи изпълнителни и обезпечителни мерки, поради което ищците са разполагали с актуален правен интерес от защита по реда на чл. 439 ГПК. Следователно искът не е бил първоначално недопустим. От събраните доказателства обаче се установява, че към 30.06.2025 г. вземането не е било изцяло погасено чрез плащане. Напротив, съдебният изпълнител е отказал прекратяване на производството поради липса на основание за това, а на 08.07.2025 г. е съобщил на ищеца Д. П. актуалния размер на непогасения дълг. Пълното погасяване е настъпило след предявяването на иска, вследствие на извършеното на 08.07.2025 г. плащане на сумата 9604,25 лв. След разпределянето на сумата на 09.07.2025 г. изпълнителното производство е приключило на 15.07.2025 г. поради събиране на всички дължими суми.

Тези обстоятелства са настъпили след предявяването на иска, но следва да бъдат съобразени от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

С приключването на изпълнителното производство поради пълно изпълнение е постигнат резултатът, към който е била насочена защитата по чл. 439 ГПК - преустановено е принудителното изпълнение, погасено е изпълняемото материално право и са отпаднали наложените във връзка с изпълнението мерки. Не съществува остатък от вземането, за чието събиране ответникът да може да образува ново изпълнително производство.

Настоящата хипотеза се различава от прекратяването по искане на взискателя на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, при което изпълняемото материално право не се погасява и изпълнителният титул може да бъде използван за образуване на ново изпълнително производство. Именно към тази различна хипотеза се отнася Решение №50041/10.05.2023 г. по т.д.

№20/2022 г. на ВКС, I т.о. В случая изпълнителното производство е приключило поради пълно удовлетворяване на взискателя, а не е прекратено по негово искане, поради перемпция или на друго основание, което би запазило възможността за ново принудително изпълнение.

Формулирането на искането като такова за установяване несъществуването на вземането към минал момент - 30.06.2025 г., не обосновава запазване на правния интерес. Установителният иск не е предназначен за абстрактно установяване на факти или на вече преустановени правни състояния, а за отстраняване на съществуваща към момента на произнасянето правна несигурност. След пълното плащане и приключването 3 на изпълнителното дело постановяването на решение дали вземането е съществувало към 30.06.2025 г. не би предоставило на ищците актуална защита срещу ответника.

Отделно от това събраните доказателства установяват, че пълното погасяване не е било настъпило към 30.06.2025 г., а едва след плащането от 08.07.2025 г. Това обстоятелство има значение за основателността на първоначално предявения иск, но след последващото пълно изпълнение и приключването на изпълнителното производство липсва актуален правен интерес съдът да разрешава спор относно съществуването на вземането към минал момент. Евентуалният спор дали преди плащането от 08.07.2025 г. са били събрани суми над действително дължимото или дали част от платената сума подлежи на връщане, има различен предмет. Защитата по такъв спор следва да бъде осъществена чрез съответен осъдителен иск, а не чрез продължаване на настоящото производство по чл. 439 ГПК.

Извършената с определението по чл. 140 ГПК предварителна преценка за допустимостта на иска не обвързва съда. За наличието на абсолютните процесуални предпоставки съдът следи служебно във всяко положение на делото.

Предвид изложеното съдът намира, че правният интерес от предявения иск е отпаднал в хода на производството вследствие на извършеното на 08.07.2025 г. пълно плащане и приключването на изпълнително дело №***/20*** г. на 15.07.2025 г. Поради това искът следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

По разноските

Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В случая не се установява ответникът да е дал повод за предявяване на иска чрез поддържане на принудително изпълнение за вече погасено вземане. Към датата на подаване на исковата молба е съществувал непогасен дълг, съдебният изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното производство, а пълното удовлетворяване е настъпило вследствие на плащането, извършено от ищеца Д. П. на 08.07.2025 г.

Следователно последващото отпадане на правния интерес е резултат от изпълнението на съществуващото задължение от длъжника, а не от поведение на ответника, представляващо признание или отказ от претендираното право.

Поради това ищците следва да заплатят на ответника своевременно поисканите и доказани разноски в размер на 51,13 евро /100,00 лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение, или по 25,56 евро от всеки ищец.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от П. К. П. и Д. К. П. против 4

„***“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 439, ал. 2, във връзка с ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че към датата на предявяване на исковата молба 30.06.2025 г., не съществува, като погасено чрез плащане, вземането, за което е издаден изпълнителен лист №***/*** г. по гр.д. №***/20*** г. по описа на Районен съд *** и въз основа на който е образувано изпълнително дело №***/20*** г. по описа на ЧСИ У. Д..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №4068/2025 г. по описа на Районен съд Плевен поради последващо отпадане на правния интерес от предявения иск.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК П. К. П., ЕГН **********, от ***, да заплати на „***“ АД сумата 25,56 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК Д. К. П., ЕГН **********, от ***, да заплати на „***“ АД сумата 25,56 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО има характер на определение и подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5