Решение № 899 от 27.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330104902 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. А. Н. чрез нейния пълномощник, срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Ищцата излага, че на *** г. е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит за сумата от 300 лева със срок за погасяване 45 дни. В исковата молба се твърди, че макар в договора да е посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,93%, реалната цена на кредита е била прикрита чрез допълнително начислена такса за обезпечение под формата на поръчителство от „Ferratum Bank“ в размер на 88,86 лева. Ищцата поддържа, че тази такса е задължителен разход по кредита, който не е включен в изчислението на ГПР, което представлява нарушение на изискванията за форма и съдържание на договора съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК). Твърди се също, че договорът е недействителен поради липса на съгласие, тъй като не е подписан с квалифициран електронен подпис, както и че клаузата за поръчителство е неравноправна и цели заобикаляне на закона относно максимално допустимия размер на ГПР. Предвид изложеното, ищцата моли съда да прогласи недействителността на договора за кредит и евентуално на клаузата за възнаграждение за поръчителство, като осъди ответника да възстанови сумата от 5 лева, представляваща частичен иск от общо платените 88,86 лева без правно основание.

1

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер. От фактическа страна се установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, който попада в приложното поле на ЗПК. Основният спорен момент е свързан с характера на таксата за поръчителство и влиянието върху валидността на договора. Съдът счита за доказано, че предоставянето на поръчителство от свързано с кредитора лице е било фактически наложено като задължително условие за усвояване на кредита, което превръща разхода за това обезпечение в част от общите разходи по кредита по смисъла на чл. 19 от ЗПК.

Неначисляването на сумата от 88,86 лева в общата дължима сума и в ГПР води до предоставяне на невярна и заблуждаваща информация на потребителя. Това нарушение е съществено, тъй като ГПР е основният показател, чрез който потребителят може да прецени реалната икономическа тежест на заема. Когато в договора е посочен ГПР от 49,93%, а реалният процент при включване на всички задължителни такси надхвърля 70%, е налице пряко нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, неспазването на тези изисквания води до недействителност на договора за потребителски кредит, при която потребителят дължи връщане само на чистата главница, но не и на лихви и други разходи.

Допълнително следва да се отбележи, че клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща възнаграждение за поръчителство, е нищожна като неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите. Тя създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй като вменява в тежест на потребителя разход за услуга, която обслужва единствено интереса на кредитора да обезпечи вземането си чрез свързано лице. Чрез този механизъм се заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР до петкратния размер на законната лихва. В конкретния случай, добавянето на таксата за гаранция към стойността на кредита води до прекомерно оскъпяване, което законът изрично цели да предотврати. Тъй като договорът е недействителен, получената от ответника сума над размера на предоставената главница от 65,77евро е платена при изначална липса на правно основание по смисъла начл. 55, ал. 1 от ЗЗД и предявения иск следва да бъде уважен изцяло.

2

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договор за потребителски кредит № ***** от *** г., сключен между Х. А. Н., ЕГН **********, и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, да заплати на Х. А. Н., ЕГН **********, сумата от 65,77евро, платена без правно основание като такса за поръчителство по недействителния договор, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3