Определение № 32904 от 02.12.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32904 гр. София, 02.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Частно гражданско дело № 20221110103895 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Р. А. Р., ЕГН **********, действащ чрез неговия законен представител – А Р., срещу „П“ АД, ЕИК ....

При проверката осъществена по реда на чл.130 ГПК, съдията докладчик констатира, че предявения иск е недопустим.

Ищецът в исковата си молба твърди, че по негово заявление, подадено по реда на чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 3895/2022 г. на СРС, 141 състав, по което съдът е издал Заповед за изпълнение № 9849/11.04.2022 г., с която ответникът е поканен да заплати на ищеца сумата 3 126,63 лева (три хиляди сто двадесет и шест лева и 63 стотинки), представляваща главница за полагащ се дял на наследник от натрупаните в задължителен доброволен и универсален пенсионен фонд за период от 18.10.2021 г. , ведно със законна лихва за период от 26.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 62,53 лева (шестдесет и два лева и 53 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 555,00 лева (петстотин петдесет и пет лева). .

Видно от приложеното ч.гр.д. № 3895/2022 г. на СРС, 141 състав в законоустановения срок, „П“ АД, ЕИК ... е депозирало възражение срещу заповедта, но по същество то не съдържа оспорване на вземането, тъй като в него посочва, че през м. октомври 2021 г. законният представител на заявителя е подал заявление за получаване на полагащата му се част от средствата по индивидуалната партида на неговата починала майка – Т. Ответникът уведомил законния представител, че следва да представи лична банкова сметка на Р. А. Р., ЕГН **********, но той отказал. Плащането не можело да бъде извършено, тъй като не била предоставена негова банкова сметка.

Тълкувайки смисъла на изложените факти и обстоятелства във възражението, исковият съд намира, че по същество не е налице волеизявление за оспорване на заповедта, а напротив – налице е признаване на задължението. Не се съдържат никакви възражения, касаещи изискуемостта или ликвидността на вземането, а само относно начина на 1 изпълнение, с оглед спазване на разпоредбата на чл.130, ал.3 СК.

Ето защо съдът намира, че ищецът разполагайки със заповед за изпълнение срещу ответника, която е влязла в сила, няма правен интерес да води установителен иск за същото задължение. В този смисъл е и разрешението в т. 10а на Тълкувателно решение № 4/2013 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ.415, ал.1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.414 ГПК не е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането.

Съдът, разглеждащ иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Съгласно чл. 415 ал.1 от ГПК, само при подадено своевременно възражение за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иск относно вземането. Целта на исковото производство е установяване на вземането, ликвидиране на правния спор относно съществуването му, а в настоящия случай липсва правен спор относно вземането, а само относно начина на изпълнение. Тъй като не е налице положителна процесуална предпоставка за правото на иск, същият е недопустим и производството следва да бъде прекратено. Заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея следва да се издаде изпълнителен лист. В компетентността на съдебния изпълнител е да съобрази по чия сметка ще бъде преведена сумата, с оглед избягване на заобикалянето на разпоредбата на чл.130, ал.3 СК.

С оглед на изложеното по направено от ищеца искане, може да му бъде върната заплатената държавна такса, за образуване на гражданското дело по настоящия установителен иск – чл.4б ЗДТ.

Ръководен от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 206502/03.10.2022 г. на Р. А. Р., ЕГН **********, действащ чрез неговия законен представител – А Р., срещу „П“ АД, ЕИК ....

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 53519/2022 г. по описа на Софийски районен съд.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца и да се приложи по ч.гр.д. № 3895/2022 г. на СРС, 141 състав.

Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на определението, делото да се докладва на заповедния съд за издаване на изпълнителен лист.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3