Решение № 2714 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2714 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100513866 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 16659 от 10.09.2025 г. по гр.д. № 24466/2024 г. по описа на СРС, 169 с-в, е осъден, на основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД „Ник Реал Естейт“ ЕООД, ЕИК 207674587, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „********, да заплати на К. И. П., ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Деветнадесети февруари“ №37, сумата от 5770 лева, представляваща авансово платено възнаграждение по договор за поръчка от 09.02.2024г., с която ответникът е поел задължение за посредничество при сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент 58, находящ се в гр. София, ж.к. „********, платено при сключване на предварителен договор за покупко-продажба на посочения имот от 28.02.2024г., съгласно уговореното, поради неосъществяване на основанието за неговото получаване с оглед споразумение от 27.03.2024г. за разваляне на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 28.02.2024г. по вина на продавача и липсата на сключен окончателен договор за покупко-продажба на посочения имот, с който ищеца да стане негов собственик.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „Ник Реал Естейт“ ЕООД, като са изложени доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на 1 материалния закон.

Поддържа, че неправилно съдът е уважил претенцията на ищеца за връщане, като заплатена при неосъществено основание, на сумата, която му се дължи по сключения договор за търговско посредничество. Сумата е заплатена и дължима от ищеца във връзка със сключения предварителен договор за покупко-продажба.

Развалянето на предварителния договор в случая е настъпило по вина на ищеца. Освен това възнаграждението е дължимо от ищеца на ответника във връзка със сключения предварителен договор. Неправилно съдът се е произнесъл по иск с посоченото правно основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД вместо по предявения по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. С подадената искова молба ищецът е изложил правни и фактически доводи, че се дължи връщане на сумата поради отпадане на основанието, на което същата е била заплатена, а именно- поради разваляне на предварителния договор. С доклада по делото и постановеното решение съдът се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран – за връщане на сумата на основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД поради неосъществено основание. Поради това и постановеното решение е недопустимо. Неправилно, според ответника, съдът е разгледал създадените правоотношения като такива по договор за поръчка, а не по договор за търговско посредничество. Освен това съдът неправилно не е съобразил, че ответникът не носи вина за развалянето на предварителния договор, изпълнил е точно и добросъвестно задълженията си по договора, поради което му се дължи възнаграждение по договора за посредничество. Поради това и в случая е без значение изпълнението на задълженията на страните по сделката, за която ответникът е посредничил. На последния се дължи възнаграждение за оказаното съдействие за сключване на предварителния договор между страните по сделката. За неправилен счита извода на съда, че възнаграждение му се дължи само при сключване на окончателен договор. Освен това неправилно съдът не е съобразил, че единствено поведението на ищеца е довело до разваляне на предварителния договор. Същият е бил недобросъвестен при изпълнение на задълженията по предварителния договор.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна и ищец в производството К. И. П. е подала писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е допустимо и правилно. Съдът се е произнесъл по искът, с който е бил сезиран. Постановил е обосновано и мотивирано решение, като в производството и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Моли за потвърждаване на решението, като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

2

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите по въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството е образувано по предявен от К. И. П. срещу „Ник Реал Естейт“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5770.00 лева, представляваща авансово платено възнаграждение по договор за поръчка от 09.02.2024г., с която ответникът е поел задължение за посредничество при сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент 58, находящ се в гр. София, ж.к. „********, платено при сключване на предварителен договор за покупко-продажба на посочения имот от 28.02.2024г., съгласно уговореното, поради неосъществяване на основанието за неговото получаване с оглед споразумение от 27.03.2024г. за разваляне на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 28.02.2024г. по вина на продавача и липсата на сключен окончателен договор за покупко-продажба на посочения имот, с който ищеца да стане негов собственик.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, съдът е приел, че искът по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД е основателен, тъй като сумата от 5770.00 лева е била заплатена авансово от ищеца на ответника, като възнаграждение по договор за поръчка от 09.02.2024г. с оглед сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот апартамент 58, находящ се в гр. София, ж.к. „********, какъвто договор страните по предварителен договор за покупко-продажба на посочения имот от 28.02.2024 г. не са сключили, тъй като със споразумение от 27.03.2024г. същият е бил развален по вина на продавача.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При съобразяване изложените до съда факти и отправено до съда искане съдът се е произнесъл по предмета на спора съобразно отправеното до него искане. С исковата молба са изложени фактически и правни доводи за сключване на 3 предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на 28.02.2024 г. със съдействието на ответника в изпълнение на сключен с последния договор за поръчка от 09.02.2024г. Изложени са фактически доводи, че в изпълнение задълженията по договора за поръчка на ответника-посредник било заплатено от ищеца авансово възнаграждение в размер на сумата 5770 лева. Съответно, поради разваляне на предварителния договор за в бъдеще – считано от 25.03.2024 г. по силата на споразумение от 27.03.2024г. сключено между страните по сделката, е отправено искане за връщане на заплатеното авансово на ответника възнаграждение по договора за поръчка, поради това че страните по договора за покупко-продажба не са сключили окончателен договор.

При така посоченото доводите на ответника, че съдът неправилно е квалифицирал правно отправеното до него искане по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД за връщане на заплатената авансово сума за възнаграждение на посредника ответник, поради неосъществено основание се явяват неоснователни. Задължение на съда е да определи действителната правна квалификация на спорното право като съобрази изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита, което в случая е сторено.

Противно на изложените доводи в мотивите и диспозитива на съдебния акт съдът е изложил съображения по предявения иск чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, като е разгледал правилно предпоставките за неговото уважаване при съобразяване изложените от ищеца факти досежно съществуващото между страните облигационно правоотношение по сключения договор за поръчка във връзка с разваления на покъсен етап за в бъдеще предварителен договор между страните по сделката, както и липсата на сключен окончателен договор.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал.

2 и ал. 3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

С доклада по делото на първата инстанция изготвен в съответствие с изискванията на чл.146 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1/ сключен между страните договор за поръчка от 09.02.2024г., съгласно който при закупуване от К. П. на имот апартамент 58, находящ се в гр. София, ж.к.

4

„******** на ответника „Ник Реал Естейт“ ЕООД се дължи възнаграждение в размер на 2,5 % от уговорената в предварителен договор за покупко-продажба на имот апартамент 58, находящ се в гр. София, ж.к. „********, което възнаграждение е платимо при сключване на предварителен договор;

2/ сключен предварителен договор от 28.02.2024г. за покупка на имот, представляващ апартамент 58, находящ се в гр. София, ж.к. „********, между К.П. като продавач и К. П. като купувач;

3/ сключено споразумение от 27.03.2024г. между К.П. и К. П., с което е развален за в бъдеще предварителен договор от 28.02.2024г. по вина на продавача;

4/ за имот апартамент 58, находящ се в гр. София, ж.к. „******** в Агенция по вписванията, Имотен регистър са били вписани законна ипотека - акт 78, том 2/13.01.

1987г. и нотариален акт за учредяване право на ползване - том 87, №43, нот.дело 17330/1995г.

В случая за така посочените обстоятелства пред първата инстанция са представени и писмени доказателства.

Така, от представения договор за поръчка от 09.02.2024г., сключен между страните се установява, че ищецът е възложил на ответника да посредничи при закупуване на недвижимия имот, представляващ апартамент 58, находящ се в гр.

София, ж.к. „********, срещу заплащане на възнаграждение, съгласно раздел III, т.1 от договора, в размер на 2,5 % от уговорената в предварителния договор за покупкопродажба на имота цена, дължима при закупуване на имота и платима авансово при сключване на предварителния договор.

От представения предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 28.02.2024г., сключен между К.П. П., като продавач и К. И. П., като купувач, се установява, че страните са постигнали споразумение за покупко-продажба на недвижим имот апартамент 58 в комплекс „Младост“ 1, при уговорена продажна цена в размер на 118 000 евро. В т.2.4 от предварителния договор за покупко- продажба продавачът е посочил, че не са налице вписани вещни тежести върху имота, включително учредено право на ползване.