Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 115 от 12.04.2023, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Частно наказателно дело 142/2023
Вид
Определение № 115
Подписан
12.04.2023
В сила
12.04.2023
Състав
Олег Софрониев

Цитирани разпоредби

  • чл. 65 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 68 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. Монтана, 12.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Олег Софрониев като разгледа докладваното от Олег Софрониев Частно наказателно дело № 20231600200142 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 68, ал.6, вр. с ал.5 от НПК.

Същото е образувано по молба на Ц. П. – обв. по ДП 383/2019г. по описа на ГД БОП МВР *, пр. пр. № 1307/2019г. на СП /закрита/, пр. вх. № СП 1200/2022г. на ОП *, чрез защитника му адв. Д. М. с която на основание чл. 68, ал. 5 и ал. 6 от НПК желае да му бъде отменена наложената мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“.

В молбата се излагат доводи в смисъл, че макар и действително да се касае до обвинение за тежко умишлено престъпление, то, предвид изрядното процесуално поведение на обвиняемия до момента, необходимостта от така наложената забрана вече е отпаднала. Поддържа се, че същият има сключен трудов договор с *дружество за което работи и пребивава на адрес в *, поради което прокуратурата възпрепятства свободното му движение, което e нарушение на чл. 2, т. 2 от Протокол №4 към ЕКЗПЧ и излиза извън пределите очертани в чл. 2, т. 3 от същия Протокол. Счита наложената мярка за процесуална принуда за незаконосъобразна и прекомерна и моли за нейната отмяна.

Съдът, след като обсъди доводите в молбата и се запозна с 1 материалите по делото, намери следното:

Молбата е неоснователна.

С постановление на водещия разследването орган от 10.12.2021г.

Ц. П. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.

321, ал.3, пр. 2, вр. с ал.2 НК. На същият е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ с протоколно определение №758/12.12.2021г. по ЧНД №4057/2021г. по описа на СНС, изменена в „домашен арест“ с протоколно определение № 176/21.12.2021г. по ВЧНД № 438/2021г. по описа на А СНС. Впоследствие, по реда на чл.

65 от НПК с протоколно определение № 420/03.05.2022г. по ЧНД № 1407/2022г. по описа на СНС наложената мярка „домашен арест“ е изменена в „гаранция в размер на 5000лв.“ която е изпълнена.

С постановление от 28.06.2022г. на СП на обв. Ц. П. е взета мярка по чл. 68 от НПК „Забрана за напускане на пределите на Р България“.

Настоящият съдебен състав намира доводите на подсъдимия, изложени в подадената частна жалба срещу наложената мярка за процесуална принуда за неоснователни. Съдът счита, че към настоящия момент е налице опасност подсъдимият да се укрие и да осуети приключването на наказателното производство, която може да се извлече от високата обществена опасност на деянието, за което му е повдигнато обвинение. Мярката за процесуална принуда по чл. 68 от НПК има за задача да обезпечи явяването на подсъдимия пред съда, приключването на наказателното производство и лишаването му от възможността същият да се укрие. Към настоящия момент същата се явява законосъобразна и правилна. Неоснователни са доводите, наведени в жалбата, че обв. Ц. П. има трудов договор за работа в *и наложената му мярка за процесуална принуда му пречи да работи и да се грижи за семейството си. Неоснователни са и доводите на подсъдимия, изложени в частната му жалба, че така наложената му мярка за процесуална принуда го лишава от правото му на свободно 2 придвижване, за да се грижи за семейството си. Мярката по чл. 68 от НПК е вид мярка за процесуална принуда, която има за задача да осигури приключването на наказателното производство чрез законово ограничаване на определени права на подсъдимия. С наложената мярка за процесуална принуда се ограничава правото на подсъдимия за свободно придвижване, като засягането и на други права във връзка с тази мярка към настоящия момент е законно и оправдано с оглед повдигнатото му обвинение, спецификата на престъплението и степента на обществена опасност на деянието.

Извън гореизложеното, няма пречка на подсъдимия при представени надлежни писмени доказателства в горната насока пред първоинстанционния съд, да му бъде разрешено да напуска страната за определени периоди от време, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от НПК с оглед етапа, на който се намира наказателното производство, образувано срещу него.

Предвид горното, постановление от 28.06.2022г. на СП на обв.

Ц. П. е взета мярка по чл. 68 от НПК „Забрана за напускане на пределите на Р България“ с което е наложена мярка за процесуална принуда - забрана за напускане пределите на РБългария, е правилно и законосъобразно и молбата за отмяна на мярката за процесуална принуда, макар и допустима, като подадена от лице активно легитимирано, е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 07.04.2023г. на адв. Д. М., в качеството на упълномощен защитник на обв. Ц. П. за отмяна на мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р България“ по ДП 383/2019г. по описа на ГД БОП МВР *, пр. пр. № 3

1307/2019г. на СП /закрита/, ДП №24/2022г. на ОП *, пр. вх. № СП 1200/2022г. на ОП Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________ 4