Решение № 61 от 04.02.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500493 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 122 от 20.03.2024 г. по гр. д. № 928/2021 г. по описа на РС – Костинброд са отхвърлени предявените от Гаранционен фонд срещу З. А. Г. обективно съединени искове за плащане на общата сума от 19420 лв., представляваща сбор от сумите на платени на основание чл. 557, ал. 1, т.

2, б. „а“ КЗ от Гаранционен фонд на трети пострадали лица обезщетения за вреди, претърпени от тях в резултат на ПТП, настъпило на 29.06.2017 г. около 17.10 ч. на път SFO 3407 с посока на движение към с. Дръмша, причинено от З. А. Г., при което настъпил удар межда л. а. „Мазда“ с рег. № СА7796РТ, управляван от З. А. Г., и лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № СВ3930АВ, управляван от И.М.Х., а именно обезщетение в размер на 7620 лв., платено на К.К.Х. по щета № 210307/14.08.2021 г., обезщетение в размер на 9800 лв., платено на И.М.Х. по щета № 210308/14.08.2021 г., и обезщетение в размер на 2000 лв., платено на Б.И.Х. по щета № 210309/14.08.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 19420 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2021 г., до окончателното плащане. С решението са присъдени разноски в полза на ответника.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат уважени и се 1 присъдят разноски за двете инстанции.

От ответника в първоинстанционното производство е постъпил отговор на въззивната жалба, в който същата е оспорена, като се иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивното производство.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения:

Предявени са обективно съединени главен иск с правно основание чл.

558, ал. 7 КЗ и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал твърдения механизъм на ПТП /като в тази връзка е прието, че успешно е доказана неистинността /неверността/ на КП за ПТП в рамките на откритата процедура по чл. 193 ГПК/, приел е също, че ищецът не е доказал, че причинените на третите пострадали лица увреждания в причинна връзка с ПТП.

Тези изводи са неправилни, основани са на неправилна преценка на доказателствата по делото, а това обуславя неправилност на решението.

На първо място по отношение механизма на ПТП въззивният съд намира следното: КП за ПТП представлява официален удостоверителен документ /съставен е от длъжностно лице – младши автоконтрольор при РУ на МВР – Костинброд, в кръга на службата му по установените ред и форма – по образец - приложение № 2 към чл. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд/, съответно се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, които са непосредствено възприети от длъжностното лице.

Безспорно тази материална доказателствена сила може да бъде оборена, но по делото това не е сторено. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК опровергаването на съдържанието на официален документ /каквото по същността си представлява направеното от ответника оспорване на верността на КП/, не може да се осъществи със свидетелски показания. В случая първоинстанционният съд е приел за опровергано съдържанието на КП въз основа само на свидетелски показания. Освен това конкретните показания /дори процесуалният закон да допускаше опровергаването на съдържанието на официален документ чрез свидетелски показания/ по никакъв начин не оборват доказателствената сила на КП. Показанията на свидетелката М.Б. съпруга на ответника, от които се установява фактическа обстановка, различна от описаната в КП, въззивният съд намира, че не следва да бъдат кредитирани, тъй като от една страна свидетелката очевидно не може да бъде обективна и безпристрастна предвид семейната й връзка с ответника, от друга страна нейните показания не кореспондират с каквито и да било други доказателства или данни по делото. Показанията на свидетелите Д.Г. актосъставител, В.В.И. - свидетел при съставяне на КП и В.И. - свидетел при 2 съставяне на КП, не установяват никакви релевантни факти, тъй като и тримата свидетели не помнят ПТП, а дали при съставянето на КП са спазени изискванията на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд и дали въз основа на КП може да се установи дали шофьорът на пострадалия автомобил е спазвал правилата за движение са правни въпроси, на които отговор следва да даде съдът, като този отговор не може да се основава на оценъчни съждения и преценки на свидетелите.

Следва да се отбележи в тази връзка, че съставянето в случая на КП по образец - приложение № 2 към чл. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд вместо по образец приложение № 2 към чл. 3, ал. 1 от наредбата има отношение към доказването на факта дали при ПТП има пострадали лица, а не към доказването на механизма на ПТП. Поради това сам по себе си фактът, че в случая ПТП е констатирано с КП по образец - приложение № 2 към чл. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., който се съставя при ПТП с материални щети, а не с КП по образец - приложение № 2 към чл. 3, ал. 1 от наредбата, който се съставя при ПТП с пострадали лица, не може да обори доказателствената сила на съставения КП относно удостоверените в него факти по отношение механизма на ПТП, които са непосредствено възприети от длъжностното лице. В случая част от релевантните факти относно механизма на ПТП не са били непосредствено възприети от длъжностното лице, доколкото то не е било свидетел на произшествието. При огледа на местопроизшествието обаче, извършен от длъжностното лице при пристигането му на място, длъжностното лице е възприело местопроизшествието, разположението на автомобилите след удара и техните увреждания, пътната обстановка, като въз основа на тези данни в съответствие с професионалната си подготовка е описал механизма на ПТП в КП, като е отнесъл констатираните на място факти и към обясненията на участниците в ПТП. Същевременно ищецът е ангажирал и други доказателства по делото относно релевантните факти, свързани с механизма на ПТП – писмени доказателства, свидетелски показания /тези на свид. И.Х., които въззивният съд кредитира като последователни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като няма причина свидетелят да се счита за необективен и заинтересован от изхода на делото/, заключение по комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза. От тези доказателства се установява надлежно следният механизъм на ПТП: На 29.06.2017 г. около 17.10 ч. л. а. „Мазда“ с рег. № СА7796РТ, управляван от З. Г., се движел по общински път SFO 3407 в посока от ВП – 81 към с. Ч.. Пред него в същата посока се движел л. а. „Тойота Корола“ с рег. № СВ3930АВ, управляван от И.Х.. В даден момент при достигането на около 400 м. преди центъра на с. Дръмша водачът на л. а.

„Мазда“ предприел изпреварване на л. а. „Тойота Корола“ и поради движение с несъобразена скорост и недостатъчен контрол над автомобила настъпил удар 3 между предна дясна част на л. а. „Мазда“ и лява странична част на л а „Тойота Корола“.

Въз основа на всичко гореизложено въззивният съд приема, че доказателствената сила на КП по отношение механизма на ПТП не е оборена, напротив - подкрепена е от останалите доказателства по делото. Следва в тази връзка да се вземе предвид и обстоятелството, че КП е подписан и от ответника, т. е. удостоверената в КП фактическа обстановка е призната извънсъдебно от ответника.

Не са налице никакви обективни данни по делото за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л. а. „Тойота Корола“, изразяващо се в нарушение на правилата за движение по пътищата, такива данни се съдържат единствено в показанията на свид. М.Б., които по изложени по-горе съображения въззивният съд не кредитира, съответно неоснователно е възражението на ответника в тази насока.

От показанията на свид. И.Х. се установява също, че той като водач, както и пътниците в л. а. „Тойота Корола“ са пътували с поставени предпазни колани, съответно няма основание да се мисли и в посока съпричиняване на вредоносния резултат от страна на третите пострадали лица поради непоставяне на предпазни колани.

Възражението на ответника за прекомерност на платените обезщетения въззивният съд също намира за неоснователно, тъй като предвид установените увреждания на всеки от третите пострадали лица /на К.Х. – контузия на гръдния кош и корема, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, на И.Х. – контузия на главата, навяхване на шията и охлузване в областта на десния лакът, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, на Б.Х. – контузия на корема, причинила болка и страдание/ определените и платени от Гаранционен фонд обезщетения не са прекомерни от гледна точка на принципа на справедливостта.

На второ място по отношение причинната връзка между ПТП и причинените на третите пострадали лица увреждания въззивнният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е основал извода си за недоказаност на причинната връзка между ПТП и причинените на третите пострадали лица увреждания на обясненията на вещото лице – медик, дадени в о. с. з., които са възприети от първоинстанционния съд в смисъл, че при К.Х. не са установени никакви увреждания, които да бъдат причинени от директен контакт с някакъв травматичен предмет, няма охлузвания, няма кръвонасядания, като същото е и при Б.Х.. Действително в о. с. з. вещото лице д-р Веселин Топалов на поставени от процесуалния представител на ответника въпроси е дал горецитираните обяснения, но те са в контекста на предходното негово обяснение, че по принцип диагноза контузия се поставя, когато няма видими контактни травматични увреждания – охлузвания, кръвонасядания, което означава, че е налице засягане на по-дълбоко разположени анатомични структури. Видно от изложеното, обясненията на вещото лице не са в смисъл, че не са установени никакви увреждания, а че не са установени такива 4 увреждания /по-повърхностни/, които да са получени от директен контакт на съответната анатомична структура с увреждащ предмет – охлузвания, кръвонасядания, но това не води до извод, че не е налице увреждане, а се приема в практиката, че след като пациентът е бил участник в ПТП и се оплаква от болки, засягане има, но е на по-дълбоко разположени анатомични структури /които не са били в директен контакт с увреждащия предмет, а този контакт е опосреден, тъй като директният такъв е бил осъществен от повърхностно разположените анатомични структури/. В случая участието на трите пострадали лица в ПТП е надлежно установено по делото, установено е, че те са се оплаквали от болки в деня след ПТП, което е наложило да посетят болнично заведение с център за спешна медицинска помощ, като при извършените прегледи са поставени съответните диагнози за контузии по съответните части на тялото въз основа на горните факти и на медицинската практика. Изводите за характера на причинените на третите пострадали лица увреждания кореспондират със заключението на вещото лице - медик, като не са в противоречие с него, а го допълват и поясняват. Въз основа на така изложеното въззивният съд намира, че е установено по делото, че при ПТП на третите пострадали лица са причинени описаните увреждания, като този извод не се опровергава и от обстоятелството, че пострадалите лица не са посетили болнично заведение в деня на ПТП, а на следващия ден, а съдебномедицинските удостоверения от съдебния лекар датират от 05.07.2017 г. за К. и И.Х.и и от 19.07.2017 г. за Б.Х.. В тази връзка следва да се има предвид, че съдебният лекар се е запознал с представената от пострадалите лица медицинска документация от прегледите, извършени им в деня след ПТП в УМБАЛСМ „Пирогов“. От показанията на свидетеля И.Х. се установява, че в деня на ПТП той и семейството му не са изпитвали болки, поради което и не са заявили пред служителя на РУ на МВР, че са пострадали, като свидетелят си обяснява това с адреналина, освобождаван в организма при стрес, какъвто безспорно участниците в ПТП са изпитали. Това впрочем е ноторен факт, но следва да се отбележи също, че до извод, че на трите лица, заявили претенции за обезщетение пред ищеца, са причинени описаните увреждания, е достигнал и медицинският експерт, консултирал ищеца по трите щети, като напълно лишено от житейска логика е да се мисли, че този медицински експерт или самият ищец имат интерес да приемат за доказани несъществуващи увреждания на пострадалите, за обезщетяване на болките и страданията от които ще се дължи обезщетение от ищеца. Липсват каквито и да било данни по делото, въз основа на които да се направи извод или поне да се предположи, че медицински констатираните увреждания на третите пострадали лица са получени в резултат на друго събитие, поради което обстоятелството, че пострадалите не са били прегледани в деня на ПТП, а на следващия ден не опровергава извода за наличие на причинна връзка между ПТП и причинените на третите пострадали лица увреждания.