Определение № 591 от 01.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 591 гр. София, 01.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско дело № 20251001000670 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 19.08.2025 г. на ищеца сдружение „Плувен Клуб Левент“ срещу определение № 3112/31.07.2025 г. по т. д. № 426/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-9 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството, а ищецът е осъден да заплати на ответника сдружение „Българска федерация Плувни спортове“ съдебни разноски в размер на 1 500 лв.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че искът е недопустим, тъй като ищецът нямал правен интерес, доколкото атакуваните решения не засягали пряко членствените му права. Сочи се, че този извод противоречи на предвидения в чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ съдебен контрол за законосъобразност и съответствие с устава върху всички решения на общото събрание. Твърди се, че правният интерес на всеки член на сдружението е презумптивен, тъй като всяко решение на ОС формира волята на върховния орган и засяга правната сфера на всички членове. Твърди се, че наведените в исковата молба пороци при свикването и провеждането на ОС засяга всички приети решения, защото ищецът не е бил допуснат до участие в събранието. Сочи се, че цитираната от в определението съдебна практика не касаела казус като настоящия, а се отнасяла до интереса на един член да оспорва освобождаването на друг член. Твърди се и, че съдът не дал указания на ищеца да уточни правния си интерес от иска.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Ответникът сдружение „Българска федерация Плувни спортове“ в писмен отговор на процесуалния си представител оспорва частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частните жалби, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от сдружение „Плувен Клуб Левент“ с искова молба от 29.02.2024 г., с която срещу сдружение „Българска федерация Плувни спортове“ са били предявени искове по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията, взети на проведеното на 31.01.2024 г. общо събрание на сдружението, както следва: по т. 1 от дневния ред – за приемане на точки за определяне на ефективността и степента на реализация на плувните клубове за 2023 г., и по т. 2 – за оставяне без уважение на жалбата 1 на спортиста А. А. И. срещу решението на управителния съвет по протокол № 12/27.09.2023 г., с което същият е наказан с 3 години ефективно лишаване от състезателни права и глоба в размер на 2 000 лв.

В исковата молба се твърди, че ищецът е член на ответното сдружение. Твърди се, че решенията нарушавали закона и устава, тъй като: 1) ОС не било редовно свикано – не били спазени изискванията на чл. 26 ЗЮЛНЦ и чл. 38 от устава; 2) законният представител на ищеца присъствал лично, но противоправно не бил допуснат до участие в събранието, както и законните представители на други членове – сдружение „Плувен спортен клуб Черно море“ и сдружение „Спортен клуб Нерея“; 3) решенията били приети с незаконен начин на гласуване, а именно предвиденото в устава право на два гласа на всеки член на сдружението чрез двама делегати противоречи на предвиденото в чл. 28, ал. 1 ЗЮЛНЦ, че всеки член на сдружението има право на един глас; 4) решението по т. 2 било прието в нарушение на дисциплинарния правилник и етичния кодекс – наложеното наказание било извън пределите на максимално допустимите предели.

С определение от 4.10.2024 г. съдът е приел исковата молба за редовна и допустима и е насрочил първо заседание за 13.11.2024 г., като е изготвил проект за доклад по чл. 146 ГПК и се е произнесъл по доказателствени искания.

По делото са проведени две открити заседания – на 13.11.2024 г. и 18.12.2024 г., когато делото е обявено за решаване.

С обжалваното определение от 31.07.2025 г. съдът е отменил определението от 18.12.2024 г., с което е даден ход на устните състезания и е върнал исковата молба, като е приел предявените искове по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за недопустими. Приел е, че ищецът няма правен интерес да иска отмяна на двете атакувани решения – за решението по т. 1 не се твърдяла материална незаконосъобразност или че ощетявало ищеца, а решението по т. 2 не касаело пряко ищеца или негов спортист.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване прекратителен акт по чл. 130 ГПК и е подадена в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

По правило при конститутивните искове въпрос за правен интерес не се поставя, тъй като те са допустими само в предвидените от закона случаи /чл. 124, ал. 3 ГПК/ и са средство за упражняване на потестативно право на ищеца, с което той цели някаква правна промяна, която не е настъпила преди това. Легитимацията на ищеца обичайно обуславя допустимостта на конститутивния иск, от което законът предполага, че тази промяна се отразява благоприятно и на неговата правна сфера. Хипотезата, когато ищецът е легитимиран да предяви иска, но правната промяна няма да го засегне, е рядко срещана и тя може да се определи като липса на интерес от иска, което води до неговата недопустимост.

Въпросът с интереса обаче не следва да се абсолютизира – познати са и конститутивни искове, които по правило касаят само правната сфера на друго лице /напр. исковете за поставяне под запрещение/ и те също са допустими.

При искове за отмяна на решения на органи на корпоративни организации, по които легитимацията обичайно се обуславя от членството в организацията, ищецът винаги има интерес от иска, тъй като всяко решение на тези органи има отражение върху дейността на организацията, а всеки член на същата е заинтересован от тази дейност. Все пак съдебната практика е приела, че има и решения, които засягат само конкретен член на организацията и право да ги оспорва има само той. Такива напр. са решенията за прекратяване на членството с конкретно лице или за налагане на различни вътрешни персонални санкции.

В случая едно от процесните атакувани решения не касае по никакъв начин ищеца, а именно по т. 2 от дневния ред – за оставяне без уважение на жалбата на спортиста А. И. срещу решението на управителния съвет по протокол № 12/27.09.2023 г., с което същият е наказан с 3 години ефективно лишаване от състезателни права и глоба в размер на 2 000 лв.

2

Право да атакува това решение има само юридическото лице, чийто спортист е посоченото лице, и което юридическо лице е член на ответната спортна федерация. Ищецът не е такъв член, тъй като посоченият спортист е към друг спортен клуб. Поради това евентуалната отмяна на това решение няма да се отрази на правната сфера на ищеца. Ето защо ищецът няма интерес от тази отмяна, без значение с какви доводи тя се обосновава.

Не така стоят нещата с решението по т. 1 от дневния ред – за приемане на точки за определяне на ефективността и степента на реализация на плувните клубове за 2023 г. Това решение има вътрешноорганизационен характер и засяга дейността на всички членове – спортни клубове, вкл. на ищеца. Дали съдържанието на самото решение е благоприятно или не за ищеца е ирелевантно за интереса от конститутивния иск, който зависи само от това дали целената отмяна ще се отрази и на ищеца, което безспорно е налице, доколкото самото атакувано решение е насочено към всички спортни клубове. Практическата нужда и целесъобразността на решението не може да се преценява в съдебното производство и тя е без значение към допустимостта на иска. Не е изключено обаче приетото решение да има отношение към начина на разпределяне на финансовите средства на федерацията към съответните спортни клубове на база постигнати резултати. Ето защо ищецът има интерес от атакуване на това решение.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която производството е прекратено по отношение на иска за решението на ОС по т. 1 от дневния ред. Определението следва да се отмени и в частта за присъдените на ответника разноски, тъй като производството не е приключило с краен акт и продължава да е висящо в допустимата си част. В останалата част определението следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3112/31.07.2025 г. по т. д. № 426/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-9 състав, в частта, с която е върната исковата молба по иска за отмяна на решението по т. 1 от дневния ред на общото събрание от 31.01.2024 г., както и в частта, с която ищецът сдружение „Плувен Клуб Левент“ е осъден да заплати на ответника сдружение „Българска федерация Плувни спортове“ съдебни разноски в размер на 1 500 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3112/31.07.2025 г. по т. д. № 426/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-9 състав, в останалата обжалвана част.

Определението в потвърдителната част подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1-седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.

Определението в останалата част не подлежи на обжалване.

Указва на страните, че при подаване на частна касационна жалба към същата следва да бъде приложено изложение по чл. 280 ГПК и документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв., както и да е представен препис от жалбата.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3