Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 24 от 24.02.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 7/2026
Вид
Решение № 24
Подписан
24.02.2026
В сила
24.02.2026
Състав
Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Йоана Николаева Такова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Кюстендил, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Диана Д. Г.а като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20261500500007 по описа за 2026 година

Б. Г. Н., ЕГН **********, с адрес с. Г., ообщ. К., ул. "*****" № **, чрез пълномощника адв. В. П., със съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна” № 35, обжалва Решение № 1238/12.11.2025 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1544 по описа за 2025 г. на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Кюстендилският районен съд е изменил размера на издръжката, определена за детето Н. Б. Н., ЕГН **********, платима чрез нейната майка и законен представител Д. Б. П., ЕГН **********, двете с адрес: гр. К., ул. "****" № **, вх. **, ет. **, ап. **, която е постановена по гр.д. № 1555/2019г. по описа на РС – Кюстендил, като е осъдил Б. Г. Н. да заплаща на дъщеря си Н. Б. Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 450 лева, платима до 15-то число на съответния месец, за който се дължи, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до погасяване на задължението; като въззивникът Б. Г. Н. е осъден да заплати на насрещната страна и сумата в размер на 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение; съответно същият е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Кюстендил сумата от 360 лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Постановено е на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението.

Въззивникът обжалва първоинстанционния съдебен акт относно изменения размер на издръжката, която същият е осъден да заплаща на детето си, в частта над 270лв.месечно, съответно в частта, с която е осъден да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 500,00 лева, както и в частта, в която е осъден да заплати по сметка на КнРС държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 360,00 лева.

1

Релевира доводи за неправилност на решението в обжалваната му част предвид неговата незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че търсеният размер на издръжката следва да бъде съобразен както с нуждите на детето, така и с доходите на родителите, както и че същият следва да бъде доказан. Счита, че при така разпределената доказателствената тежест при изготвяне на доклада по делото от първоинстанционния съд в решението си КнРС се е позовавал на това, че част от фактите са ноторни и не се нуждаят от доказване. Сочи, че не са били събрани доказателства за конкретни потребности на детето и за необходимите средства за тяхното задоволяване, освен това е направил изводи, като се е позовал и на обстоятелства, за които не са събрани доказателства по делото (напр.че издръжката е в недостатъчен размер, тъй като ищцата получава помощ от своята баба).

Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на присъдената издръжка, отказвайки да кредитира и доказателствата за участие на въззивника в издръжката и с други средства извън определената да заплаща такава, съответно не ги е отчел като грижа и разход за детето от страна на въззивника и не се е обосновал за изводите си с конкретно установен по делото негов доход.

Иска се изменение на решението в обжалваната част, респ. намаляване размера на присъдената издръжка, както и изменение в частта за разноските и дължимата държава такса.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. Б. Н., чрез нейната майка и законен представител Д. Б. П., действащи чрез пълномощника адв. С. Л. от АК – Кюстендил, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, а първоинстанционното решение се приема за обосновано и законосъобразно.

Излага се подробно становище относно твърденията за доходите и възможностите на въззивника, като се позовава на безусловността на дължимата издръжка с оглед разпоредбата на чл.143, ал. 2 СК. Визират се и установени по делото обстоятелства, касаещи потребностите на детето, в т.ч.извън обикновените разходи за храна и облекло.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна; респ. насочена е срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Окръжният съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на Кюстендилския районен съд в атакуваното решение, в т.ч. и установяващи фактическата обстановка по делото, и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл.150 СК за изменение размера на издръжката, определена за детето Н. Б. Н., ЕГН **********, платима чрез нейната майка и законен представител Д. Б. П., ЕГН **********, постановена по гр.д.

№ 1555/2019г. по описа на РС – Кюстендил.

Кюстендилският районен съд е уважил иска, приемайки, че определеният такъв с предходното (цитирано по-горе) решение представлява размер на издръжка, по-нисък от законово определения минимален размер (1/4 от минималната работна заплата) ; на следващо място е изминал период от пет години и поради израстването на детето са налице изменения в потребностите (за задоволяване на базисните й нужди от храна, облекло, транспорт, медицинско обслужване, образователни, социално – културни и други), както и на необходимите за нормалното й съществуване средства. КнРС е взел предвид, че Н. посещава извънкласни занимания, които се заплащат от нейната майка ( установеният по делото размер на сумата, платима месечно за извънкласната дейност на детето, е общо 109лв.(55,73 евро).Районният съд е съобразил и обясненията на ответника по иска за 2 спестяванията му( около 32 000 евро), които са му позволили не само да не работи продължителен период от време, но и освен собствената си издръжка да заплаща и определената му такава за детето, отчитайки и твърденията му, че е участвал в издръжката на детето чрез закупуване на дрехи, учебни помагала и пособия, без да може да се установи със сигурност точната им стойност, като съдът е определил , че в този случай се касае поскоро за „спорадичност“. Районният съд е отчел наличие на сключен от ответника по иска трудов договор, макар и за посочена в същия договор минимална към момента на сключването му заплата, която вече следва да е актуализирана в по-висок размер ; както и че не е установено Н. да има налични задължения спрямо друго лице. КнРС е мотивирал решението си и с оглед икономическите условия, сочейки, че линията за бедност за страната за 2025г. е възлизала на 638 лева (размер, използван като ориентир), определяйки близък общ размер на издръжката за детето и вземайки предвид, че майката полага грижите по непосредственото отглеждане и възпитание. Линията на бедност като социалноикономически показател има редица характеристики, позволяващи ползването му при определяне на издръжката на ненавършило пълнолетие дете. Той се базира на статистически данни за доходите на лицата в страната, актуализира се ежегодно, което позволява да се отчита и за нужната издръжка на детето.

Както се посочи, във въззивната жалба се релевира довод за участие на въззивника в издръжката и с други средства извън определената да заплаща такава, както и че не са събрани доказателства за конкретни нужди на детето, съответно за обявени за ноторни дадени обстоятелства.

Въззивният съд счита, че логически правилен е изводът за променени обстоятелства – изминалите повече от пет години от постановяване на предходния съдебен акт, третиращ въпроса за издръжката, са довели както до промени в икономическите условия в страната, така и в нуждите на детето, които са различни за дете, което е в предучилищна възраст, и тийнейджър . Освен това се касае за дете в прогимназиален етап на обучение, за което са необходими и допълнителни средства за учебна и извънкласна дейност.

При тези данни по делото въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд като правилни и в съответствие със събрания по делото доказателствен материал, за изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, обуславящи предпоставка за допускане изменение в размера на присъдена в предходен момент издръжка.

Съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

Задължението за издържане до навършване на пълнолетие на детето възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно чл. 143, ал. 2 СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно/малолетно лице". Това задължение за издръжка е общо за двамата родителите и произтича от общото им задължение по чл. 122, ал. 2 СК да се грижат за децата си. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителите, като трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, която определя минималния размер на издръжката.

В конкретния случай от момента на определяне на издръжка на децата с предходното решение до настоящия момент, е изминал около 5 –годишен период, през който социалноикономическите условия в страната съществено са изменени в посока на увеличение на цените на повечето стоки и услуги от първа необходимост. От друга страна, промяната във възрастта на детето дефинитивно е довела до увеличаване и на потребностите от храна, облекло, обучение и средства за социално-културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжка от 200 лева. От гореизложеното съдът прави извода за настъпило 3 съществено и трайно изменение на обстоятелствата, обусловили определянето на размера на дължимата издръжка. При тези данни настоящата съдебна инстанция намира, че са налице условията на чл. 150 СК за увеличение на издръжката.

Съгласно разпоредбата на чл.142,ал.2 СК, минималната издръжка за дете е в размер на 1/4 от размера на минималната работна заплата /МР3 за страната. Към настоящия момент МРЗ в страната е 1213 лв. /620, 20 евро, определена с ПМС №243/13.11.2025г., поради което следва да се приеме, че минималната месечна издръжка за едно дете, дължима от един родител, вече е в размер на 303, 25 лв. /155, 05 евро.

Следва да се подчертае също, че издръжката се дължи от бащата, за да има детето постоянен сигурен доход, достатъчен за неговото отглеждане и възпитание. Подаряването на вещи, закупуване на дрехи, даване на средства извън определената от съда месечна издръжка, зависи от волята и желанието на родителя, който ги дава, и не погасяват задължението му да дава издръжка за ежедневните нужди на детето. Доколкото изпълнението на задължението за издръжка предполага периодични, ежемесечни плащания, с всяко своевременно направено плащане се погасява задължението за месечния период, за който то се отнася. Престирането на други по вид задължения, извън определената издръжка, не представлява изпълнение на задължението на родителя за издръжка.

Независимо от това, че родителските права са предоставени със съдебното решение на майката, бащата не е лишен от родителски права. Той разполага с правото да участва в живота на детето си, като поддържа лични отношения с него, полага съответните непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание, заедно с майката, или еднолично, в случаите, когато осъществява контакти с детето. В този смисъл бащата дължи и родителски грижи на низходящата си, като едновременно с това, полагането на такива не го освобождава от задължението да й заплаща издръжката.