Решение № 6482 от 15.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6482 гр. София, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова в присъствието на прокурора Я. М. К. като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100503521 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 20081511 от 30.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 42 842/2020 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав, е отменена заповед № РД-04-400/17.07.2020 г. на заместник на административен ръководител на Специализирана прокуратура, с която на основание чл.188, т.2 КТ на ищцата Н. И. И., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за извършено нарушение по чл.187, т.3 и т.7 от КТ, като незаконосъобразна.

Със същия акт Специализирана прокуратура към Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. И. И., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 800,00 лева – разноски по делото.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника Специализирана прокуратура, гр.София. Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушение и необоснованост. Поддържа се, че първоинстанционният съд в противоречие с процесуалния закон /чл.236, ал.2 ГПК/ и задължителната практика на ВКС не е обсъдил задълбочено и всестранно събраните по делото доказателства и наведените своевременно с отговора на исковата молба оплаквания на ответника; че са допуснати нарушения във връзка с мотивирането на съдебното решение, респ. липсата на мотив, лаконичност и непълнота в съжденията в подкрепа на решаващите изводи относно изхода на делото. Сочи се и че безспорно е установено в производството, че в периода от м.10.2019 г. до 07.05.2020 г. ищцата с поведението си е осъществила състава на дисциплинарните нарушения – предмет на заповедта, които е осъществила виновно; че с извършването на системни нарушения на служебни задължения ищцата е компрометирала авторитета на институцията, обективно и виновно е осуетила постигане на балансирана натовареност между прокурорите от отделите на Специализирана прокуратура и е станала причина за нарушаване на принципа на случайно разпределение за относително дълъг период от време, предизвикала е злепоставящи работодателя й ситуации и е внесла недопустим смут и объркване в работата на прокуратурата. Релевирани са твърдения, че нарушението е съществено за професията, 1 тъй като пречи на самото й упражняване; че неизпълнението е без разумна оправдателна причина и сочи на незачитане на установените правила за работа, с които Н. И. е била надлежно запозната – със заповедите, уреждащи разпределението на преписките и делата чрез модула за случайно разпределение на УИС-3 и длъжностната й характеристика.

Отразено е и че преценката за тежестта на нарушението на трудовата дисциплина се извършва от работодателя, като в случая е осъществена една обективна преценка съобразно всички релевантни обстоятелства, в т.ч. предходно наложеното наказание „забележка“, поради което този въпрос не е следвало да се разглежда от първоинстанционния съд изолирано; че некоректно са интерпретирани в светлината на чл.189, ал.2 КТ факти и обстоятелства, касаещи връзката между двете дисциплинарни производства водени срещу ищцата. С оглед изложеното и съобразно приобщените писмени доказателства по дисциплинарната преписка може да се обоснове категоричен извод, че са спазени всички законоустановени изисквания в процесното дисциплинарно производство, в т.ч. и на разпоредбите на чл.195, ал.1 КТ, чл.193, ал.1 КТ, чл.189, ал.2 КТ и чл.188 КТ.

Моли въззивния съд да отмени изцяло атакуваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения срещу него иск от страна на ищцата.

С определение № 5871/11.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 3521/2023 г. по описа на СГС, ГО, ІV-В състав, на основание чл.227 ГПК като въззивник по делото е конституирана Софийска градска прокуратура в качеството й на правоприемник на закритата в хода на производството Специализирана прокуратура.

Ответникът по жалбата – Н. И. И., гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозирала отговор на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание чрез процесуалния й представител адв.Н. е оспорила жалбата в цялост. Наведени са аргументи за правилност и обоснованост на постановеното първоинстанцион-но решение. Претендира присъждането на разноски по производството.

С определение № 20202876 от 26.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 42 842/2020 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав, влязло в сила на 20.11.2011 г., е оставена без уважение молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, подадена от ответника Специализирана прокуратура за изменение на решение № 20081511 от 30.03.2021 г., постановено по същото дело в частта за разноските като неоснователна.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, кога-то следва да се приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС.

Във връзка с допустимостта на производството въззивният съд споделя константната съдебна практика, обективирана в определение № 1037/23.10.2013 г. по гр.д. № 3729/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение № 100/20.01.2014 г. по гр.д.№ 3722/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение по гр.д.№ 914/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др., съгласно която прекратяването на трудовото правоотношение не лишава работника или служителя от правен интерес да оспори пред съда наложеното му преди това дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” /”забележка”/. Това наказание се характеризира най-вече като „морално”, но с по-висока степен на укоримост от „забележката”. То създава за работника/служителя състоЯ.е на наказаност и е част от дисциплинарното му минало, което е от значение, както за постъпването му на работа при друг работодател, така и за започване отново на работа при същия работодател. Отмяната на дисциплинарното наказание има обратно действие – премахват се последиците от наказанието и се възстановява положението отпреди налагането му /за разлика от заличаването на наказанието по силата на закона с изтичане на срока по чл.197 КТ, което действа занапред/. Заради обратното действие на отмяната, работникът/служителят има интерес да води иска по чл.357 КТ и след прекратяване на трудовото правоотношение с наложилия наказанието работодател, за да изчисти дисциплинарното си минало от присъствието и укора на т.нар.

2

”морално” наказание и за да се разреши повдигнатия спор за законността на налагането му.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск с правно основание чл.357 КТ във връзка с чл.188, т.2 КТ за отмяна на наложено на ищцата Н. И. И. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” със заповед № РД-04-400/17.07. 2020 г. на заместник на административен ръководител на Специализирана прокуратура, гр.София.

В подадената искова молба от Н. И. И. се поддържа, че липсват материалноправните предпоставки за издаването на атакуваната заповед, тъй като същата нито е нарушила задълженията си съобразно длъжностната си характеристика, нито е нарушила поставените резолюции за разпределение на случаен принцип на прокурорските преписки и досъдебните производство между най-малко натоварените преписки към момента на разпределението, както и че не е накърнила авторитета на Специализирана прокуратура; че заповедта е издадена от работодателя след изтичане на двумесечния срок по чл.194, ал.1 КТ, както и че при издаването на тази заповед е допуснато нарушение на чл.189, ал.2 КТ, въвеждащ принципа, че за едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Ответникът Специализирана прокуратура, гр.София в срока по чл.131, ал.1 ГПК е оспорил иска с инвокирани съображения за неговата неоснователност и за законосъобразност, обоснованост на наложеното дисциплинарно наказание и спазване на установената нормативна процедура по налагането му.

Не се спори в процеса, което е видно и от представеното в исковата молба заверено копие от трудов договор № РД-08-365/11.09.2019 г., че ищцата Н. И. И. е работила по безсрочно трудово правоотношение в Специализирана прокуратура /СП/, гр.София, по силата на което е изпълнявала длъжността „съдебен деловодител“.

С писмо с адм.№ 370/20 от 07.05.2020 г. мл.специалист – статистик Д.В., командирована в СП, е обективирала уведомление до съдебния администратор на СП, че при извършваната проверка на въвеждащата информация в УИС е установила проблем – при разглеждане на протоколите за случаен принцип се е натъкнала на практика дежурният прокурор за деня да се изключва изцяло при избор на наблюдаващ прокурор за новите преписки, а според актуалната и действаща в СП заповед за случайно разпределение на преписките и делата дежурният прокурор се изключва само от група „Спешни“ и група“ По заместване“. В писмото е отразено и че към него се прилагат протоколи за избор на наблюдаващ прокурор, избрани произволно: пр.пр.№ 485/2020 г., 560/2020 г., 436/2020 г., 539/2020 г. и 542/2020 г., които не са представени по делото.

С ръкописна резолюция от 07.05.2020 г. съдебният администратор на СП е изискала доклади от четирима служители до 11.05.2020 г. С отговора на исковата молба е представено незаверено копие от доклад до съдебен администратор Ю.Л. от 11.05.2020 г., с посочен в него автор Н. И., който не е подписан.

С писмо с изх.№ 370/20 от 22.06.2020 г. на зам.административния ръководител на СП във връзка със сезирането й на 16.06.2020 г. от г-жа Ю.Л. въз основа на писмен доклад от 07.05.2020 г. на г-жа Д. В., на основание чл.193, ал.1 КТ са изискани писмени обяснения от ищцата във връзка с причините, поради които не е извършила организация и контрол на работата на ръководените от нея служители, възложени й със заповед № РД-04699/05.12.2019 г., както и относно допуснатото системно нарушение на правилата за случайно разпределение, утвърдени със заповед № РД-04-692/03.12.2019 г. на административния ръководител на СП както от нейна страна, така и от страна на съдебните деловодители, определени да извършват случайното разпределение на преписки и дела чрез модула на УИС-3.

От цитираното доказателство е видно и че писмото-покана е връчено на Н. И. на 22.06.2020 г., като не е спорно в производството, че в определения срок ищцата е депозирала писмени обяснения.

Не се спори в производството и че с процесната заповед № РД-04-400/17.07.2020 г. на заместник на административен ръководител на Специализирана прокуратура, на основание чл.140, ал.1, т.1, чл.345, ал.1 и ал.3 от ЗСВ, чл.192, ал.1 и чл.195, ал.1 от КТ във връзка с чл.188, т.2 КТ и чл.187, т.3 и т.7 от КТ на ищцата Н. И. И., ЕГН ********** на длъжност „съдебен деловодител“ в СП е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, за това че в периода от м.октомври 2019 г. до 07.05.2020 г. е извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в системно неизпълнение на заповед № РД-04-692/05.12.2020 г. на адм.ръководител на СП, с която са определени правила за извършване на случайно разпределение на преписките и досъдебните производство в СП, както и в системно неизпълнение на заповед № РД-04-699/ 05.12.2019 г. на адм.ръководител на СП, вменяваща организационни, ръководни и контролни функции, 3 довело до фактическо неизпълнение на законни нареждания на работодателя, с които й е възложена работа съобразно заеманата позиция в изпълнение на заповед № РД-04692/03.12.2019 г. и заповед № РД-04-699/05.12.2019 г. на адм.ръководител на СП, а именно: системно е извършвала и допускала да бъде извършвано неправилно разпределение на преписките и делата в СП. Горепосоченото нарушение е констатирано на 07.05.2020 г., видно от доклад на Д. В. – мл.специалист-статистик, командирована в СП, относно констатирана неправилна практика от страна на съдебните служители, работещи с УИС-3 и извършващи случайното разпределение на преписки и досъдебни производства в СП, като неправилната практика се изразява в изключване на дежурния прокурор от всички групи на случайното разпределение на преписките и делата, който доклад е заведен под адм.№ 370/2020 г.