Решение № 40 от 27.01.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 40 гр.Пловдив,27.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА при участието на секретаря МАЯ КРУШЕВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №1033/2018 г. по описа на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:

Осъдителен иск е с правна квалификация по чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.59 ал.1 от ЗЗО.

Ищецът

„Многопрофилна болница за активно лечение Уро Медикс“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* твърди,че е лечебно заведение за болнична помощ и че между него и ответника Национална здравноосигурителна каса /с описан в ИМ статут и предмет на дейност/ е бил сключен договор №162167 от 19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки със срок-срокът на действие на НРД на МД за 2015 г.Твърди,че съгласно чл.59,ал.1 от ЗЗО,договорът е сключен между директора на РЗОК-гр.Пловдив,представляващ ответника,и ищеца като изпълнител на медицинска помощ,както и че ответникът в качеството си на възложител по договора има задължение да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ,според чл.3,ал.1,т.3 от договора.Договореният в чл.35 от договора срок бил до 30-то число на месеца,следващ отчетния.Твърди,че ответникът не е изпълнил изцяло задължението си да заплати извършената и отчетена болнична медицинска помощ,оказана за м. май 2015 г.-не е заплатил на ищеца сума в размер на 115 412 лв.,представляваща дължимата сума за извършена болнична помощ по клинични пътеки /КП/ по процесния договор за м. май 2015 г.

Твърди още,че исковата сума представлява стойността на извършена през м. май 2015 г. дейност по клинични пътеки,която е над утвърдената стойност на разходите за този месец по Приложение №2 към допълнително споразумение №7 от 12.06.2015 г.-неразделна част от сключения между страните по делото договор №162167 от 19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки.Така утвърдената стойност била в размер на 132 619 лв. и тази сума ответникът изплатил на ищеца,но не му заплатил исковата сума от 115 412 лв.,дължима за останалата извършена и отчетена през м. май 2015 г. болнична медицинска помощ /БМП/.В тази връзка ищецът твърди,че с писмо от 10.06.2015 г. е поискал от ответника увеличение на месечната стойност за м. май 2015 г. с 5 % за сметка на утвърдените стойности за следващото тримесечие,защото бил формиран недостиг на средства в размер на 115 412 лв.,половината от които били случаи на спешно лечение,но въпреки това с допълнителното споразумение от 12.06.2015 г. размерът на стойността за дейността през м. май е бил определен на сумата от 132 176 лв.Тази сума била по-малка от сумата,платена му за дейността през м. май 2014 г. в размер на 198 500 лв.,въпреки че през м. март 2014 г. в ищцовото дружество е било открито отделение по нефрология,което е започнало да работи през м. май 2015 г. и е нараснала годишната дейност през същата година с още едно отделение.

Твърди още,че с приложеното към ИМ решение по адм.д.№7527/2015 г. на Административен съд-София град,2 отд.,27 с.,потвърдено с решение №493 от 12.01.2018 г. по адм.д.№11702/2016 г. по описа на ВАС,6 отд.,е обявено за нищожно решение №РД-НС-04-9 от 27.01.2015 г. на Надзорния съвет на НЗОК в частта му по т.2 и т.3-частта,в която приема да се разпределят на изпълнителите на болнична медицинска помощ до 95 % от средствата,получени през 2014 г.,при които има спешна диагностика и лечение,и до 90 % от средствата,получени през 2014 г.,при които няма спешна медицинска помощ.Основанието било,че решението на Надзорния съвет противоречи на Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г.Мотивите били,че НС на НЗОК няма компетентност да намалява размера на определения със закон бюджет и тези диференцирани плащания,предвидени със закон,не могат да бъдат променяни от НС по отношение на тяхната стойност за изплащане на конкретните изпълнители на болнична помощ.

Обаче,както ищецът твърди,утвърдената на него годишна стойност на БМП е била намалена с повече от 10 %,а тази за м. май 2015 г.-с повече от 30 % спрямо платената сума за м. май 2014 г.Ищецът изпращал многократно писма на ответника,с които го уведомявал,че превишението на определената в Приложение №2 към индивидуалния договор стойност се дължи и на факта,че бюджетът на лечебното заведение не е съобразен с новата дейност на болницата,започнала през м. май 2014 г.,и защото не е изчислен на база поне 90 % от средствата,получени през 2014 г.Посочил е задължението си по чл.59 от ЗЗО да оказва медицинска помощ на здравноосигурените лица и че формирането на листа на чакащите лимитира дейността на лечебното заведение и ограничава правото на пациента да избере лечебното заведение,в което да получи болнична помощ.А това,както ищецът поддържа,може да доведе до значителни и трудно поправими вреди на пациентите поради ограничаване на достъпа им до медицинска помощ в избраната от тях болница.Затова управителят на лечебното заведение не може да поставя условия и да определя кои пациенти могат да се ползват от правото им на здравно осигуряване,дадени им от Конституцията,което им гарантира достъпна и безплатна за тях медицинска помощ,и кои нямат това право.

Ищецът твърди още,че е изчаквал ответникът да заплати надлимитната дейност,извършена през 2015 г.,тъй като и годишният бюджет на касата,определен със Закон за бюджета на НЗОК за 2015 г.,е бил по-висок в сравнение с този за 2014 г.,и средствата,определени за болнична помощ в същия закон,са били в значително по-голям размер,и защото до края на 2015 г. в НЗОК е бил реализиран значителен резерв.Но не получил исковата сума и с писмо вх.№29-02-21-7 от 30.11.2018 г. ищецът поканил директора на РЗОК-Пловдив да му заплати надлимитната дейност за 2015 г.С писмо изх.№29-02-21-8 от 17.12.2018 г. директорът на РЗОК уведомил ищеца,че РЗОК-Пловдив не му дължи отчетената над лимитите по Приложение №2 суми за месеците април,май и юни 2015 г.,защото се явяват недоговорени между страните и защото е изтекла погасителната давност,съгласно чл.111,б.“в“ от ЗЗД.

Ищецът заявява в исковата молба,че ако отказът на ответника да заплати исковата сума се основава на т.3 и т.13 на §2 и на т.2 от §3 от ДС №3 от 06.04.2015 г.,съответно чл.20,ал.1,т.6 и чл.40,ал.6 от инвидидуалния договор,то тези разпоредби са нищожни поради противоречие със закона.В тази връзка ищецът сочи,че съгласно разпоредбите на чл.35,т.1 и чл.4 от ЗЗО,задължително осигурените лица имат право да получат медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности,гарантиран от бюджета на НЗОК,като задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен пакет от здравни дейности и свободен избор на изпълнител,сключил договор с РЗОК.Сочи още,че според чл.45,ал.1 и ал.2 от ЗЗО,НЗОК заплаща оказването на изброените в ал.1 видове медицинска помощ,която в ал.2 се определя като пакет,гарантиран от бюджета на НЗОК.Заплащането на оказавана на осигуреното лице медицинска помощ,както счита ищецът,се извършва в РЗОК,като средствата се превеждат на предоставилия я е изпълнител,съгласно нормата на чл.47 в първоначалната й редакция /ДВ,бр.70/1998 г.-до 30.06.2015 г./.

Ищецът още поддържа,че разпоредбите на чл.55,ал.3,т.5 и 6 от ЗЗО /в редакция ДВ,бр.101 от 2009 г.,в сила от 01.01.2010 г.,до отмяната с ДВ,бр.48 от 27.06.2015 г./ забранява националните рамкови договори да установяват изисквания за максимален брой извършвани дейности и за ограничение в обема на извършваните дейности от лечебните заведения.А съгласно чл.59,ал.1 от ЗЗО индивидуалните договори за оказване на медицинска помощ трябва да се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие със Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.И щом законът забранява в договорите да се създава ограничение в обема на извършваната дейност от лечебното заведение-изпълнител на болнична помощ,то ищецът счита за нищожни поради противоречие със закона разпоредбата на чл.20,ал.1,т.6 от договора,допълнена с ДС №3/06.04.2015 г.,която задължава възложителя да заплаща на изпълнителя само извършената и отчетена дейност в рамките на стойностите,посочени в приложение №2,и разпоредбата на чл.40,ал.6 от договора,допълнена с ДС №3/06.04.2015 г.,която не дава право на изпълнителя да се отчита за дейности на стойност,надвишаваща стойността за съответния месец в приложение №2 към договора.

Както ищецът твърди,горните клаузи от индивидуалния договор,включени с ДС №3/06.04.2015 г.,съответстват на чл.23,ал.2,т.1 от Методика по Приложение 2Б към ПМС №57/16.03.2015 г.,но тази разпоредба ищецът счита,че противоречи на нормата на чл.55,ал.3,т.6 от ЗЗО,която изрично не позволява договорите да създават ограничение в обема на извършваната дейност от лечебните заведения.А щом като постановление противоречи на нормативен акт от по-висока степен,то съгласно чл.15,ал.3 от ЗНА правораздавателните органи следва да прилагат по-високия по степен акт.В тази връзка ищецът намира,че следва да се приложи разпоредбата на закона,а не на постановлението,и отказът на ответника да заплати исковата сума е неоснователен,защото противоречи на закона.

В исковата молба ищецът излага свои съображения и срещу другия мотив на ответника да плати исковата сума:твърдението за изтекла погасителна давност.В тази насока ищецът счита,че вземането за исковата сума не е погасено по давност и че спрямо него се прилага общата петгодишна давност,а не кратката тригодишна давност,защото то не е от категорията на периодичните плащания,а има характера на частично плащане по договора-месечно плащане като част от годишната стойност по договора,което плащане не се формира на собствено основание,не е независимо и самостоятелно от останалите плащания по договора.

Ищецът твърди още,че ежедневно,до края на съответния ден от м. май 2015 г.,е изпращал електронни отчети до ответника за извършена болнична помощ,съгласно изискванията на чл.32 от сключения между страните по делото индивидуален договор.Но на ищеца не било изпратено месечно известие,подписано с усъвършенстван електронен подпис от директора на РЗОК или от упълномощено от него лице,както изрично изисквал чл.17,ал.11 от Методиката за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ по Приложение №2Б от ПМС №57/2015 г.Това месечно известие,според твърдението на ищеца,трябвало да бъде изпратено до края на седмия работен ден,следващ отчетения месец,и трябвало да съдържа и отхвърлената за заплащане дейност,и основанията за нейното отхвърляне,съгласно чл.17,ал.10 от Методиката.Това изискване,освен нормативно установено,станало и част от сключения между страните договор със сключването на ДС №3 от 06.04.20015 г.-т.10.7 от §2 на ДС,с която се изменя чл.3,ал.11 от договора.

Ищецът счита,че ответникът дължи заплащане на извършената и отчетена дейност и над стойностите по Приложение №2 на ДС №7 от 12.06.2015 г. към договора,щом оказаната болнична помощ е по клинични пътеки-пакета от здравни дейности,гарантиран по закон /чл.45,ал.2 ЗЗО/ от бюджета на НЗОК.Но до подаване на исковата молба ответникът не заплатил на ищеца исковата сума.И тъй като ответникът като възложител по договора,е имал задължението съгласно чл.35 от договора да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ до 30-то число на месеца,следващ отчетния,то ищецът счита,че поради твърдяното неизпълнение в срок на договорното задължение ответникът му дължи и законната лихва върху исковата сума от 115 412 лв.,считано от падежа на задължението /без обаче да предявява отделен иск за лихвата до датата на ИМ/.

Предвид горните твърдения дружеството-ищец моли да бъде постановено съдебно решение,с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 115 412 лв.,представляваща неплатена сума за извършена болнична помощ по клинични пътеки през м. май 2015 г. по сключения между страните по делото договор №162167/19.02.2015 г.,ведно със законната лихва върху неплатената главница,считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане.Претендира да му се заплатят и направените по делото разноски.