Решение № 574 от 10.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. Бургас, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.а Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Пламена К. Г.а Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100500503 по описа за 2023 година

Производството пред БОС е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК и е образувано по предявени въззивни жалби както следва:

Въззивна жалба с вх. № 623/09.01.2023г. в БРС, предявена от въззивния ищец Р. С.

К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б****, чрез адвокат И. Л. Н., вписан в Адвокатска колегия — Бургас, с личен номер ****, с адрес на кантората: гр. Б*****,тел.: **********, против Решение 2912/19.12.2022 г., постановено по гр. дело № 886/2022 г. на Бургаският районен съд, в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца К. за постановяване на съдебно решение, с което ответната Община-Бургас бъде осъдена да му заплати сумата от 1500 лева,представляваща неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.12.2021г. в гр.Бургас,ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 03.12.2021г. до окончателното й изплащане; моли постановяване на съдебно решение, с което първоинстанционното решение в обжалваната част бъде отменено и въззивната инстанция постанови друго, с което искът за неимуществени вреди бъде уважен,като му бъдат присъдени и съдебно-деловодните разноски пред двете съдебни инстанции.Във въззивната си жалба твърди, че БРС е постановил решението в обжалваната му част при допуснати нарушение на процесуалните правила от страна на съда,тъй като не уважил доказателственото искане на ищеца К. за изслушването му от съда за даване обяснения за неудобствата и затрудненията, които изпитал покрай настъпилото ПТП и през времето, през което е бил лишен от удобството на собственото си и единствено МПС.

Първоинстанционният съд оставил без уважение това искане поради „липса на процесуална възможност ”,но според въззивния ищец процесуално възможно било страната да даде лични обяснения, още повече в такива случаи, в които нямало как друго лице да изложи обстоятелства за конкретните факти;противното щяло да доведе до абсурда потърпевшите да ангажират свидетели, които от своя страна да излагат косвени впечатления за вътрешното състояние и чувства на първите. В тази връзка заявява искане, като моли на основание чл.

266, ад. 3 от ГПК БОС да допусне лично обяснение на страната.

1

Постъпил е писмен отговор от ответната Община-Бургас по въззивната жалба на въззивния ищец,писменият отговор предявен чрез юрисконсулт С.Д., с който същата се оспорва.Твърди се, че наведените в нея аргументи за неправилност на частично атакуваното решение са необосновани и изложени при пълна липса на доказателства.Заявява, че ищецът е можел да събере доказателства, които да обосноват евентуалната основателност на обективно съединения иск за неимуществени вреди, но той не сторил това.Въззиваемата Община-Бургас сочи правната разлика между свидетелските показания и обясненията на страните,като изтъква, че обясненията на страните са само твърдения на заинтересувани от изхода на делото лица-страни по делото,които, за разлика от свидетелите, не носят наказателна отговорност за това, което са изложили пред съда; процесуалният закон въздигал като доказателствено средство свидетелските показания, но отричал това качество на обясненията на страните.На следващо място сочи, че на допуснатите по искане на ищеца свидетели не били задавани въпроси относно доказването на твърдените неимуществени вреди, с което възможността да се събират доказателства в тази посока приключи. Заявени са и доводи относно факта на настъпване на самостоятелното ПТП,като се сочи, че при скорост на движение от 3-5 км. в час, която практически е по-ниска от нормалния ход на пешеходец, нямало как да са изпитани такива остри травматични увреждания на психиката и да е изпитан такъв страх и смущение, които да са от характер да се отразят толкова негативно както се стремял ищецът да докаже; освен това автомобилът не се е превъртал, нито е напускал платното за движение, нито се е удрял в друг от паркиралите по протежението на улицата автомобили, още по-малко да е удрял животни или пък човек, за се приеме, че е изпитан стрес извън обичайния. Заявяват се възражения и относно изложеното от ищеца чакане на доставки за авточасти,тъй като това не съответствало на съвременната действителност.Моли постановяване на решение, с което обжалваната от ищеца част на първоинстанционното решение бъде потвърдена от

БОС;претендира юрисконсултвъзнаграждение и разноските по делото.

Предявена е въззивна жалба от Община-Бургас с вх.№ 1194/11.01.2023г. на БРС срещу постановеното по гр. дело № 886/2022 г. на БРС решение в частта, с която е уважен предявеният от К. иск за имуществените вреди за сумата от 1 776,35 лв. с ДДС, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за ремонт на увредени части по МПС на 3.12.2021 г. в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно в гр.

Бургас, на ул. „******“34, ведно със законната лихва за забава върху главницата,начиная от 3.12.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 500,72 лв. за направените по делото разноски.В тази му част решението се намира за неправилно, постановено при неправилни изводи и тълкувания на факти и доказателства по делото и в нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място се изтъква, че бил неправилен изводът на съда за наличието на пряка причинна връзка между описаните от ищеца увреждания по процесния лек автомобил с механизма на произшествието, вследствие на което ОбщинаБургас да понесе тежестта на отговорността за обезщетяване на ищеца.На първо място се изтъква, че вещото лице категорично сочело, че с оглед скоростта на автомобила и възможностите за възприемане на препятствието и за реакция /заобикаляне, спиране/ водачът е имал техническата и практическа възможност „да предотврати ПТП, да избегне или да заобиколи въпросната дупка“, като тези условия били потвърдени и от двамата свидетели, които твърдяли, че автомобила се е движил със скорост 3-5 км/час. При това положение и след като водачът не е предприел тези действия, претендираното обезщетение следвало да се съобрази от съда поради неизпълнението на тези законови задължения от водача на автомобила.Съдът обаче необосновано приел, че водачът не е нарушил правилата за движение на пътя и не е бил длъжен да акцентира цялото си внимание върху това дали ще изникне препятствие на пътното платно и да предполага, че всеки момент може да възникне такова,като по този начин БРС не е съобразил неспазването от водача на императивната разпоредба на чл. 20 от ЗДвП. Изложени са съображения за това, че отговорността на Община-Бургас не можела да се ангажира заради погрешните действия и неправилната преценка на водача на автомобила , като се сочи, че съгласно Постановление №7 от 30.12.1959 на Пленума на ВС собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира 2 същата, не отговарят за вредите, причинени с нея по изключителна вина на трето лице.

Изтъква се, че от констатациите на експертизата ставало ясно, че е налице причинноследствена връзка между поведението на водача на автомобила и настъпилата вреда, тъй като неправилните действия на водача са били обуславящи за настъпване на претендираните увреждания. На следващо място се изтъкват и съображения за това, че било налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД,като се цитира съдебна практика: т.7 от ППВС № 17/ 18.11.1963 г. и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: № 159/24.11.2010 г. по т.д.№ 1 117/2009 г. на II ТО; № 58/29.04.2011 г. по т.д.№ 623/2011 г. на II ТО; № 153/31.10.2011 г. по т.д.№ 971/2010 г.; № 44/26.03.2013 г. по т.д.№ 1139/2011 г. на ВКС, II ТО и др.На трето място се сочи, че според заключението на вещото лице липсвали данни за точните размери / вид, дължина, широчина, дълбочина и състояние на препятствието/ на пътя (дупка) на пътното платно, какво е точното й местоположение с оглед посоката на движение и като цяло достоверни писмени доказателства за размерите на твърдяното препятствие;такива конкретни цифрови данни за дупката не се съдържали и в гласните показания на свидетеля - очевидец (водач на автомобила).Липсата на установеност на тези обстоятелства било пречка за доказване на причинно- следствената връзка между настъпилите увреждания и попадането в това препятствие на пътя.По тези съображения необоснован бил извода на БРС за наличие на причинно-следствена връзка между вредите и състоянието на пътната настилка; алтернативно- за наличие изключително и само на принос на Община-Бургас за настъпване на вредите, тъй като вина за тях имал и водача и претендираното обезщетение следвало да се намали наполовина.Моли се постановяване на съдебно решение, с което първоинстанционното решение в обжалваната част бъде отменено и се постанови друго, с което имуществената претенция бъде отхвърлена изцяло, алтернативно- да се намали наполовина поради наличие на съпричиняване от страна на водача на МПС-то;претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

По въззивната жалба на Община-Бургас е постъпил отговор по чл.263,ал.1 ГПК от въззивника-ищец К., който намира въззивната жалба за неоснователна и бланкетна,моли въззивният съд да я остави без уважение.Изложени са съображения за наличие на доказана причинно-следствената връзка между вредата и деликта, както и че не е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат.

Постъпил е писмен отговор от третото лице-помагач „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД , със седалище и адрес на управление: гр. Б*****, с ЕИК *****, представлявано от Гл. ю. к. Д. З., в който се заявява становище за неоснователност на въззивните жалби на въззивника-ищец и на въззивника-ответник. На първо място се заявява, че по делото не било установено по категоричен и безспорен начин причинната връзка между заявеното от ищеца ПТП и механизма на описаното произшествие, още по-малко да е причинено от канализационна шахта. Отделно от това се твърди, че самото ПТП се дължало на поведението на водача или най- малкото е налице института на съпричиняване.На следващо място сочи, че този механизма на настъпилото самостоятелно ПТП не се дължало на действие или бездействие на оператора и привличането му в процеса по никакъв начин не било свързано със същността на спора. ВиК ЕАД не е собственик на пътното платно, нито на вещта, за която се претендира, че е причинила процесните вреди. Община Бургас се явява собственик на улиците в гр. Бургас, по силата на § 7 ал. 1 т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и в това си качество отговаря за поддържането им в изправно състояние и отстраняването на препятствия по пътя /арг. от 167 от ЗДП/ във вр. с § 6 т. 37 от ПЗР на ЗДП. Такава е и законовата разпоредба на чл. 48 т. 2 от ППЗП и нормите на ЗП.Заявява становище за неоснователност на въззивната жалба на К. против отхвърлителната част на първоинстанционния съдебен акт,тъй като липсвали доказателства такива да са били претърпени от водача; неоснователни били исканията на въззивника за провеждане на доказване на твърдените от него факти посредством даването на обяснения от негова страна за същите тези факти.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивния ответник Община-Бургас- юрисконсулт Димитров, поддържа отговора на въззивната жалба;моли при постановяване на съдебно решение присъденото обезщетение да бъде редуцирано с 90%, моли за присъждане на разноските.

3

В проведеното пред БОС открито съдебно заседание представители на третите лицапомагач „Щрабаг“ ЕАД и „ВиК“Бургас, редовно уведомени, не се явяват.Постъпили са писмени бележки от гл.ю.к.З.-пълномощник на „ВиК“Бургас , в който заявява искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен искът за имуществени вреди над сумата от 1776,35 лева до претендирания размер имуществени вреди от 1803,36 лева, поради което в тази му част –т.е. за 27,01 лева, е влязло в сила.