Решение № 1002 от 19.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1002 гр. Бургас, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120203056 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Х. С. И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-********* от ******** г., издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, РУ-С., с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят оспорва НП, като твърди, че не е бил уведомен от контролните органи какво нарушение е извършил.

Жалбоподателят, редовно уведомен, явява се лично заедно с адв. Д.. Поддържа жалбата и представя писмени бележки.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не взема становище по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г. около 08:40 часа жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******** по път Втори клас № II-99 в община С., в посока гр. П.. В автомобила заедно с жалбоподателя пътувала свидетелката З.Г. – негова съпруга. В същото време служители на национално ТОЛ управление, в това число и свидетелят Д. Б. изпълнявали служебните си задължения. При получена информация от информационната 1 система за извършени две нарушения за събиране на пътни такси по отношение на управлявания от жалбоподателя автомобил, служителите на ТОЛ управление предприели действия по спиране на автомобила с цел съставяне на АУАН за констатираните нарушения.

На подаден сигнал от контролните органи жалбоподателят спрял управлявания от него лек автомобил. Служителите на ТОЛ управлението съобщили на жалбоподателя, че са били установени две извършени нарушения поради липса на платена винетна такса за автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********, за които следва да бъдат съставени два броя АУАН. По тази причина контролните органи изискали от жалбоподателя да представи документи за самоличност. Жалбоподателят оспорил констатациите за извършени нарушения, като отказал да предаде личните си документи и продължил движението си с управлявания от него лек автомобил. Служителите на ТОЛ управлението подали сигнал до органите на МВР, при което управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян от полицейски служители на входа на гр. П.. На място бил изпратен да окаже съдействие свидетелят Т. С. на длъжност полицейски инспектор „Пътен контрол“ при РУ С.. Свидетелят С. съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП. Впоследствие било издадено на ******** г. и обжалваното в производството наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелите Б., С. и Г. са обективни, последователни, безпротиворечиви и се подкрепят напълно от събраните писмени доказателства.

Жалбоподателят не оспорва изложената по-горе фактическа обстановка.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са били допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълна степен.

В случая се касае за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП, съгласно която разпоредба при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от 2 представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Б., С. и Г. безспорно се установява, че на процесната дата и час жалбоподателят е управлявал МПС и на подаден сигнал за спиране от свидетеля Б. – служител в централно ТОЛ управление, жалбоподателят е спрял управлявания от него автомобил. Впоследствие обаче се установява, че при дадени указания да предаде на контролните органи документ за самоличност за съставяне на АУАН, жалбоподателят не е изпълнил разпорежданията на контролния орган, като е продължил движението си в посока гр. П.. Ето защо при така установеното следва категоричен извод, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 103 ЗДвП. Установява се, че на жалбоподателя изрично му е било указано да предостави лични документи, при което същият не е изпълнил указанията на контролния орган. Безспорно служителите на централно ТОЛ управление попадат в обхвата на понятието за представители на службата по контрол, използвано от законодателя в чл. 103 ЗДвП. В тази връзка съобразявайки постановките на сочената разпоредба категорично се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 103 ЗДвП. Тук следва да се отбележи, че възраженията на жалбоподателя, че имал платена винетна такса за управлявания от него лек автомобил, но е била допусната техническа грешка в рег. номер на автомобила е ирелевантно за настоящия казус. След като контролният орган е изискал да му се предостави документ за самоличност независимо дали жалбоподателят е бил съгласен с констатираните нарушения, същият е бил задължен съгласно чл. 103 ЗДвП да изпълни указанията и да представи документите и в случай, че неправилно са му били издадени АУАН за нарушение, което не е било извършено, пътят на защита е бил да се обжалват издадените наказателни постановление, а не да се откаже съдействие на служителите на ТОЛ управлението да изпълнят служебните задължения.

За извършеното нарушение по чл. 103 ЗДвП разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП (редакция, действаща към датата на нарушението) предвижда наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лв.

На жалбоподателя е било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месец и „глоба“ в размер от 200 лева. Посочената санкционна норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесния случай. Размерите на наложените наказания се явяват справедливи с оглед наличните по делото данни от справка за нарушител/водач за множество предходни нарушения по ЗДвП, извършени от жалбоподателя.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-********* от ******** г., издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, РУ-С., с което на Х. С. И., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4