Решение № 1298 от 14.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1298 гр. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. П. Г. при участието на секретаря Н. Н. В. като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело № 20231110211835 по описа за 2023 година

Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. К. Т. от гр. София, чрез адв. Б. Т. - САК срещу наказателно постановление (НП) № 23-4332-009887/02.06.2023 г. на началник сектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което й е наложено следното административно наказание: на основание на основание чл.179, ал.2, във вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, както и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 100 (сто лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се излагат следните съображения: НП е издадено от некомпетентен орган; НП не притежава изискуемите реквизити; неправилно е приложен материалния закон; относно второто нарушение следвало водачът да съзнава, че е реализирал ПТП; липсва оценка на маловажността на случая.

За жалбоподателя се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за уважаването й по изложените в нея съображения, в НП нямало описание на всички факти, включително 1 свързани и с механизма на ПТП-то, не е описана твърдяната щета, ситуацията, която свидетелят-очевидец описва се различава от тази, която е описана в акта, а в констативния протокол не е посочен другия участник в ПТП-то, не е установено къде се намира паркинга, чия собственост е, от материалноправна гледна точка едното нарушение поглъща другото, няма доказателства за причинени вреди. Претендират се разноски за безплатна правна помощ.

За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се явява представител. Представено е становище по жалбата, с която се изразява становище по същество и се моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила НП като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:

На 24.03.2023 г. около 15:13 часа свидетелката Б. М. била клиент на автомивка „Топ уош“ към бензиностанция ОМВ в гр. София, бул. „Акад. Ив.

Евст. Гешов“. Изчаквала дама да си изкара автомобила марка „Шевролет“ от вътрешно почистване, за да си вкара нейния. При маневрата, излизаща от вътрешното почистване дамата с „Шевролета“ направила опит да паркира до автомобилите на паркоместата и нанесла щети по едно „БМВ“, комби, сиво на цвят, като го ожулила, както ожулила и собствения си автомобил.

Свидетелката М. заснела автомобила на дамата. След което дамата излязла от автомобила си, огледала го, отворила капака на автомобила си, от персонала на бензиностанцията й помогнали да си налее течност, затворила капака, качила се в автомобила си и си тръгнала. След няколко минути се появил собственикът на „БМВ“-то и свидетелката М. му казала, това, което е видяла.

Той я попитал дали ще му съдейства и тя се съгласила.

На 24.03.2023 г. от телефон с номер ***** в 15:36 ч. е постъпило обаждане към национален център 112 – София от лице представило се като Ц. В. К. за случилото се.

На място бил изпратен от ОДЧ автопатрул, в състава, на който били А. Д. С. и Д. Г.. Те посетили мястото: бензиностанция ОМВ, находяща се на бул.

„Акад. Ив. Евст. Гешов“ и ул. „Гюешево“ около 16:10 часа. Снели сведения от очевидеца Б. М., според която лек автомобил „Шевролет“, с рег. № ***** 2 при извършена маневра в района на бензиностанцията за влизане в реда на паркираните пред входа на търговския обект е реализирала ПТП с паркирания отдясно лек автомобил „БМВ 330“, с ДК № *****, след което напуснала мястото на ПТП с автомобила си. Установено било, че на място има техника за видеонаблюдение. При изискване на запис от същата е постъпил отговор от Цв. Дянков, че не се съхраняват такива от тази дата. Същият е посочил, намиращите се по време на случилото се служители на обект „ОМВ“, находящ се в гр. София, бул. „Акад. Ив. Евст. Гешов“№2Д.

Съставена е скица и протокол за ПТП. В последния не е описан другия участник в ПТП-то, а единствено паркирания лек автомобил „БМВ“, с ДК № *****.

Приложена е декларация от жалбоподателката на 17.05.2023 г.

Съставен бил на 17.05.2023 г. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от мл. автоконтрольор С. А. Д. на жалбоподателката, в който е посочено, че на 24.03.2023 г. около 15:13 часа в гр. София на бул.

„Акад. Ив. Евст. Гешов“, на паркинга на бензиностанция „ОМВ“ управлява лек автомобил „Шевролет Круз“, с ДК № ***** и при извършена маневра за влизане между паркирани автомобили, реализира ПТП в паркиран отдясно лек автомобил „БМВ“, с ДК №*****, нанасяйки материални щети на задна лява част, след ПТП напуска мястото без да уведоми компетентните органи на МВР. Посочени са като правни квалификации на административните нарушение чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. АУАН е съставен въз основа на документите по преписката. В същият фигурират двама свидетели, но е подписан само от един. Същият е връчен на жалбоподателката на 17.05.2023 г. Не са посочени възражения срещу констатациите в акта от жалбоподателката, но са депозирани такива в писмена форма в тридневен срок от връчването му.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от началник сектор към СДВР, О „ПП” при СДВР като оправомощено длъжностно лице по силата на Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Установява се от Заповед № 8121К-13312/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, че Д. Д. Д. е назначена на длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на 3 вътрешните работи и е встъпила в тази длъжност, видно от приложения акт за встъпване на 29.10.2019 г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите показания на свидетелите М. и Д., както и писмени доказателства. Посочените доказателства помежду си са непротиворечиви и не са налице основания да се излага от съда защо се приемат едни, а други не. Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите в хода на съдебното следствие бяха пълни, логични и непротиворечиви, относно фактите, които са от предмет на доказване, но свидетелят Д. не е бил очевидец на случилото се, поради което излага въз основа на какви данни е съставил акта и как.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване и в предвидения от закона четиринадесетдневен срок, доколкото НП е връчено на жалбоподателката на 27.07.2023 г., а въззивната жалба е била депозирана чрез административнонаказващия орган по пощата на 07.08.2023 г., като разгледана по същество същата се явява основателна и следва да се уважи, поради следното:

По т.1 на обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.2, във вр. ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, съдът установи следното:

Съставът на чл.25, ал.1 от ЗДвП, редакцията към датата на нарушението ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., предвижда: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се 4 съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“ Разгледана по същество жалбата в тази следното: част е основателна, поради

Твърди се в АУАН и НП, че жалбоподателката поради извършена маневра за влизане между паркирани превозни средства реализира ПТП с паркиран лек автомобил, като се твърди, че е нарушила чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно §1, т.30 от ДР на ЗДвП ПТП е „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”.

От събраните по делото доказателства не се установи по безспорен и категоричен начин осъществяването на нарушението от жалбоподателката, доколкото не се установи механизма на твърдяното ПТП. Така например АУАН, а впоследствие и НП са съставени въз основа на писмените доказателства в хода на проверката на местопроизшествието, но в тези доказателства липсва отбелязан другият автомобил, за който се твърди, че е управляван от жалбоподателката на процесната дата и място, както и какви са причинените щети по двата автомобила. При тази проверка автомобилът управляван от жалбоподателката не е бил отразен в съставените скица и протокол за ПТП, с индивидуализиране на марка, модел, регистрационен номер. Нещо повече липсват данни дали е извършван оглед на нейното МПС, за да се съпостави, ако е имало щети по същия, дали са били причинени по посочения от свидетелката-очевидка М. начин, както и да се съпоставят с тези по паркирания автомобил. Като в протокола за ПТП №1834777 от 24.03.2023 г. не е посочено какви щети са установени по паркираното МПС, което е описано. В същия фигурира само с отбелязване на следното: „задна лява част“, но какво като щета е констатирано в тази част на БМВ-то не е описано.

На следващо място в хода на производството са допуснати и процесуални нарушения, а именно:

Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като както в акта за установяване на 5 административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН) да е налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. В случая описание на обстоятелствата, при които нарушението е осъществено липсва, както в АУАН, така и в наказателното постановление. Налице е кратко и лаконично описание на нарушението в двата акта, както и не са посочени в коя част са причинени щети по „БМВ“-то.

Налице е непълно описание на нарушението, съгласно посочената в същите правна квалификация по чл.25, ал.1 от ЗДвП, което прави невъзможно узнаването на възведеното като нарушение, което е вменено във вина на жалбоподателката и с това адекватно и ефективно организиране на нейната защита. В АУАН и НП се сочи единствено настъпило ПТП, поради извършена маневра на водачката-жалбоподател „при извършване на маневра да влезе между паркирани автомобили”, но липсват останали подробности във връзка с тази маневра, както и точното място на ПТП-то. Следва да се има предвид, че бул. „Акад. Ив. Евст. Гешов“ в гр. София е сравнително дълъг и в случая нито в акта, нито в НП се сочи точно в коя част, като административен адрес на тази улица е осъществено случилото се. На следващо място не е установено посоченото място частен имот ли е или не, с оглед регулацията на правилата по ЗДвП, които се отнасят до „пътища, отворени за обществено ползване“, съгласно даденото легално определение в нормата на чл.2, ал.1, изр.1 от ЗДвП: „Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. “, а какво е „път“ легално понятие е посочено в §6, т.1 от ДР на ЗДвП: е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците“. Предвид липсата на горното уточнение не може да се направи правилен извод, че мястото, където се твърди, че е осъществено ПТП-то се регулира от нормите на ЗДвП.