Решение № 5897 от 27.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5897 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110144186 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.127 и сл. ГПК.

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 199,82 лева, представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за изплатено по застраховка „...“ на МПС обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г., в гр.

..., на ул. „...“, зад сградата на „...“, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 28.04.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 75,32 лева, представляваща мораторно обезщетение за забава в плащането на главницата за периода 28.04.2022 г. – 27.04.2025 г. включително.

В исковата молба ищецът ..., ЕИК ..., излага, че на ... г., в гр. ..., на ул. „...“, зад сградата на „...“, е настъпило ПТП с лек автомобил „...“ с рег. № ..., който при извършване на маневра „паркиране“, блъска паркиран лек автомобил „...“ с рег. № ..., като съгласно изготвения Двустранен констативен протокол за ПТП виновен за ПТП е водачът на лек автомобил „...“, с рег. № .... Навежда, че лек автомобил „...“ с рег. № ... е застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане „...“, а собственикът на лек автомобил „...“ с рег. № ... е застраховал гражданската отговорност на водача при ответника. Ищецът сочи, че е образувал щета № ... във връзка с инцидента, вредите са описани от експерти на дружеството, като след извършен опис и оценка на нанесената щета, на собственика на увредения автомобил е изплатена сума в размер на 572,47 лева на 14.09.2020 г. Поддържа, че във връзка с ликвидацията на преписката са реализирани обичайни разноски в размер на 15,00 лева. Излага твърдения, че след нарочна покана ответникът му е заплатил 242,21 лева, като е останала незаплатена част в размер на 199,82 лева, която претендира в настоящия процес. Посочва, че след изтичане на срок от 30 – дни от получаване на поканата за плащане от страна на ответника, на ищеца се дължи мораторно обезщетение върху неизплатената 1 част от главницата в размер на 75,32 лева, която претендира за периода от 28.04.2022 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 27.04.2025 г. включително. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответникът ..., ЕИК ..., поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва механизма на ПТП, вината на водача на увреждащото МПС и причинно – следствената връзка с настъпилите имуществени вреди. Не оспорва изплащането на застрахователното обезщетение от ищеца на собственика на увредения лек автомобил.

Поддържа, обаче, че действително причинените вреди са в по – нисък размер, отговарящ на този, до който ответникът е изпълнил. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

С оглед становището на страните, с доклада по делото съдът е приел за безспорни всички факти с изключение на размера на действителните вреди от настъпилото събитие.

Безспорно и ненуждаещо се от доказване е също така обстоятелството, че ответникът е извършил плащане по щетата преди процеса – на 08.12.2020 г., в размер на 242,21 лева. Т.е. по делото не е спорно, че е настъпило ПТП по вина на застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответника водач на лек автомобил „...“ с рег. № ..., на ... г., в гр.

..., на ул. „...“, зад сградата на „...“, при което са били причинени вреди на лек автомобил „...“ с рег. № ..., собственост на Д. Д. М., който е бил застрахован по договор за имуществено застраховане при ищеца, който от своя страна е заплатил на собственика на 14.09.2020 г. обезщетение за вредите от ПТП в размер на 572,47 лева. Плащането има погасителен ефект спрямо задължението по застраховка „... ” на МПС, доколкото е довело до отстраняване на щетите, възникнали при реализиране на покрит по тази застраховка риск.

При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката/.

Съгласно неоспореното от страните заключение на съдебно – автотехническа експертиза, стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „...“ с рег. № ..., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 449,58 лева. При определянето на стойността вещото лице не е включило детайл – броня задна, тъй като в описа на застрахователя е отразено, че отпада.

2

Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „...” /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер в случая е възникнал регресният дълг. В случая заключението на съдебно – автотехническата експертиза е определило сумата 449,58 лева като необходимата сума за възстановяване на щетите по увредения автомобил на база средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното произшествие, като това е размерът на действителните вреди, поради което и регресното вземане е възникнало за тази сума заедно с 15,00 лева – вземане за ликвидационни разноски /съдът приема, че сумата от 15,00 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ/, или общо за сумата 464,58 лева. По делото няма спор, че по претенцията ответникът е извършил плащане в размер на 242,21 лева, така че непогасена остава сумата 222,37 лева. Доколкото искът е предявен до сумата 199,82 лева, и предвид диспозитивното начало в процеса, следва да бъде изцяло уважен в заявения размер.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период.

Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг. Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. В случая ищецът е отправил покана до длъжника, като същата е получена от ответника на 24.09.2020 г. /л. 21 от делото/. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал.3, т.1 КЗ застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. чл. 412, ал. 2 КЗ/. В случая не се твърди, че изпратената преписка е била непълна, поради което ответникът е следвало да извърши плащане на цялото дължимо регресно вземане в срок до 26.10.2020 г., като след тази дата е изпаднал в забава.

За периода 28.04.2022 г. – 27.04.2025 г. включително размерът на мораторната лихва, определен по реда на чл. 162 ГПК върху установена главница в размер на 199,82 лева, възлиза на 75,33 лева /съдът извършва изчисленията, използвайки лихвен калкулатор за изчисляване на законна лихва/. Ищецът претендира сумата 75,32 лева и предвид 3 диспозитивното начало в процеса, искът му следва да бъде уважен в заявения размер като основателен.

По разноските:

С оглед на изхода на спора /доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото/, направеното искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски за исковото производство в размер на 695,00 лева, представляващи държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът следва да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство като на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 75,00 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по исковете предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:

..., ДЪЛЖИ на ... АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., следните суми: на правно основание чл. 411 КЗ с у м а т а 199,82 лева, с равностойност 102,17 евро, представляваща остатъчна неизплатена сума по регресно вземане за изплатено по застраховка „...” на МПС, по щета № ..., обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г., в гр. ..., на ул. „...“, зад сградата на „...“, за имуществени вреди по лек автомобил „...“ с рег. № ..., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.04.2025 г., до окончателното изплащане, и на правно основание чл. 86 ЗЗД сумата 75,32 лева, с равностойност 38,51 евро, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода 28.04.2022 г. – 27.04.2025 г. включително, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.05.2025 г. по ч.гр.д. № 24493/2025 г., по описа на СРС, 138 – ми състав.

ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ н а ...

АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 695,00 лева, с равностойност 355,35 евро, представляваща съдебно - деловодни разноски, сторени в производството пред първоинстанционния съд, и сумата 75,00 лева, с равностойност 38,35 евро, сторени съдебно – деловодни разноски в производството по ч.гр.д. № 24493/2025 г., по описа на СРС, 138 – ми състав.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4

5