Решение № 305 от 16.07.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Плевен, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. Г.А при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Гражданско дело № 20254400100090 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл. 2б ал. 3 от ЗОДОВ.

С искова молба /ИМ/ ищецът К. Г. Т. е предявил против ответника Окръжен съд иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на сумата от 33 000 лв. за претърпените неимуществени вреди поради нарушаване на правото му на разглеждане в разумен срок на гражданско дело, по което е страна, висящо пред ОС Ловеч като гр.д. № 601/2024 г. по описа на този съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ – 30.01.2025 г. до окончателното й заплащане.

В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Окръжен съд – Ловеч, представляван от председателя му М.С., с който се оспорва редовността на ИМ поради липса на изложени от ищеца обстоятелства, на които се основава иска. Алтернативно се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излагат се и твърдения за своевременното разглеждане на гр.д. № 601/2024 г. по описа на ОС Ловеч, като се описват подробно извършените процесуални действия по делото за периода от образуване на делото на 26.09.2024 г. до датата на изготвяне на отговора на ИМ – 09.04.2025 г.. Посочва се, че след отвод на няколко съдии, определени за докладчици на делото същото е разпределено на съдия П.П., 1 който е разпоредил извършване на процедура по чл. 131 от ГПК, на 21.10.2024 г. е изготвил определение по чл. 140 от ГПК и е насрочил делото в о.с.з. за 02.12.2024 г., провел е първо по делото заседание на посочената дата и е обявил окончателния доклад по делото, след което последователно е насрочил четири съдебни заседания на 20.01.2025 г., 24.02.2025 г. и 01.04.2025 г. за осигуряване на разпит на посочените от ищеца двама свидетели. Посочва се, че в последното о.с.з. делото е обявено за решаване и се очаква постановяване на съдебно решение в законния срок. Оспорва се неразумност на срока на разглеждане на делото пред този съд, както и наличие на неимуществени вреди, претърпени от ищеца в тази връзка.

В о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява, но депозира писмено становище, с което поддържа предявения иск и направените доказателствени искания.

В о.с.з. ответникът Окръжен съд Ловеч се представлява от упълномощен съдебен помощник при този съд В.И., който поддържа възраженията в отговора на ИМ свързани с редовността на ИМ и алтернативно оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Посочва, че делото е приключило с влязло в сила решение, което представя и към момента на приключване на съдебното дирене искът се явява недопустим, тъй като ищецът следва да изчерпи възможността за предявяване на иска по административен ред чрез сезиране на ИВСС. Алтернативно посочва, че общата продължителност на разгледаното дело пред този съд е от 26.09.2025 г. до 13.05.2025 г., който срок следва да се приеме за разумен с оглед обстоятелствата по делото и възразява да носи отговорност за забавено разглеждане на приключилия граждански спор, поради липса на деликтно поведение на лице, работещо в този съд. Алтернативно възразява, че по делото не са доказани претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца.

Претендира присъждане в полза на съда на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В о.с. з. контролиращата страна Окръжна прокуратура Плевен чрез процесуалния си представител прокурор А.Б. изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и 235 от ГПК 2 поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и общите свободи /КЗПЧОС/.

Съгласно разпоредбата на чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.

Съгласно чл. 6 § 1 от КЗПЧОС всяко лице "при определянето на неговите граждански права и задължения", има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок и нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта.

Исковата претенция от К. Г. Т. против ответника Окръжен съд Ловеч за сумата от 33 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърнено чувство за справедливост, чувства на безсилие, гняв, обида от незачитане на правото му да бъде извършено бързо и адекватно разглеждане на делото му, негативни емоции, нарушен сън, продължителна тревожност, раздразнителност, подтиснато настроение, хронично главоболие, усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността в резултат нарушаване на правото на ищеца на разглеждане в разумен срок на висящо гражданско дело, образувано като гр.д. № 601/2024 г. по описа на ОС Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ – 30.01.2025 г. до окончателното й заплащане намира правното си основание в чл. 2б ал. 3 от ЗОДОВ.

Отговорността по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ е на Държавата, която е длъжна 3 да гарантира, че нейните органи и служители действат законосъобразно и добросъвестно, но в производството по този закон като страна по материалното правоотношение Държавата се представлява от процесуален субституент, какъвто в случая е ОС Ловеч, пред който според ищеца делото е висящо, поради което съдът приема, че искът се явява насочен срещу надлежен ответник и предявен при наличие на правен интерес.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на предявения иск към датата на приключване на съдебното дирене по делото в хипотезата на чл. 235 ал. 3 от ГПК, тъй като не е спазена процедурата по чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ. Съдът приема, че при предявен иск по чл. 2б ал. 3 от ЗОДОВ във връзка със забавено разглеждане на висящо производство приключването в хода на делото на това производство не е създава процесуална пречка за разглеждане на спора, тъй като провеждането на административната процедура по реда на глава трета „а“ от ЗСВ е изискуема от закона предпоставка за предявяване на иска само ако производството по делото е било приключило преди завеждането му. В този смисъл е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, а именно: определение № 2144/29.04.2025 г. по к.гр.д. № 4737/2024 г. на ВКС, 4 г.о. и цитираните в него решение № 153/13.06.2018 г. по к.гр.д. № 4658/2017 г., 4 г.о. на ВКС, определение № 267 от 07.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4519/2018 г., 4 г.о. и др..

Установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 2б от ЗОДОВ приема, че критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6 § 1 КЗПЧОС са посочени примерно в закона в чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ , като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, като първо се установява продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен.

Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: 1. сложността на делото, 2. поведението на страната и 3. поведението на компетентните органи, като единствено забавянията, които се дължат на съответните държавни органи, имащи качеството на процесуални субституенти на Държавата могат да обосноват 4 заключението, че не е било спазено изискването за "разумен срок". При определяне на размера на обезщетението съдът следва да съобрази установените от националното право правила в конкретния случай разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като се прилага се принципът на пълно обезщетение за вредите, причинени в пряка причинна връзка от неразумната продължителност на съдебното производство. В практиката си ЕСПЧ приема, че е налице оборима презумпция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди, като обичайните такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време, лицето е поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за справедливост, страда нуждата от доверие в институциите и сигурността, че те ще си свършат по най-добрият начин работата. Наличието на допълнителни вреди, извън обичайните такива, водещи до определянето на по-висок размер на обезщетението следва да се докажат от ищеца. В този смисъл е и практиката на ВКС /арг. определение № 50744/19.10.2022г. по гр.д.№ 732/2022г. на ВКС, III гр.о., решение № 50280/11.09.2023 г. по гр.д. № 4210/2021 г. на ВКС, IV г.о и др./. В случай, че бавното правосъдие е следствие от дейността на няколко съдилища, доколкото те носят солидарна отговорност, искът може да бъде предявен и само срещу един от деликвентите за обезщетяване на всички претърпени вреди или за частта, съобразно неговия принос.

При съобразяване на разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК, съдът приема, че в тежест на ищеца, който твърди, че е претърпял неимуществени вреди от увреждащи го действия на ответния съд в нарушение по чл. 6 § 1 КЗПЧОС в процеса на извършвана от него правораздавателна дейност при разглеждане на посоченото в ИМ гражданско дело извън разумния срок е да установи по делото предпоставките, визирани в чл. 2б от ЗОДОВ, от които произтича претендираното с ИМ материално право на обезщетение за неимуществени вреди, като докаже твърденията си, че е страна в посоченото в ИМ гражданско дело, разглеждането му от ответния съд, продължителността на същото, поведение на служителите на ответника, което е довело до продължителност на производството, надхвърлящо рамките на обичайното необходимо време, което представлява нарушение на чл. 6 § 1 от КЗПЧОС , както и че в пряка причинна връзка с продължителността на това производство е претърпял посочените в ИМ неимуществени вреди. В тежест 5 на ответника е да докаже по делото, че производството по гражданското дело е продължило в рамките на разумния срок с оглед обстоятелствата по делото и в случай, че са налице основания за ангажиране на отговорността на Държавата по този ред да обори презумпцията, че в резултат на неразумната продължителност на производството на ищеца са причинени неимуществени вреди в рамките на обичайните такива.

Установява се от приетите към доказателствата по делото писмени доказателства, че:

На 05.06.2024 г. К. Г. Т. е подал ИМ, подписана с КЕП против ОС Велико Търново и РС Велико Търново, с която е предявил иск с цена 60 000 лв. за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение по чл. 2б ал.

3 от ЗОДОВ при разглеждане на гр.д. № 3668/2024 г. на РС Велико Търново, продължило като гр.д. № 84/2024 г. по описа на ОС Велико Търново. ИМ е депозирана пред ОС Велико Търново и въз основа на нея е образувано гр.д. № 486/2024 г. по описа на този съд, което е прекратено на основание чл. 7 ал. 2 от ЗОДОВ и изпратено за разглеждане на ОС Габрово. Пред този съд делото е образувано като гр.д. № 295/2024 г. и след направени отводи от всички съдии в този съд е прекратено и изпратено на ВтАС за определяне на друг равен по степен съд. С определение по в.ч.гр.д. № 484/2024 г. на ВтАС делото е изпратено за разглеждане на ОС Ловеч. На 26.09.2024 г. делото е образувано като гр.д. № 601/2024 г. по описа на ОС Ловеч. С поредни определения за самоотвод при условията на чл. 22 ал. 1 т. 6 от ГПК в периода от 27-30.09.2024 г. от разглеждането на делото са се отвели двама от действащите съдии в ОС Ловеч, основавайки се главно на обстоятелството, че срещу ОС Ловеч, в който работи съответния магистрат има заведен иск за вреди от същия ищец. С разпореждане № 311/02.10.2024 г. третият съдия-докладчик П.П. е разпоредил да се извърши процедурата по чл. 131 от ГПК и да връчи на всеки от ответниците препис от ИМ за писмен отговор в 1 – месечен срок. След провеждане на процедурата по чл. 131 от ГПК, постъпване на отговори на ИМ и преди изтичане на законоустановения 1 – месечен срок с определение № 821/21.10.2024 г. по делото същото е насрочено за разглеждане за 12.12.2024 г., като е изготвен проекто-доклад по делото и съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните. Установява се, че в проведеното на 12.12.2024 г. о.с.з. по делото съдът е обявил окончателния доклад по делото, 6 приел е представените от ответниците писмени доказателства, оставил е без уважение някои от доказателствените искания на ищеца и е допуснал до разпит посочените от ищеца двама свидетели – С.Н. и Е.А. за установяване на претърпени неимуществени вреди при режим на призоваване, поради което е отложил разглеждането на делото за друго о.с.з.. Установява се, че в проведеното на 21.01.2025 г. о.с.з. свидетелите, които са били редовно призовани не са се явили, като първият от тях е депозирал молба за бъде освободен от задължението да свидетелства, тъй като не е наясно с обстоятелствата, които ще се доказват с показанията му. С определение по делото съдът е разпоредил да се призоват повторно посочените свидетели на ищеца като се укаже на ищеца възможността разпитът им да се извърши чрез видеоконференция. Установява се, че в проведеното на 24.02.2025 г. о.с.з. свидетелите, първият от които редовно призован, а вторият нередовно призован не са се явили, но с оглед заявлението на ищеца, че държи на непосредствения им разпит съдът е отложил разглеждането на делото за нова дата. Установява се, че в проведеното на 01.04.2025 г. о.с.з. по делото първият от свидетелите С.Н. се е явил лично и е бил разпитан от съда, като е установил, че познава ищеца само като съгражданин, но няма никаква представа какви дела води и защо го е посочил като свидетел. Вторият свидетел нередовно призован по делото не се явил и като е съобразил, това обстоятелство съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на делото по същество. С решение № 74/17.04.2025 г. по гр.д. № 601/2024 г. ОС Ловеч е отхвърлил като неоснователен предявения от ищеца К. Г. Т. иск с правно основание чл. 2б ал. 3 от ЗОДОВ против ответниците. Решението като необжалвано е влязло в законна сила на 13.05.2025 г.. С определение № 504/23.05.2025 г. по делото ОС Ловеч на основание чл. 248 от ГПК е изменил постановеното решение в частта относно разноските, като е осъдил ищеца да заплати на ответника РС Велико Търново сумата от 50 лв. за направени разноски за юрисконсулт.