Решение № 152 от 24.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Радина К. Калева при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева в присъствието на прокурора П. Г. И. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100603840 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 17.01.2025 г., постановена по НОХД № 174/2025 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 6-ти състав, подсъдимият И.

Й. П. е признат за виновен в това, че на 11.01.2024 г., около 13:30 часа, от къща, находяща се в с. ****, е отнел чужди движими вещи – сумата от 1000 лева и 400 щатски долара, от владението на В. З. К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, и деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК – с Определение по НОХД № 9412/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 8-ми състав, влязло в сила на 30.05.2016 г., за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, с което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на същото е отложено за срок от пет години; с Определение от 28.02.2018 г. по НОХД № 1310/2018 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав, влязло в сила на 28.02.2018 г., наказанието е приведено в изпълнение, както и престъплението е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК – след като е бил осъждан два или повече пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.

66 от НК – с Определение по НОХД № 9412/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 8-ми състав, влязло в сила на 30.05.2016 г., за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, с което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, като на основание 1 чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на същото е отложено за срок от пет години; с Определение от 28.02.2018 г. по НОХД № 1310/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 101-ви състав, влязло в сила на 28.02.2018 г., наказанието е приведено в изпълнение; с Определение от 28.05.2021 г. по НОХД № 7467/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 12-ти състав, влязло в законна сила на същата дата, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т.

1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от седем месеца –

– престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.

„а“ и б. „б“ от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 3 от НК, подс. И. Й. П. е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на четири години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определено да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим.

С присъдата и на основание чл. 59, ал. 2 от НК, Съдът е приспаднал от така определеното наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият И. Й. П. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, както и времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР.

С присъдата, подс. И. Й. П. е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец В. З. К., обезщетение за причинени имуществени вреди – в размер на 1000 лв. и 759,69 лв. (представляваща равностойността на 400 щатски долара, изчислени по курса на БНБ към 11.01.2024 г.), ведно със законната лихва, считано от 11.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.

Със същата присъда, подс. И. Й. П. е осъден да заплати на Софийски районен съд, сумата от 70,39 лева – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият И. Й. П. е осъден да заплати на адв. В. К. възнаграждение за процесуалното представителство на В. З. К. – в размер на 1 500 лв.

С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият И. Й. П. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 694,70 лева, по сметка на СДВР.

СРС с така постановената присъда, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, се е произнесъл и по веществените доказателства по делото, като е постановил оптичните носители – 1 бр. диск MAXELL и 3 бр. оптични носители VERBATIM, находящи се на л. 30а по досъдебното производство; 1 бр. диск НР с надпис „CD-R – ул. **** № 8“, находящ се на л. 35а по досъдебното производство; угарка от цигара, запечатана с картон серия А, № 0523270 и № 512 НЕКД – СДВР и брошура, запечатана с картон серия А № 0034213 и № 512 НЕКД – СДВР, съхранявани в 05 РУ – СДВР, да останат на съхранение по делото.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от подс. И. Й. П., чрез назначеният му служебен защитник адв. Й. П. – САК. В така подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се изтъква, че същата е незаконосъобразна и неправилна; постановена при нарушения на материалните и процесуални правила, касаещи прилагането на института на съкратеното съдебно следствие, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, по който е протекло първоинстанционното съдебно производство.

По същество в жалбата се отправя искане Въззивният съд да измени атакувания съдебен акт в частта, относно наложеното наказание на подс. И. П., като намали размера на същото, доколкото се твърди, че така определеното от първия Съд наказание е завишено и несправедливо, като целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, биха могли да бъдат постигнати и с налагане на по-ниско по размер наказание „Лишаване от свобода“.

2

В съдебно заседание, служебно назначеният защитник на подс. И. Й. П. – адв. Й. П.

– от САК, поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея. Уточнява, че оспорва срока на наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“, като сочи, че същият е прекомерно завишен спрямо деянието, което е извършено от подсъдимото лице.

Сочи, че наказанието следва да бъде съобразено с извършеното деяние, а не да цели изолиране на подсъдимия колкото се може по-дълго от обществото. Отправя искане присъдата на първия Съд да бъде изменена, като наложеното на подсъдимия наказание да бъде занижено по размер така, че да съответства на извършеното деяние.

Представителят на СГП пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Обосновава, че първият Съд правилно е обсъдил приложението на института на опасния рецидив и правилно е определил размера на наложеното наказание спрямо извършеното деяние.

Частният обвинител и граждански ищец В. З. К. – редовно призована, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване в производството, и по основателността на депозираната въззивна жалба.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец В. З. К. – адв. В. К. – от САК, желае присъдата на първия Съд да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и справедлива.

Подсъдимият И. Й. П., при упражняване правото си на лична защита, поддържа заявеното от защитата си и посочва, че съжалява и се срамува от постъпката си. В последната си дума отправя искане наложеното му наказание да бъде намалено по преценка на Съда.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, НАМИРА за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, по реда на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2, вр. чл. 283 от НПК, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства – самопризнанията на подсъдимия И. Й. П., депозирани в хода на съдебното производство, в о.с.з. на 17.01.2025 г., по реда на чл. 371, т.

2 от НПК (л. 50/гръб от съдебното производство); показанията на свидетелите В. З. К. (л.

21 – 24 и л. 61 от досъдебното производство), протокол за оглед на местопроизшествие от 11.01.2024 г. (л. 19 – л. 20 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от 11.01.2024 г. (л. 18 от досъдебното производство); протокол за разпознаване на лица от 25.06.2024 г. и фотоалбум към него (л. 22 и л. 63 от досъдебното производство); писмо от „Юробанк България“ АД – ЦУ, изх. № 1201/166/08.02.2024 г. (л. 93 от досъдебното производство); писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД, рег. № 953/1/05.02.2024 г. (л. 96 от досъдебното производство); писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД, рег. № 643/1/24.01.2024 г. (л. 97 от досъдебното производство); писмо от „СОТ 161“ ЕООД, изх. № 020/16.01.2024 г. (л. 100 от досъдебното производство) и справка за съдимост и бюлетини за съдимост на подсъдимия (л. 21 – л. 28 и л. 45 – л. 47 от съдебното производство); заключенията на назначените и изготвени в хода на досъдебното производство Видео–Техническа експертиза № 89/2024 г. (л. 30 – л. 32 от досъдебното производство);

Видео–Техническа експертиза № 111/2024 г. (л. 35 от досъдебното производство);

3

Съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ № 7/2024 г. (л. 40 – л. 42 от досъдебното производство); Съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ № 61/2024 г. (л. 50 – л. 54 от досъдебното производство), както и веществените доказателства по делото – угарка от цигара, запечатана с картон серия А, № 0523270 и № 512 НЕКД – СДВР и брошура, запечатана с картон серия А № 0034213 и № 512 НЕКД – СДВР (на съхранение в 05 РУ – СДВР), и веществените доказателствени средства – оптични носители – 1 бр. диск MAXELL и 3 бр. оптични носители VERBATIM (л. 30а по досъдебното производство); 1 бр. диск НР с надпис „CD-R – ул. **** № 8“ (л. 35а по досъдебното производство).

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, СРС е кредитирал изцяло самопризнанията на подсъдимия И. Й. П., депозирани в хода на съдебното производство, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като е преценил, че същите кореспондират с останалите, събрани по делото доказателствени източници. Съдът е дал вяра на показанията на св. К., като е преценил, че са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателствени средства, и със самопризнанието на подсъдимия. Ползвал е, като обективни и относими към предмета на доказване, събраните писмени доказателства и доказателствени средства. Съдебният състав, постановил атакувания съдебен акт, е кредитирал и заключенията на назначените и изготвени експертизи. Доверил се е и на приобщените по досъдебното производство веществени доказателства и доказателствени средства.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови гласни или писмени доказателствени източници. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Въз основа на така събрания доказателствен материал, СРС е приел за установено, от фактическа страна, че на инкриминираната дата – 11.01.2024 г., около 13:30 часа, подс. П. се намирал край дома на св. В. З. К. – къща, находяща се в с. ****, и пушил цигара. В същото време видял, че от къщата излиза жена, която се отправя към подредените в двора й дърва за огрев – пострадалата В. З. К.. Забелязал, че жената оставя вратата на къщата отворена – вероятно, за да й е удобно да внесе дървата – и решил да открадне по възможност пари, които считал, че жената е скрила някъде вкъщи.

В изпълнение на взетото решение, подсъдимият влязъл в къщата необезпокоявано и се насочил бързо към хола, който се намирал вляво от другата стая, в която К. пренасяла дърва. Започнал да претърсва книгите в секцията, за да намери скрити пари, и видял един плик. Подсъдимият го отворил и намерил в него 1000 лева и 400 щатски долара. В същото време пострадалата В. З. К. забелязала, че някакъв мъж търси нещо във вещите й. К. се уплашила, но го попитала какво търси в дома й. Подсъдимият й отговорил нещо несвързано за покрива на къщата. Едновременно с това бързо се запътил към изхода. В това време пострадалата му извикала, че ще повика Полиция и се спуснала да го догони. Непознатият мъж, обаче, успял да избяга. Тогава пострадалата позвънила на тел. 112 и съобщила за кражбата.