Определение № 333 от 05.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 333 гр. П., 05.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500153 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 419, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. К. П., ЕГН ********** от с. Ч., общ.

Р., ул. „И.В.“ № ***, подадена чрез пълномощника й адвокат Ж. М. против разпореждане за допускане на незабавно изпълнение, съдържащо се в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.

№ 14092/2024 г. по описа на Районен съд – П., III бр.с.

В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че извлечението от счетоводни книги не представлява редовен от външна страна документ по смисъла на чл.

417 от ГПК и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане по отношение на кредитополучателя, като се твърди нищожност на договора за предоставяне на кредитен (овърдрафт) лимит по разплащателна сметка, тъй като в него не е упоменат ГПР, както и неравноправност на клаузите на т. 7 и 8 от договора за кредит, посочващи по сложен за средностатистическия потребител начин на изчислените на лихвите и поставящи потребителя в невъзможност да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поддържа се, че годишната договорна лихва надвишава 58 %, а наказателната лихва превишава допустимите от закона граници съгласно чл.

33, ал. 2 от ЗПК. При условията на евентуалност се прави възражение за погасяване по давност на вземането, което съгласно извлечението от счетоводни книги е станало изискуемо на 19.03.2019 г., съответно давностният срок е изтекъл на 19.03.2024 г., преди иницииране на заповедното производство, а по отношение на договорната и наказателната лихва – с тригодишна давност. Иска се отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист, ведно с произтичащите от това последици, както и спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 и 2 от ГПК.

1

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от заявителя „Първа инвестиционна банка“ АД.

Частната жалба е процесуално допустима, като изхождаща от заинтересована страна – длъжник в заповедно производство, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт в законоустановения срок за това, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по ч.гр.д. № 14092/2024 г. по описа на Районен съд – П., III бр.с. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 111П против длъжника Д. К. П., ЕГН ********** от с.

Ч., общ. Р., ул. „И.В.“ № *** за заплащане на следните суми: главница в размер на 1 500 лева, непогасена договорна лихва в размер на 13 437,07 лева, дължима за периода от 19.03.2009 г. до 06.08.2024 г., включително, наказателна лихва в размер на 5 463,77 лева, дължима за периода от 07.04.2009 г. до 19.10.2015 г., включително, годишна такса за обслужване на кредитна карта за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. в размер на 117 лева, законна лихва в размер на 3,41 лева, дължима за периода от 07.08.2024 г. до 12.08.2024 г., включително, разноски за връчване на покана в размер на 60 лева, ведно със законната лихва от 13.08.2024 г. до изплащане на вземането, дължими на основание извлечение от счетоводните книги на банката във връзка с договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 006CC-R001839/13.09.2009 г.

Със Заповед № 6993 от 15.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК съдът е уважил изцяло подаденото заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя претендираните суми, ведно с разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като е постановил незабавно изпълнение на заповедта и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.

Въз основа на издадения по делото изпълнителен лист по молба на заявителя е образувано изпълнително дело № 2024***0400421 по описа на ЧСИ М.К., рег. № *** по КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – П..

Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника на 30.10.2024 г.

На 28.11.2024 г. по делото е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, ведно с искане за спиране на изпълнението и частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение.

С Определение № 15396 от 09.12.2024 г. съдът е уважил искането за спиране на принудителното изпълнение, като на основание чл. 420, ал. 2, т. 2 от ГПК е постановил спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение, въз основа на която е образувано изпълнително дело № 2024***0400421 по 2 описа на ЧСИ М.К., рег. № *** по КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – П..

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК в случаите на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК съдът проверява дали представеният документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В хипотезата на чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, когато вземането се основава на извлечение от счетоводните книги на банката, съдът дължи проверка дали същото е бъде редовно от външна страна.

Същевременно разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от ГПК дава възможност на длъжника, срещу когото е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение, да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, като в правомощията на съда съгласно чл. 419, ал. 3 от ГПК е да отмени разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изр. 1 и ал. 3 от ГПК, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Няма съмнение, че длъжникът по процесната заповед за изпълнение има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като е физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно чл. 419, ал. 3 от ГПК в производството по обжалване на разпореждане за незабавно изпълнение въззивният съд има задължението да провери предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 2, изр. първо и ал. 3 от ГПК, както и наличието на неравноправни клаузи в документа по чл. 417 от ГПК, в какъвто смисъл са и наведените в частната жалба съображения.

В случая искането за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК се основава на извлечение от счетоводните книги на банката във връзка с договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № ***/13.01.2009 г. Договорът за предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по своята същност е договор за кредит, по отношение който са приложими разпоредбите на ЗПК (отм.). Съгласно чл. 7, т.

6 от ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит се изготвя на ясен и разбираем език и съдържа ГПР по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно – ГЛП и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗПК (отм.) когато не са спазени изискванията н а чл. 6, чл. 7, т. 4-14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 , договорът за потребителски кредит е недействителен. В този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по 3 кредита – чл. 14, ал. 2 от ЗПК (отм.). В процесния договор за потребителски кредит липсва клауза, която да посочва размера на ГПР по кредита, както и такава, регламентираща ГЛП и всички, приложими към момента на сключване на договора разходи, по достъпен и разбираем за потребителя начин.

Следователно е нарушена разпоредбата на чл. 7, т. 6 от ЗПК (отм.), с оглед на което договорът е недействителен съгласно изричната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от ЗПК (отм.). На следващо място неясният начин на посочване на дължимата по кредита годишна лихва, в т.ч. посочване на два различни размера на годишната лихва и то единствено към датата на подписване на договора, но не и за в бъдеще, както и липсата на конкретни и обективни критерии за промяна на годишната лихва за срока на договора за кредит, сочат на неравноправност на клаузата по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, тъй като поставят потребителя в невъзможност да прецени икономическите последици от сключване на договора, в т.ч. финансовата тежест, която поема във връзка с погасяване на кредита. При липсата на данни за индивидуално уговаряне на клаузата, същата съгласно чл. 146, ал. 1 от ГПК е нищожна. При недействителност на договора за потребителски кредит потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, от което следва, че извлечението от счетоводни книги на банката, съдържащо освен главницата, още и задължения за договорна лихва, наказателна лихва, законна лихва, такси и разноски, не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В този смисъл са налице условията на чл. 419, ал. 3 от ГПК за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и за обезсилване на издадения въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист.

По искането за спиране на изпълнението по реда на чл. 420, ал. 2 от ГПК компетентен да се произнесе е заповедният съд, който с влязло в сила Определение № 15396 от 09.12.2024 г. е уважил молбата. Ето защо по това искане в частната жалба въззивният съд не дължи произнасяне.

Частният жалбоподател е претендирал отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение, ведно с произтичащите от това последици, което по същество означава присъждане на сторените разноски за платена държавна такса с оглед изхода на делото.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане за незабавно изпълнение, съдържащо се в Заповед № 6993 от 15.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 14092/2024 г. по описа на Районен съд – П., III бр.с.

ОБЕЗСИЛВА Изпълнителен лист № 5782 от 16.08.2024 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 6993 от 15.08.2024 г. срещу длъжника Д.

К. П..

4

ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111П да заплати на Д. К. П., ЕГН ********** от с. Ч., общ. Р., ул. „И.В.“ № *** разноски за държавна такса в размер на 15 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5