Определение № 1524 от 20.06.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1213/2024
- Вид
- Определение № 1524
- Подписан
- 20.06.2024
- В сила
- 20.06.2024
- Състав
- Мария Яначкова, Миглена Йовкова, Десислава Борисова Николова
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1524 гр. София, 19.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501213 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274 от ГПК.
Образувано е по ЧЖ от процесуален представител на КОНПИ срещу Определение №262087/15.03.2024г. по гр.д. №7068/2018г. по описа на СГС, с което е прекратено производството по делото. Заявено е искане за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Изложени са възражения, че искането за изменение на иска, формулирано в молба с вх. №264846/26.02.2024г., не е недопустимо, тъй като не касае едновременно и обстоятелствената част и петитума на ИМ. Счита, че такава констатация още по – малко обосновава прекратяване на производството по делото, тъй като спорният предмет по делото е ясно очертан в първоначалната и поправената ИМ, представена след разпореждане №266598/25.10.2023г.
В отговора на ЧЖ представен от пълномощника на ответниците Д. и Д. е изразено становище, че тя е неоснователна, тъй като ищецът няма процесуална възможност да изменя и основанието и размера на иска си.
Счита, че като е приел искането за изменение за недопустимо, СГС правилно е прекратил производството по делото.
Депозиран е отговор на ЧЖ и от пълномощника на ответника Р. Н., в който са изложени подробни доводи за недопустимостта на искането за изменение на иска, заявено от ищеца, респ. доводи по същество по недопустимостта и неоснователността на иска за отнемане на незаконно придобито имущество.
Въззивният състав констатира, че ЧЖ е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срок от страна с право на жалба, която е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Апелативният съд приема ЧЖ за основателна по следните съображения 1
:
Делото е образувано по ИМ от КОНПИ против ответниците Д., Д. и Р.
Н., на които е връчен препис от първоначалната такава и от уточняващи молби, както и от последната молба с вх.№290395/13.11.2023г., имаща характер на поправена
ИМ, депозирана след разпореждане
№266598/25.10.2023г. По повод на същата съдът е насрочил открито с.з. и не е постановил последиците по чл. 129, ал. 3 във вр. с ал.4 от ГПК, което е индиция че е счел, същата за такава отстраняваща указаните в неговото разпореждане нередовности.
Установява се, че преди насроченото с.з. КОНПИ е подала молба с вх.
№264846/26.02.2024г., в която е направен отказ от иска по отношение на три суми, за които е поискано отнемането им. В контекста на този отказ са пояснени обстоятелствата защо, макар да не е установено законно правно основание за придобиването им, не следва да се отнемат в полза на държавата. Заедно с това, в молбата е прецезиран петитума, досежно размера на предявения иск за отнемане на незаконно придобито имущество, като е намален със сумите, за които е направено изявлението за отказ от иска.
При така изложените обстоятелства първоинстанционният съд е процедирал незаконосъобразно, като без да се произнесе по двете отделни искания – едното за отказ от иска, а другото за изменение на иска, е прекратил производството по делото. В мотивите на определението си е посочил, че частичния отказ е изменение на иска, както в обстоятелствената част, така и в петитума на ИМ, което води до предявяване на нов иск, което е недопустимо. Цитираният довод е неправилен, тъй като отказът от иска, уреден в чл. 233 от ГПК и изменението на иска(във всичките му възможни хипотези), уредено в чл. 214 от ГПК са две различни и самостоятелни правни възможности за ищеца. Ако съдът счита, че има неяснота в коя част се прави отказ от иска и в коя част се иска изменение, е следвало да даде указания на ищеца да отстрани неяснотата на искането си, въпреки че според САС такава неяснота не е налице.
Заедно с това, ако първоинстанционният съд не е прекратил частично производството по заявения отказ от иска или не е допуснал изменението му, както е в настоящия случай, искът като фактически твърдения и петитум е такъв, какъвто е заявени от ищеца в ИМ и поправените ИМ. Ето защо изводът на СГС, че е предявен нов иск е неправилен. Освен това, същият съд като е посочил в мотивите си, че искането за отказ(изменение според СГС) е недопустимо, той следва да го остави без уважение и да продължи производството по делото по предявения пред него иск, а не да го прекратява.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че твърденията за това кои суми следва да участват при формирането на констатираното значително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ(ЗПКОНПИ преди изменението ДВ бр.
84 от 6.10.2023г.) за упражняване на потестативното право на отнемане на незаконно придобито имущество не представлява изменение на обстоятелствената част на ИМ.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд приема, че 2
Определение №262087/15.03.2024г. по гр.д. №7068/2018г. по описа на СГС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Определение №262087/15.03.2024г. по гр.д. №7068/2018г. по описа на СГС и връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3