Решение № 205 от 10.07.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Добрич, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230200265 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 23-0851-000118 от 06.02.2023 г., издадено от *** – началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Добрич, с което на И. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО

СРЕДСТВО за срок от 12 (дванадесет) месеца.

На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наложените наказания.

1

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 20.01.2023 г., около 08:24 часа, в с. Стожер, общ. Добричка, по ул.

Опълченска“, в посока гр. Варна, на бензиностанция „Химоил“, И. Н. С., управлявал ***, когато бил спрян за проверка от свидетелите Д. А. Я. и Ж. И.

Ж., и двамата полицейски служител във Второ РУ на МВР - Добрич, които участвали в специализирана полицейска операция (СПО), провеждана съвместно с други служби на Министерство на вътрешните работи. Във връзка с провежданата СПО, свидетелят Г. К. М. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич, изпробвал И. Н. С. с техническо средство „Алкотест 7510” с инвeнтарен № АRNJ - 0037 за употреба на алкохол, цифровата индикация на който отчела 0,81 на хиляда.

След установяване концентрацията на алкохол в кръвта посредством техническо средство – „Алкотест 7510” с инв eнтарен № АRNJ - 0037, бил издаден от свидетеля Г. М. талон за изследване № 101094 (л. 8 от делото), който бил връчен на С. в 08:45 часа на 20.01.2023 г., което обстоятелство е удостоверено посредством подписа му. С връчването на талона, жалбоподателят е бил уведомен, че трябва да се яви в ЦСМП гр. Добрич до 120 минути от връчването на талона, като същият се е възползвал от правото си да не даде кръв за химическо изследване, както и да не му бъде извършено изследване за употреба на алкохол чрез доказателствен анализатор. При това положение и с оглед отказа на С. да даде кръв за химическо изследване, както и да бъде извършено изследване чрез доказателствен анализатор, от правно значение са единствено показанията на техническото средство, относно отчетената концентрацията на алкохол. В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за 2 установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), съгласно която, в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.

Следва да се посочи, че техническото средство е било преминало метрологична проверка на 29.09.2022 г., като същата е със срок на валидност 6 месеца, т.е. до 29.03.2023 г. (заверено копие от протокола за извършена последваща проверка - л. 10 от делото). Видно от разпечатка от фискалната памет на техническо средство (л. 31 от делото), на 20.01.2023 г. в 08:20:17 ч., с техническото средство е отчетена концентрация на алкохол в кръвта чрез издишания въздух 0,82 %о.

Ето защо съдът намира в настоящия случай, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 0,5 на хиляда – 0,81 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е съобразно специалните правила на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).

Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН серия G A № 630271 от 20.01.2023 г. и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите Г. К. М., Д. А. Я. и Ж. И. Ж., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършения от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства: талон за изследване № 101094, протокол за премината последваща проверка на техническо средство 3

„Алкотест 7510” с инвeнтарен № АRNJ - 0037 с рег. №

3286р-49509/29.09.2022 г., разпечатка от фискалната памет на техническото средство за дата 20.01.2023 г. и копие на дневник за отразяване на резултатите от използване на техническото средство „Алкотест 7510” с инв eнтарен № АRNJ - 0037.

Относно отчетените показания на техническото средство и възможните отклонения в техническите стойности на измереното съдържание на алкохол в кръвта на водача:

От данните по делото е видно, че при извършената проверка от полицейските служители е била установена концентрация 0,81 на хиляда в кръвта на водача И. Н. С.. Проверката е била извършена с одобрен тип, годно и изправно техническо средство „Алкотест 7510” с инвeнтарен № АRNJ 0037, преминало последваща метрологична проверка на 2 9.09.2022 г.

В настоящия случай, след установяване концентрацията на алкохол в кръвта посредством техническо средство – „Алкотест 7510” с инвeнтарен № АRNJ - 0037, е бил издаден талон за изследване № 101094 (л. 8 от делото), който е бил връчен на С. в 08:45 часа на 20.01.2023 г., което обстоятелство е удостоверено посредством подписа му. С връчването на талона, жалбоподателят е бил уведомен, че трябва да се яви в ЦСМП гр. Добрич до 120 минути от връчването на талона, като същият се е възползвал от правото си да не даде кръв за химическо изследване, както и да не му бъде извършено изследване за употреба на алкохол чрез доказателствен анализатор. По този начин С. сам се е лишил от възможността да оспори показанията на техническото средство (които действително са гранични), като бъде установена действителната концентрация на алкохол в кръвта му чрез съответното химическо изследване или чрез доказателствен анализатор.

В случая обаче не става въпрос за недоказаност на обвинението, поради невъзможността да бъде установен по несъмнен начин един от обективните признаци на състава, а за спазване на императивно законово предписание – това, визирано в разпоредбата на чл. 6, ал. 4 и ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. относно надлежния ред за установяване на алкохолната концентрация кръвта на водача.

Според нормата на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на 4 наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), „В талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство“. В тази насока е и разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, съгласно която „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или да даване на проби за изследване“. Граматическото и логическо тълкуване на текстовете води до извода, че при лимитативно изброените в посочените норми хипотези, употребата на алкохол от водача се установява само и единствено въз основа показанията на техническото средство, като законът има предвид само установените стойности с конкретно използваното техническо средство при конкретната проверка, а не данните от техническото освидетелстване с допустимо техническо отклонение. В тази насока е и константната съдебна практика: Решение № 428 от 11.11.2013 г. на ВКС по н.д. № 1435/2013 г., ІІІ н.о., НК, докладчик съдията Вероника Имова; Решение № 130 от 12.06.2018 г. на ВКС по н.д. № 424/2018 г., І н.о., НК, докладчик съдията Христина Михова; Решение № 1289 от 04.07.2016 г. на АдмС - Бургас по к.адм.н.д. № 1070/2016 г.

Следователно, предвид установената в случая концентрация на алкохол 0,81 на хиляда, налице са обективните и субективните елементи от състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

От така събраните доказателства, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят И. Н. С. е извършил вмененото му нарушение.

Наказателното постановление обаче се явява незаконосъобразно, тъй 5 като при реализиране на административнонаказателната отговорност на наказаното лице е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в следното:

Видно от приложения по делото в оригинал АУАН серия GA № 630271/20.01.2023 г. (л. 61), в същия липсва подпис на актосъставителя. В тази връзка, разпитан в съдебно заседание, самият актосъставител свидетелят Г. К. М. заявява, че е пропуснал да подпише акта (л. 66).

Въпросът, който настоящия случай поставя е дали при липсата на подпис на актосъставителя има образувана административно наказателна преписка, по която административнонаказващия орган е длъжен да се произнесе в месечен срок, както разпорежда чл. 52 от ЗАНН. Отговорът на този въпрос се съдържа в чл. 36 от ЗАНН и в последователния прочит на чл.

40 във вр. с чл. 42, ал. 1, т. 1 , чл. 43, ал. 1, предл. първо и чл. 52 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН по изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН , тоест на писмен официален документ, който да удостовери извършването на това действие. След като АУАН се съставя от длъжностно лице, компетентно да установи административното нарушение и с това действие се образува и административнонаказателното производство, то се налага извода, че АУАН в тази му част е официален документ, който поставя началото на административнонаказателното преследване, а в обстоятелствената си част относно съставомерните факти и авторството на деянието има характеристиката на обвинителен акт, който се предявява, чрез връчване на препис от него на нарушителя. Без подписа на длъжностното лице, посочено като актосъставител, не може да се приеме, че е съставен официален документ, с който по изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН се образува административнонаказателното производство. В законодателството ни е залегнал принципа, че наказателното преследване започва винаги с документ, съставен от компетентен орган, който удостоверява извършването на процесуалното действие по образуване на съответното производство, поради което АУАН няма ролята само на обвинителен акт, за да е възможно и покъсното му подписване, с което би се променила и датата на съставяне на документа. Ето защо и в отражение на правилото на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН , в разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от същия закон се изисква да са посочени имената и длъжността на актосъставителя, а по силата на чл. 43, ал. 1 предл.