Решение № 353 от 24.09.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Пазарджик, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20255220201037 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Д. К. К., с ЕГН **********, против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 25-1006-001279/02.07.2025 г. на началник група ПП при ОД МВР Пазарджик, с което на жалбоподателката на основание чл.183, ал.4, т. 7 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.

С жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с твърдения за обективна и нормативно призната причина , опровергаваща съставомерността на вмененото нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателката настоява да се отмени НП, като поддържа твърденията в жалбата досежно липсата на съставомерност , поради която настоява да се отмени санкциониращия я акт.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или процесуален представител. Депозира писмено становище - л. 20-21.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

На 21.06.25г. свидетелят Т. - автоконтрольор при ПП - ОД МВР Пазарджик осъществявал контрол по спазване на правилата за движение по улиците, отворени за обществено полазване на гр. Пазарджик.

В 13.02м.забелязал, че водачът на преминаващия през кръстовището, образувано от бул. "Александър Стамболийски" и ул. Стоян Ангелов " лек автомобил" Сузуки Игнис" с per. номер ****** бил без поставен 1 обезопасителен колан.

Поради спрял водача, чиято самоличност в последвалата документална проверка установил - жалбоподателката, която се оказала по документите на автомобила и негов собственик. На същата съставил и акта за нарушение на чл. 137 а, ал.1 от ЗДвП, който тя подписала без възражение .

Въз основа на акта е издадено е атакуваното НП, с което за нарушението , описано и квалифицирано в акта и на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба 50 лева.

Не се заявяват съществени процесуални нарушения, но изследването на този аспект на административната дейност е задължително в настоящото ревизия.

АУАН и НП съдържат ясни и детайлни обстоятелства по извършеното нарушение.

Издадени са при спазване на процедурите за тяхното съставяне, предявяване, връчване и от материално и териториално компетентни органи ( предвид представената заповед за компетентност - л. 7-8). Съдържанието на акта и на НП съответства на установените с чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН изисквания , тъй като има достатъчно ясно и детайлно описание на възприетото нарушение, което е получило и своята съответна на описанието правна квалификация.

При съответната проверка не се констатираха допуснати в хода на административно производство процесуални нарушения от категорията на съществените.

По същество нарушението от гледна точка на фактите по извършването не са спорни. Установено с твърденията на самата жалбоподателка и тези на св. Т. е, че при процесното управление на автомобила на процесното място и в процесното време, жалбоподателката е била без поставен обезопасителен колан . Този факт е безспорно установен.

Спорни, предвид възраженията с жалбата , поддържани и в съдебно заседание, са обстоятелства, заявени като причина да не бъде поставен колана - претърпяна на 24.03.25г. операция- цезарово сечение . Като се има предвид тримесечния период от тази доказана интервенция до датата на проверката, се изиска информация от лечебното заведение дали е давано по медицински причини предписание от лекар да не се поставя обезопасителен колан. Така се установи от предоставените данни от началника на клиниката по акушерство и гинекология към УМАЛ „СВ. Георги“ - Пловдив, че жалбопдателката е била пациент там с издадена епикриза ( представената от нея самата - л. 5) , но на същата не е издавано предписание да не ползва обезопасителен колан при управление или пътуване в автомобил ( виж на л. 17-18).

Като се има предвид, че такава преценка може да направи само лекар от съответната специалност , твърденията за необходимост от ползване поради операция от преди три месеца без доказани усложнения и /или състояние, 2 налагащо избягването в коремната област на притискане и/или престягане , са резултат само упражнена защитна позиция, не само напълно недоказани, но и категорично опровергани .

Според изискването, ,установено с чл. 137а, ал.1 от ЗДвП - водачите ...в моторни превозни средства в движение използват обезопасителни колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Действително, законодателят е установил изключения от това правило за : бременните жени; лица, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лица с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди ; водачи на таксиметрови автомобили (само в населеното място) ; инструкторите (само при управление на автомобила с учебна цел). Не се доказа жалбоподателката да попада в някоя от категориите лица, по отношение на които важи изключението от правилото на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

Затова нарушението е съставомерно по посочения законов текст.

Изключено е приемането на маловажност. Такава няма как да бъде предпоставена от някакъв резултат, тъй като е на формално извършване.

Въвеждането на изискването за поставяне на обезопасителен колан е свързано с гаранции за сигурността на водача и на останалите участници в движението и е гаранция, с предвидената административно-наказателна отговорност при извършването им, за намаляване на онези рискови фактори, които са сред водещите по настъпване на пътно-транспортни инциденти, често с непредотвратими последици. Спазването на правилата за движението следва да се разглежда като основна гаранция за собствената ни и на останалите граждани, които са участници в него, безопасност, тъй като неспазването им всякога създава, в зависимост от конкретната ситуация- сериозни или не толкова, предпоставки за инциденти и за пострадали. Най-важната грижа в една правова държава е грижата за нейните граждани ( първо живота и здравето) и когато държавата създава условия да я полага, погазването им винаги трябва да се санкционира, при липсата на проявено критичност и гражданско самосъзнание.

Що се отнася до наказанието , които е получил нарушителят за извършеното от него нарушение по чл. 137а, ал.1 т.1 от ЗДвП, то е определено в твърд размер от законодателя по посочената правилно от наказващия орган санкционна норма чл. 183, ал.4, т. 7, пр.1 от ЗДвП .

Горното обоснова решение за потвърждаване на НП, а то - обосновава основателност на претенцията за разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна, съгласно чл. 63, ал.4 вр. чл. 143 АПК вр. чл. 78 ГПК. Размерът му следва да се определи с оглед фактическата и правна сложност на делото , вкл. обема на относимия доказателствен материал и разходвания процесуален ресурс - 100 лева.

3

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-1006001279/02.07.2025 г. на началник група, сектор ПП при ОД МВР Пазарджик, с което на Д. К. К., с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.4, т. 7 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.

ОС Ъ Ж Д А Д. К. К., с ЕГН **********, да заплати на ОДМВР ПАЗАРДЖИК сума в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4