Определение № 302 от 19.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. Пловдив, 19.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария П. Петрова

Членове:

Стоян Ат. Германов

Величка П. Белева като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно частно гражданско дело № 20215000500459 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 265124/11.02.2021 г. от Д. В. Д. с ЕГН – **********, чрез пълномощници адвокат Н.Д. Ч.-В. и адвокат В. Г. Ш. срещу определение № 260111 от 15.01.2021 г. по гр.д. 2230/2018 г. на Пловдивски окръжен съд (ПОС), с което е върната исковата молба и е прекратено образуваното производство по искове за унищожаемост на упълномощителна сделка, както и за недействителност на сключен въз основа на нея предварителен договор за продажба на недвижим имот, за чието сключване като окончателен е налице висящо отделно производство по чл.

19, ал. 3 ЗЗД.

Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалноправния закон и процесуалните правила и връщане на делото на съответния съд за продължаване на производството. Считат мотивите на обжалваното определение за неясни и спорни. Прекомерността на дискрецията на съда да следи редовността и законността на исковата молба (ИМ) води до отказ от правосъдие. Смятат, че с молба от 11.01.2021 г. са уточнили петитума на ИМ, прецизирали вида на исковете, тяхната поредност и отговорността на всеки ответник. В случая имало обективно съединени искове, както за нищожност, при условията на евентуалност унищожаемост 1 на пълномощно, така и за недействителност на сключения предварителен договор. В мотивите на определение 96/19 г. по ч.к.гр.д. 347/19 на ВКС, IV го се приемало, че конкретната ИМ е редовна и ясна, като съдията-докладчик по делото на ПОС не се е съобразил и признал съдебния акт на ВКС.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и изхожда от легитимирано лице – ищец. Тя засяга обжалваемо, съгласно чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 129, ал. 4 във вр. с ал. 3 във връзка с чл. 279 от ГПК определение за връщане на исковата молба и откъм съдържание е редовна.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба вх. № 28958/04.10.2018 г. на Д. В. Д. против В. Р. Д. и В. Д. К. пред ПОС за разглеждане на предявените от нея искове за установяване нищожност на пълномощно от 15.06.2017 г., респ. негова унищожаемост, като упълномощаването е сключено чрез измама, с лице неразбиращо свойството, съдържанието и значението на действието си и се иска да се прогласи неговата нищожност, както и да се прогласи нищожността на сключения предварителен договор за покупко-продажба на имот – апартамент или да се обяви даденото пълномощно като недействително/унищожаемо и да се обезсили сключения между страните договор за покупко-продажба на имота.

С определение № 2149/29.10.2018 г. ПОС е върнал ИМ, като е приел пропуск на ищцата в предходно образуван процес по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД пред ПОС по гр.д. 2828/17 г. да заяви чрез възражение нищожността и унищожаемостта в срока по чл. 131 ГПК. Това определение на ПОС е отменено с определение 96 от 27.02.2019 г. по ч.гр.д. 347/2019 г. на ВКС, IV г.о.

В прекратителния диспозитив на определението си от 29.10.2018 г. ПОС е приел следното: предявени са пасивно субективно и обективно съединени искове за прогласяване нищожността, респ. за унищожаване, на издадено от ищеца в полза на първия ответник пълномощно от 15.06.2017 г. за продажба на собствен на ищеца недвижим имот, както и на сключения въз основа на него предварителен договор за покупко – продажба на 31.07.2017 г. между първия ответник в качеството му на пълномощник на ищеца и втория ответник в качеството му на купувач, на няколко предявени в условията на 2 евентуалност основания за нищожност, респ. унищожаемост, на пълномощното и сключения въз основа на него предварителен договор – чл.

26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД: липса на съгласие; накърняване на добрите нрави; привидност; чл. 31, ал. 2 ЗЗД – сделките са сключени от дееспособно лице, което обаче при сключването им не е могло да разбира или да ръководи действията си; чл. 29 ЗЗД – че сделките са сключени чрез измама.

След връщане на делото от ВКС, с разпореждане 5282/08.07.2020 г.

ПОС е оставил без движение ИМ до: формулиране на конкретни, точни и ясни искания към съда по отношение на ответниците, като се държи сметка, че не по всеки от предявените искове ответниците са двама; до посочване в каква последователност съдът следва да се произнесе по всеки един от предявените искове; посочване на конкретните фактически обстоятелства, на които се основава претенцията по чл. 29 от ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка, като се държи сметка, че според посочената норма една сделка е сключена под измама, ако сключващият е подведен умишлено в заблуждение от другата страна или от трето лице.

Ицщата чрез процесуалните си пълномощници е внесла уточняваща молба с вх. № 23610/18.08.2020 г., с която молят да се приеме за установено спрямо първия ответник В. Р. Д., че даденото пълномощно е било нищожно към момента на датата на упълномощаването, респ. унищожаемо, сключено чрез измама с лице, неразбиращо свойството, съдържанието и значението на действията си и да се прогласи неговата нищожност или да се обяви пълномощното за недействително (унищожаемо) и в резултат на това да се обезсили сключения между двамата ответника предварителен договор за покупко-продажба на имота. По-нататък в уточняващата молба ищцата твърди, че първият ответник е знаел за нейното състояние и в противоречие с добрите нрави, при липса на съгласие е сключил сделка за продажба на имота, като се иска прогласяване на нищожността/унищожаемостта и на предварителния договор за покупко-продажба. И двамата ответници при сключване на договора били действали във вреда на ищцата и при нарушение на добрите нрави. След изложени конкретни обстоятелствени твърдения се заявява още спрямо двамата ответници и за наличие на заобикаляне на закона, нарушаване на добрите нрави и присвояване чрез измама на чужд имот при нееквивалентност на престациите. Твърди се симулативност на сделката 3

(предварителния договор). Предлага се и квалификация по чл. 40 от ЗЗД, като се твърди, че тъй като двете страни по предварителния договор са действали във вреда на ищцата, то този договор не произвеждал действие спрямо нея.

Твърди се фиктивност на договора и сключване при явно неизгодни условия.

Смята се, че ищцата не е съзнавала, че дава съгласие за извършване на разпоредителна сделка, т.е. тя била умишлено въведена в заблуждение. В края на молбата си ищцата заявява, че ИМ е срещу двамата ответници в последователност: заобикаляне на закона, нарушаване на добрите нрави и присвовяване на чужд имот чрез измама.

С разпореждане № 262213 от 02.11.2020 г. ПОС отново е оставил ИМ без движение до: формулиране на ясен петитум с уточняване в каква последователност следва да бъде разгледан всеки един от предявените искове срещу всеки ответник, без да се смесват механично отделните уредени в ЗЗД основания на нищожност/унищожаемост на договорите, като се има предвид, че предмет на делото не са алтернативни задължения, от което следва недопустимост на алтернативно съединяване на исковете, така както е посочено в молбата от 18.08.2020 г. – иска се от съда да прогласи нищожност на пълномощното или да го обяви за унищожаемо; уточняване на фактическите обстоятелства, на които се основава искането за обезсилване на сключения предварителен договор и на пълномощното, доколкото такива искове не са регламентирани в действащото законодателство; даване на разяснения на искането за прогласяване на нищожността на всички произтичащи от пълномощното действия и сделки; посочване кога е открита измамата.

С молба вх. № 260997/12.01.2021 г. ищцата чрез своите пълномощници е формулирала петитум, с който иска да се установи спрямо В.Д., че даденото от ищцата пълномощно от 15.06.2017 г. и заверено в консулската служба при посолството на РБ в Б. е нищожно към датата на упълномощаването с всички произтичащи от този правен акт правни последици по съображения изложени в ИМ и уточняващите предходни молби, или в условията на евентуалност да се обяви спрямо първия ответник В.Д., че същото пълномощно е недействително (унищожаемо) с всички произтичащи от това правни последици по същите съображения. В молбата се излагат обстоятелствени твърдения за подписване на пълномощното от лице с ограничена 4 дееспособност, възползването на упълномощения от това с цел материална изгода, като последица от прогласяването на нищожността, евентуална на недействителността би била отпадане правата по сключения предварителен договор между ответниците. Обосновава се правен интерес с оглед наличието на гр.д. 2828/17 на ПОС по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Цитират се т. 2 и 3 от ТР 5/14, постановено на 12.12.2016 г. от ВКС, ОСГТК. По отношение на момента на откриване на измамата се сочи, че това деня преди оттегляне на пълномощното в посолството в Б..

С определение № 260111 от 15.01.2021 г., чието обжалване е предмет на частната жалба, ПОС е върнал ИМ и е прекратил производството по делото, поради неизпълнение на указанията в пълен обем, като отново не е направено уточнение в каква последователност и в какво съотношение следва да се разгледат множеството предявени както главни, така и евентуални искове срещу всеки един ответник, поради което на база на депозираните до настоящия момент уточнителни молби, в които се смесват едновременно основания за нищожност и унищожаемост на договорите, при липсата на подобно уточнение съдът е изправен пред невъзможност да се произнесе по общо формулирания петитум в ИМ, в който въобще липсва ответникът В. Д.

К..

С оглед така изложеното процесуално развитие настоящият състав намира, че възникналите проблеми с исковата молба и последващите уточнение са с оглед разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК – обстоятелствено изложение и искане. Правната квалификация предлагана от ищеца е без значение.

В тази връзка следва да се съобрази актуалната относима практика на Върховен касационен съд. В Решение 2 от 22.04.2020 г. по гр.д. 1153/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о. дословно се приема: „Следва да бъде посочено, че когато са предявени искове за недействителност на прехвърлителната сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца .

Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща 5 недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона или заобикалянето му, през по-леките - липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от найтежкия - поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-леките - поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка или поради крайна нужда. Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение поради посочените пороци, той е длъжен след това да разгледа съответните основания за висяща недействителност като извършването й без или извън надлежно учредената представителна власт. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци. Съдът не може да се произнася в решението си по тези искове, тъй като условието, под което те са предявени не се е сбъднало, а постановеното решение по тези искове подлежи на обезсилване като недопустимо.“ Идентично е и анотирано Решение № 156 от26.03.2021 г. по гр.д. № 4622/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о.