Определение № 87 от 14.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. Ловеч, 14.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Гражданско дело № 20224300100395 по описа за 2022 година

В Окръжен съд Ловеч е постъпило писмо изх. № 499/08.02.2024 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е препратена молба с вх. № 1249/22.01.2024 г. за отмяна по чл. 303 ГПК (озаглавена искане), подадена от Г. В. В., за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, с указания от Председателя на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд на Република България за нейното администриране.

В изпълнение на указанията, дадени с писмо изх. № 821/26.01.2024 г. на Върховния касационен съд на Република България (ВКС) за администриране на искане с вх. № 1249/22.01.2024 г., подадено от Г. В. В., намирам следното:

Искане с вх. № 1249/22.01.2024 г. е подадено от Г. В. В., като означеният в него съдебен акт, за чиято отмяна се претендира по реда на Глава двадесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е определение № 22/17.01.2023 г., по в.ч.гр.д. № 462/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново. Със същия сезиращ акт от Г. В. В. е направено искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и за предоставяне на правна помощ.

Въпреки липсата на давани указания за внасяне на такса относно разглеждане на молбата за отмяна и затрудненията при определяне на дължимия й размер, предвид вида на съдебния акт, чиято отмяна се иска (определение № 22/17.01.2023 г., по в.ч.гр.д. № 462/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново), съдът приема, че дължимата такава, е в размер на 5 лв. по следните съображения:

С постановеното по делото определение № 681/27.09.2022 г. се прие, че с оглед изложените в исковата молба твърдения, правната квалификация на иска е по чл. 284 от Закона за изпълнение на държавата и задържането под стража (ЗИНЗС). Искът за обезщетение по чл. 284 ЗИНЗС се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС). В същата глава от АПК е установено приложение на разпоредбите на Закона за отговорност на държавата (ЗОДОВ) и на ЗИНЗС за неуредените в нея въпроси (чл. 203, ал. 2 ЗИНЗС), а по отношение на държавната такса е указано внасяне на проста такава в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет (чл. 204а АПК). От това следва, че за производството по предявения от Г. В. В. иск по чл. 284 ЗИНЗС се дължи 1 държавна такса в размер на 10 лв. (чл. 2а, т. 1 Тарифата), а за подадената молба за отмяна се дължи държавна такса в размер на 5 лв. (чл. 18, ал. 3 Тарифата).

Запознавайки се с приложните към нея молба за освобождаване от задължението за внасяне на такса, с декларацията на молителя и с ангажираните доказателства за обстоятелствата по чл. 95, ал. 1 ГПК и по чл.

83, ал. 2 ГПК, съдът намира молбите за неоснователни. Ищецът е лишен от свобода и не получава доходи от труд. Той е женен, а неговите деца са пълнолетни (няма към тях задължения за издръжка). Данните от Служба по вписванията Велико Търново, от Община Велико Търново (от сканираните документи, съдържащи се в електронната папка на делото в ЕИСС) сочат, че ищецът разполага с множество недвижими имоти на значителна стойност.

Наложената върху тях възбрана не е основание за определяне на ищеца като лице, неразполагащо със средства за заплащане на държавна такса, защото в случай на неотложна необходимост, той разполага с възможност да извлича доходи от имотите (земеделски земи и гори) или да поиска с мотивирана молба да се извърши разпореждане с нужния обем права в съответствие с чл.

119 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (опр. № 170/15.07.2018 г., по ч.гр.д. № 2907/16 г., ВКС, II г.о., опр. № 376/11.09.2019 г., по ч.гр.д. № 1765/2019 г. на ВКС, IV г.о., и др.). Справката от Търговския регистър удостоверява, че към 05.02.2024 г. Г. В. В. е съдружник и едноличен собственик на капитала в шест действащи търговски дружества – „Толи Комерс“ ООД (2500 лв. дялово участие), „Мега Пак“ ООД (2500 лв. дялово участие), „М и М ГК“ ООД (дялово участие от 2 500 000 неденоминирани лв.), „Джу Бокс 2000“ ООД (4000 лв. дялово участие) и „Европа-Палас“ ЕООД (5000 лв. дялово участие).

Справката от Търговския регистър удостоверява, че към 25.01.2024 г. Анелия Стойчева В.а (съпругата на Г. В. В.) е съдружник и едноличен собственик на капитала в три действащи търговски дружества – „В.и“ ООД (2500 лв. дялово участие), „В.и-Геймс“ ООД (2500 лв. дялово участие) и „Валенс 2010“ ЕООД (500 лв. дялово участие). При тези данни за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът приема, че имуществото на Г. В. В. и на съпругата му (член на неговото семейство) е значително, с потенциал за осигуряване на доходи (било чрез негово частично осребряване, било чрез събиране на граждански плодове - наеми, аренди, ренти, дивиденти). Събраните данни опровергават декларираното от Г. В. В. имуществено състояние. В този смисъл не би могло да се приеме, че молителят не разполага със средства да заплати дължимата държавна такса от 5 лв. и възнаграждението за адвокат (чл. 95, ал. 1 ГПК и чл.

83, ал. 2 ГПК). Отделно от това, предвид естеството на съдебния акт, чиято отмяна по реда на Глава двадесет и четвърта от ГПК се претендира от Г. В. В.

(определение № 22/17.01.2023 г., по в.ч.гр.д. № 462/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново) и с оглед съизмеримостта на евентуалните ползи при благоприятен резултат по молбата за отмяна и разходите за адвокатска защита, поисканата правна помощ не следва да се предоставя на молителя и с оглед чл. 24 ЗПрП.

Водим от горното и на основание чл. 83, ал. 2 и чл. 95, ал. 4 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТХЪРЛЯ молбата на Г. В. В. за предоставяне на правна помощ във 2 връзка с подадено от него молба по чл. 303 ГПК (искане с вх. № 1249/22.01.2024 г.) за отмяна на влязъл в сила съдебен акт (определение № 22/17.01.2023 г., по в.ч.гр.д. № 462/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново).

ОТХЪРЛЯ молбата на Г. В. В. за освобождаването му от задължението за заплащане на държавна такса (в размер на 5 лв.), дължима за подадената от него молба по чл. 303 ГПК (искане с вх. № 1249/22.01.2024 г.) за отмяна на влязъл в сила съдебен акт (определение № 22/17.01.2023 г., по в.ч.гр.д. № 462/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново).

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от същото да се връчи на Г. В. В..

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 3