Решение № 629 от 24.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. Велико Търново, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Явор Данаилов при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Гражданско дело № 20224100100527 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ.

Ищците М. М. К., К. М. К. и А. М. К., действащи чрез своята майка и законен нпредставител С. Е. А., чрез пълномощника им адвокат П. К. твърдят в исковата си молба, че на 23.09.2018г. в град Велико Търново настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на л.а. „Крайслер Вояджър“ с рег.№..., управляван от водача К. А. С., при което настъпила смъртта на М.К.М, техен баща. Посочват, че за събитието бил съставен КП за ПТП с пострадА. лица № 483 и образувано наказателно производство, приключило с влязла в законна сила присъда по НОХД № 212/2019г. по описа на ВТОС. С последната водачът на автомобила бил признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е причинил по непредпазливост смъртта на М., след което е избягал от местопроизшествието. Твърдят, че тежко приемат смъртта на баща си, че връзката им с него е била изключително силна, поддържА. са близки и топли отношения, разбирА. са се взаимно и са си помагА.. С неговата смърт са загубили моралната и физическа подкрепа от своя баща, която винаги са имА. и на която са разчитА., тъй като същият бил деен, активен, грижовен и отговорен към семейството си. Посочват, че загубата му се отразява негативно на здравословното и емоционалното им състояние и завинаги е променила живота им. Излагат, че със смъртта му са загубили възможност да получават следващата им се по закон издръжка до навършване на пълнолетие. Посочват, че към датата на събитието гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника, поради което предявили застрахователна претенция пред него на 30.11.2018г., но към датата на подаване на ИМ застрахователят не предложил заплащането на застрахователни обезщетения за всеки от тях. Поради това правят искане за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки един от тях обезщетение за претърпените 1 вследствие деликта имуществени вреди в размер на следващата им се по закон минимална месечна издръжка до навършване на пълнолетие – за М. К. сумата 28222.50 лв., за К. К. сумата 25915 лв. и за А. К. сумата 33547-50 лв., а ищците К. К. и А. Казимов и за претърпени от деликта неимуществени вреди, които искове /за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди/ са предявени като частични за сумата от 26000 лв. от общия размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва от 30.09.2018г., евентуално от 30.11.2018г., до окончателното изплащане.

В съдебно заседаине от 30.05.2023г. съдът е допуснал увеличение на размера на предяваните искове за неимуществени вреди от К. К. и А. К., като същите да се считат предявени за сумата 120000 лв., като частични исокве от 200000 лв.

В същото съдебно заседание е допуснато увеличение и на размера на претендираните имуществени вреди от ищците, както следва: иска на М. К. да се счита предявен за сумата 50000 лв., иска на К. К. да се счита предявен за сумата 53000 лв. и иска на А. К. да се счита предявен за суматта 55000 лв. В съдебно заседание от 9.11.2023г. съдът е допуснал увеличение на размера на предявените искове за имуществени вреди, предявени от М. К. и А. К., както следва: искът на М. К. да се счите предявен за сумата 61634 лв., а иска на А. К. да се счита предявен за сумата 81444 лв.

Ответникът ЗК "Л.И.АД в отговора на исковата молба оспорва твърдения факт, че не се е произнесъл по предявената пред него застрахователна претенция на ищците М. К. и А.

К., доколкото на всеки един от тях е изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 45000 лв. Оспорва всички предявени искове по основание и размер. Оспорва ищцовото твърдение, че процесното ПТП е настъпило единствено вследствие виновното поведение на водача на застрахования при него автомобил. Оспорва механизма на настъпване на ПТП с оглед твърдението, че процесният автомобил е управляван с посочената несъобразена скорост и че ПТП е настъпило само поради управлението с несъобразена скорост. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходеца М К., който се е движел по платното за движение при ограничена видимост, без необходимост е удължил времето за пресичането му и не се е съобразил с разстоянието до приближаващото се превозно средство и с неговата скорост на движение. Оспорва изложените в ИМ фактически твърдения за изключително силната и топла връзка между всеки от ищците и починА.я, за търпените страдания вследствие загубата му, техния интензитет и продължителност. Оспорва акцесорната претенция за лихва за забава.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достига до следните фактически и правни изводи:

Безспорно между страните по делото е обстоятелството за нА.чието на вА.дно застрахователно правоотношение към датата на събитието по отношение на л.а. „Крайслер Вояджър“ с рег.№... по силата на застрахователна полица, обективираща застрахователен договор за застраховка „ГО“, сключен с ответното дружество, както и факта на настъпване на процесното птп и настъпилата смърт вследствие на това на М.К.М.

2

С влязла в сила присъда №114/02.12.2019 г. по НОХД №212/2019 г. на ВТОС подсъдимият К. А. С. е признат за виновен в това, че на 23.09.2018 г. около 22 часа на първокласен път I-5 Русе – ГКПП Маказа, в района на километър 101,500 преди гр. Велико Търново, при управление на МПС лек автомобил, движейки се със скорост 84,5 км/ч, нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДВП и по непредпазливост причинил смъртта на М.К.М.

Според представеното удостоверение за наследници ищците М. М. К., К. М. К. и А.

М. К. са законни наследници – деца на М.К.М, починал на 23.09.2018 г.

По молба на ищците ответното дружество е образувало щета №0000-1000-01-18-7898 за изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди на наследниците на М М..

Видно от приложеното известние за доставяне молбата е получена на 30.11.2018 г. от ответника.

Видно от представеното Споразумение №369/23.05.2019 г., ответникът ЗК "Л.И.АД се е задължил да заплати на ищеца А. М. К. сума в размер на 45 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на М.К.М, настъпила от застрахователно събитие – ПТП, причинено от К. А. С.. Със Споразумение №372/23.05.2019 г. ответникът ЗК "Л.И.АД се е задължил да заплати на ищеца К. К. сумата 45 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му М.К.М. Видно от представените преводни нареждания от 18.06.2019 г., 19.07.2019 и 20.08.2019 г. ответникът е заплатил на пълномощник на ищците А. К. и К. К. сума в общ размер на 90 000 лв.

По делото е приложена изготвената и приета експертиза № III-191 по НОХД №212/2019 г. на ВТОС за нА.чие на алкохол в кръвта, взета от трупа на М.К.М. Според заключението на експертизата е установено нА.чие на етилов алкохол с концентрация 1.85 промила на кръвната проба, взета от трупа на М М..

С цел установяване размера на неимуществените вреди от ищците по делото беше допусната и разпитана свидетелката Г.А – леля на ищците по майчина линия. Свидетелката посочва, че в деня на ПТП М М. отивал в болницата да види жена си – С., с която живеел на семейни начала, която раждала. До смъртта на М живеели заедно със С. и децата им в с.В и никога не се били разделяли. М се грижел за семейството си, като на ден изкарвал по 30 лв. и само той работел. След смъртта на баща си децата питА. за него, като К. имал спомени за баща си. Работел в кравеферма в с.В. В момента децата живеели в с.К с майка си.

С цел доказване на възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадА.я при ПТП по делото бяха разпитани свидетелите Ц. И., А. М., К. М. и А. М..

Свидетелят Ц. И. посочва, че по време на инцидента се возил в автомобила, управляван от К. С., и навън било тъмно. На отбивката за Велико Търново се чул удар откъм шофьора, но шофьорът погледнал през вратата, не видял никой и си помислили, че може да са блъснА. животно, което е избягало.

Свидетелят А. М. посочва, че същият ден на ПТП – 23.09.2018 г. видял блъснатия М М. в с. Самоводене в една крайна улица, който ходел пеша. На въпрос „какво прави там“ човекът отговорил, че търси болницата, което свидетелят приел за неадекватен отговор.

3

След като му обяснили къде е пътя за Велико Търново, след известно време свидетелят тръгнал от Самоводене по посока Велико Търново и видял същият пешеходец след един завой да върви по посока на движението към Велико Търново, но не на банкета, а на пътното платно. Тъй като свидетелят М. работел в болницата по-късно видял пешеходеца М М. в моргата.

Свидетелят К. М. посочва, че той е видял трупа на М М. вечерта след ПТП и се обадил на телефон 112. Като се приближил към него свидетелят М. усетил, че мирише доста на алкохол. Пешеходецът бил облечен с тъмни дрехи и в далечината на осветени фарове го възприел като черен чувал, тъй като и на самото място нямало лампи, а човекът бил на „остров“, който се образувал между посоките на движение от главния път и отбивката за Велико Търново.

Свидетелят А. Е. посочва, че в деня на ПТП М го помолил да отидат да прибере жена си, която била в болницата. Отишли в с.Я, откъдето М си взел една бутилка бира. След това отишли в с.К, където видели, че жена му я няма. Свидетелят предложил на М М. да се прибират, но в с.Я М му казал, че няма да си върви, ударил таблото на колата, ядосал се, отворил вратата и излязъл от колата. Свидетелят се уплашил, тъй като това станало на пътя и към него приближавА. два тира. Така оставил М М. преди П и си тръгнал за вкъщи.

Сутринта разбрал, че М го ударила някаква кола. Свидетелят потвърждава, че М си купил два литра бира и слязъл нервен от колата заради жена си, тъй като искал да я намери.

По делото е допуснато и изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице след задълбочена проверка на документите по делото и официална информация от НСИ – справки по години /2018г. - 2022г./ за паричен разход по групи, разходи и брой на децата в домакинството; справки средно-годишна инфлация по години /2018г. - 2022г./ и Министерски постановления относно минимална заплата за страната за пет годишен период преди злополуката и за 2023 г.

Според заключението на вещото лице минималната издръжка на ищците за периода месец април-месец септември 2018 г. е по 765 лв. на база 1/4 от МРЗ. Вещото лице, въз основа на направените от него изчисления и след съобразяване на датите на навършване на пълнолетие на всяко от трите деца, изчислява месечната издръжка на детето К. на сумата 33419,36 лв. за периода 23.09.2018 г.-15.11.2030 г.; 38555,61лв. – издръжка за детето М. за периода от 23.09.2018 г. до 20.12.2031 г. и сумата 52 321,22 лв. – издръжка за детето А. за периода от 23.09.2018 г. до 14.06.2034 г. На база извършените изчисления експертизата е изчислила издръжката на ищците и при база данни на КНСБ за издръжка „Живот“ за периода от 23.09.2018 г. до навършване на 18-годишна възраст на децата. Така издръжката на детето М. възлиза на сумата 38612,86 лв., за детето К. – 33886,51 лв. и за детето А. 50810,97 лв.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът преви следните прави изводи:

По исковете за заплащане на неимущестевни вреди, предявени от К. К. и А. К..

4

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове се явяват основателни. По делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на водача на лекия автомобил „Крайслер Вояджър“, както и предпоставките на чл. 432 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от водача неимуществени вреди по предявения иск, който се явява доказан по основание.

От събраните по делото доказателства се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на застрахования при ответника лек автомобил, настъпилите вследствие на произшествието имуществени вреди, както и причинността между ПТП и настъпилите вреди.