Решение № 85 от 01.10.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Бургас, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря П. Ефт. Помакова в присъствието на прокурора П. П. К. като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600303 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 27 от 18.10.2024г., постановена по НОХД № 183/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Сливен, съдът признал подсъдимия А. Й. С. от гр.

Пазарджик за виновен в това, че на 16.08.2022 г. в района на км.263 от автомагистрала „Тракия“, област Сливен, в посока към гр. Бургас, при управление на моторно превозно средство – л.а. „Форд Галакси“ рег. ** **** **, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.21 ал.1 от ЗДвП, като управлявал автомобила с непозволена скорост от 151 км/час при максимално разрешена на автомагистрала от 140 км/час, вследствие на което е настъпило внезапно увреждане и разкъсване на задната дясна гума, загуба на управление на автомобила и при последвалото пътно-транспортно произшествие по непредпазливост причинил смъртта на О. М. А., поради което на основание чл.343 ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено за изпитателен срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила, както и предвиденото в чл.343г от НК кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подс. С. бил признат за невинен и съответно оправдан по обвинението с деянието да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20 ал.2 и чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.

1

С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства и възложил сторените разноски в тежест на подс. С..

Недоволен от присъдата останал подс.А. С., който я обжалва в срок чрез защитника си адв. Д. М. от АК - София. В жалбата са изложени съображения, че присъдата е необоснована – приетите от съда фактически положения не се подкрепяли от събраните доказателства и не съответствали на обективната истина; че присъдата е постановена при допуснати от първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с анализа, интерпретацията и кредитирането на отделните доказателства – нарушения на разпоредбите на чл.14 и чл.107 ал.1 от НПК, както и поради допуснатото несъответствие на мотивите на съдебния акт с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК по отношение на оценката на противоречиви доказателства, и липсата на становище на съда по доводите и възраженията на защитата. Наред с това се твърди, че присъдата е постановена при недоказаност на обвинението, и при нарушение на материалния закон по отношение нарушените от подсъдимия правила за движение и преквалификацията на обвинението по привилегирования състав на чл.343а от НК, както и по отношение преценката на съда за неприложимостта на института по чл.55 от НК при индивидуализация на наказанията, наложени на С.. Претендира се алтернативно отмяна на оспорената присъда с оправдаване на подсъдимия, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Сливен, или изменение на присъдата – намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода до законовия минимум и отлагане на ефективното му изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК за минимален изпитателен срок, съответно неналагане, или намаляване до минимум срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.

В срок е депозиран и въззивен протест от прокурора, който изразява недоволство от оправдаването на подсъдимия по обвиненията, че е осъществил престъплението поради допуснати нарушения на правилата за движение, посочени в чл.20 ал.2 и чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП. Според протеста, съдът не съобразил заключението на извършената по делото автотехническа експертиза, че до произшествието се е стигнало поради технически неправилно действие на С. при внезапно възникналата техническа неизправност (спукване на задна дясна гума), както и поради управлението на автомобила с технически неизправни гуми – морално остарели с оглед годината на производството им, в технически недобро състояние и непредвидени за управление през летния сезон, с понижени скоростен и товарен индекс поради старост. Изложени са критики, че С. е осъден по непредявено обвинение, тъй като съдът в присъдата очертал причинна връзка между спукването на задната гума и последвалата загуба на управляемост на автомобила, каквато връзка не следвала от събраните доказателства и експертното заключение, и съответно не била въведена с обвинителния акт.

Иска се изменение на присъдата чрез отмяна на оправдателната й част, и постановяване на нова осъдителна присъда, с която подс. С. да бъде признат за виновен по обвинението, както е било повдигнато с обвинителния акт, включително за нарушение на правилата по чл.20 ал.2 и чл.139 ал.1 т.1 от 2

ЗДвП.

Постъпила е въззивна жалба и от адв.А. Б. от АК – София, упълномощен повереник на частните обвинители М. А. и В. А., с основна претенция подс. С. да бъде осъден и по обвинението да е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 и чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което е оправдан от окръжния съд.

Настоява се още присъдата да бъде изменена с увеличаване на сроковете на кумулативно наложените наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ до установените в закона средни размери. Изразена е позиция, че в настоящия си вид присъдата е незаконосъобразна, а наложените наказания са несправедливо определени в твърде нисък размер, тъй като не са съобразени с високата обществена опасност на деянието и неговия резултат.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция прокурорът поддържа протеста само по отношение на искането подс. С. да бъде признат за виновен за нарушение на правилото по чл.20 ал.2 изр. второ от ЗДвП, а в останалата му част не го поддържа. Солидаризира се със становището на първата инстанция, че до пътнотранспортното произшествие и последвалото запалване на автомобила се е стигнало поради непредприемане от страна на подсъдимия на дължимите действия по намаляване на скоростта и спиране, след възникналата по време на движение техническа неизправност, изразяваща се в разкъсване протектора на задната дясна гума. Споделяйки тезата, че разпоредбите на чл.20 и чл.21 от ЗДвП са взаимноизключващи се, поради което само едно от тези нарушения може да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия престъпен резултат, прокурорът сочи, че в случая нарушеното правило за движение е това по чл.20 ал.2 от ЗДвП, за което е доказано, че е в пряка причинна връзка с престъпните последици от деянието.

Счита за неоснователно твърдението в протеста, че С. бил осъден по непредявено обвинение, тъй като от съдържанието на присъдата и мотивите безспорно се изяснява, че се касае за правилото по чл.20 ал.2 изречение второ от ЗДвП. Прокурорът се съгласява и с решението на съда да оправдае подсъдимия за нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът успешно е преминал годишен технически преглед непосредствено преди пътуването, и конкретно по отношение на гумите му в протокола от прегледа е отбелязано, че автомобилът се допуска до движение по пътища, отворени за обществено ползване. Изразява становище, че събраните доказателства са достатъчно за изясняване на всички съставомерни факти, поради което отказът на съдебните инстанции да уважат допълнително направени доказателствени искания на защитата не води до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник. Макар да констатира известни пропуски в анализа на конкретни доказателствени източници в мотивите, прокурорът сочи, че те биха могли да бъдат валидно отстранени от въззивния съд, който също е инстанция по фактите.

Разграничава се от позицията на окръжния съд, че в случая деянието не следва да се преквалифицира по привилегирования състав на чл.343а от НК, тъй като смъртта на пострадалия О. М. А. вследствие тежките травми и изгаряне е настъпила незабавно, поради което подсъдимият не би могъл фактически да 3 му окаже помощ. В тази връзка прокурорът счита, че подсъдимият все пак е участвал в извеждането на другите пътуващи в автомобила деца, а по времето, когато той и свид. А. са се опитвали да извадят и пострадалия, той все още е бил жив. Тези спасителни действия на подсъдимия е следвало да бъдат допълнително отчетени като смекчаващи обстоятелства, което не е сторено с присъдата. Подлага на критика присъдата в частта относно наложените наказания, като сочи, че към инкриминираната дата наказуемостта на престъплението по чл.343 ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК, в редакцията от ДВ, бр. 60/ 2012г. е била от 2 до 6 години „лишаване от свобода“, и по силата на чл.2 ал.2 от НК наказанието е следвало да бъде определено именно в тези граници, а не в посочения от съда размер от 3 до 8 години.

Предлага оспорената присъда да бъде изменена, като подс. С. бъде признат за виновен за допуснато нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, съответно да бъде оправдан по обвинението да е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДвП, и при съобразяване значителния превес на смекчаващите обстоятелство, на подсъдимия да се определи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК в размер на 1 година „лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, и срокът на кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ също да бъде намален до размера на наказанието „лишаване от свобода“.

Частните обвинители М. А. и В. А., както и упълномощеният им повереник адв.А. Б. от АК – София, редовно призовани, не се явяват, не вземат отношение по протеста и жалбата на подсъдимия, не ангажират доказателства.

Упълномощеният защитник на подсъдимия поддържа подадената въззивна жалба. Солидаризира се със становището на прокурора, че ако в случая подсъдимият е допуснал нарушение на правило за движение, това е именно разпоредбата на чл.20 ал.2 изречение 2 от ЗДвП, а не приетото от съда такова по чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като нито доказателствата, нито експертните заключения биха изключили възможността протекторът на гумата да се разкъса и при по-ниска от установената скорост на движение на автомобила, поради което и не се установява причинно-следствена връзка между управлението с превишена скорост и настъпилите от произшествието последици. Аналогични аргументи изразява и по отношение нарушението на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което според защитника подсъдимият правилно е бил оправдан, тъй като управляванията от него автомобил в момента на произшествието е преминал технически преглед и е бил технически изправен, включително и по отношение на гумите, с които е бил снабден. Подсъдимият е положил нужните усилия да гарантира техническата изправност на автомобила, и от него като водач не би могло да се очаква компетентност, която да му позволи да прецени по външния вид на гумите каква и подходящата са възрастта и състоянието им товароносимост или максималната безопасност скорост на движение. Предвид факта, че останалите три гуми на автомобила са напълно изгорели при пожара, не е възможно да се установи какво е било тяхното състояние към момента на произшествието.

4

Защитникът подлага на съмнение изводите на окръжния съд относно конкретната причина за възникналия в автомобила пожар, като твърди, че тя не е категорично установена. Черпи аргументи от противоречия в заключенията на основната и допълнителната пожаротехническа експертизи, в частност относно състоянието на резервоара за гориво и неговата гърловина, като съгласно първоначалната експертиза вследствие на удара в мантинелата е настъпила деформация и разхерметизиране на резервоара за гориво и гърловината, което довело до теч на гориво и последващото възпламеняване на горивото от искри, причинени от просуркването на автомобила по мантинелата. Според допълнителното заключение след повторен оглед на автомобила вещото лице констатирало липсата на резервоара и горивопроводите. В тази връзка се оспорват експертните изводи относно точната причина и механизъм за възникване на пожара, позовавайки се на обясненията на подсъдимия, според които пожарът е възникнал по време на движение в областта на педалите вътре в купето на автомобила, вследствие на което С. получил изгаряния по ходилата. Позовава се и на свидетелските показанията на свид. А. от досъдебното производство и на свид. С.а, както и в различията между показанията на свид. Д. пред първоинстанционния съд и тези от досъдебното производство. Предвид горните съображения моли съда да прецени дали деянието не попада в обхвата на т.нар случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, което евентуално да обоснове постановяване на изцяло оправдателна присъда. В условията на алтернативност моли за изменение на оспорената присъда с признаване на подсъдимия за виновен за нарушение по чл.20 ал.2 изречение 2 от ЗДвП, оправдаването му за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП, и приемане въз основа на събраните доказателства, че деянието е съставомерно по чл.343а от НК, тъй като подсъдимият е сторил всичко по силите си в конкретната ситуация за извеждане от горящия автомобил не само на останалите деца, но и на пострадалия О. А., макар опитите на подсъдимия и на свид. А. в тази насока да са останали безрезултатни.