Решение № 1 от 05.01.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Кюстендил, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. К.ова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20251520200937 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № ******, издадено на 12.05.2025г. от Началник сектор в ОД на МВР – гр.Кюстендил, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед № МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на В. Д. Г., с ЕГН – ********** от гр. К. са наложени административни наказания, както следва : на осн. чл.

175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседания. Упълномощеният от него процесуален представител пледира за постановяване на решение, с което НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди маловажност на случая.

Въззиваемата страна – Началник сектор "Пътна полиция" при ОД МВР Кюстендил, се представлява от ю.к. Л., упълномощен по делото. В писмена молба изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Обжалваното Наказателно постановление е издадено против В. Г. за това, че на 11.03.2025 г. в гр. Кюстендил, по ул. „Александър Димитров“ е управлявал МПС м. „Мерцедес“, модел „ Е200ЦДИ“ , с рег. № ******, собственост на М. А. Г., като същият автомобил е бил с прекратена регистрация на осн. чл. 143, ал.15 от ЗДвП. Собствеността на МПС е прехвърлена на 04.12.2024 г., като в двумесечен срок приобретателят не е пререгистрирал закупеното от него МПС.

Проверката е извършена от служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Кюстендил – свидетелите М. К. и К. И...

На мястото на проверката на водача е съставен АУАН и същият му е връчен срещу подпис.

С този

АУАН е поставено началото на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя, като е ангажирана отговорността му за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

На 13.03.2025г., с резолюция, на осн. чл. 33, ал.2 от ЗАНН, аминистративнонаказващият орган е прекратил образуваното пред него производство, като е приел, че описаното в АУАН съставлява престъпление.

На 28.04.2025г. прокурор от КРП, с Постановление е отказал да образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, приемайки, че липсва субективен елемент от състава на престъплението .

Въз основа на цитираното Постановление и на осн. чл. 36, ал.2 от ЗАНН началник група в ОДМВР –гр. Кюстендил, сектор Пътна полиция“ издал атакуваното НП.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите на 2 административнонаказващия орган – К. и И., които описват извършването на проверката и установеното в хода й нарушение. По искане на жалбоподателя до разпит е допусната и разпитана св. М. Г., , която е собственик на описаното в акта и наказателното постановление МПС. Според тази свидетелка , тя не е знаела, че след закупуване на МПС следва в двумесечен срок да го пререгистрира в сектор Пътна полиция, поради което и не е сторила това, респ. не е била известена за настъпилата дерегистрация на автомобила.

Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.

На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира следното от правна страна:

При издаване на обжалваното постановление са спазени формалните изисквания на ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им. Санкционният акт е издаден въз основа на прокурорско постановление за отказ за прекратяване на наказателно производство.

Обстоятелствената част на НП сочи, че изпълнителното деяние по обвинението е свързано с управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради служебно прекратяване на неговата регистрация.

Установи се по безспорен начин, че процесният автомобил е бил служебно дерегистриран на 05.02.2025 г. тъй като в законоустановения срок не е била извършена /заявена пред КАТ/ промяна в собствеността на автомобила, т. е управлението на този автомобил покрива обективните белези на административното нарушение .

С ъ гл а с н о чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че В.

Г. е знаел за служебно прекратената регистрация на процесния автомобил, поради което не може да се формира несъмнен извод, че е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление 3 на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици. От своя страна, липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3, във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, осъществено от въззивника, несъставомерно. Налице е т. нар. извинителна грешка по смисъла на чл. 14 от НК, според който : „ (1) Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление; (2) Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост; във връзка с чл.

11 от ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, доколкото на Г. не е известен фактът на дерегистрация на автомобила, който факт принадлежи към състава на разглежданото нарушение.

Действително законът не изисква, в тази хипотеза, уведомяване на собственика на превозното средство за прекратяване на регистрацията на същото. Това обаче само по себе си не прави ненужно и равно незначимо наличието на знание у водача за прекратената регистрация на управлявания от него автомобил.

За наличието на непредпазливост е нужно деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценя конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение, т. е. на това поведение, което се изисква в подобни случаи. Като ползвател на процесното МПС В. Г. е длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да започне да го управлява. В разглеждания случай водачът не би могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно, че управлява служебно дерегистрирано МПС, защото обективно не е могъл да узнае, че процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация от 05.02.2025г., тъй като не е уведомен за това. В конкретния случай е изключен не само умисълът, но и непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от обективна страна на елементите от състава му.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН 4

Кюстендилският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *****, издадено на 12.05.2025г. от Началник сектор Пътна полиция, при ОД на МВР – гр.Кюстендил, с което на В. Д. Г., с ЕГН – ********** от гр. К. са наложени административни наказания, както следва : на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред Административен Съд –Кюстендил, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5