Решение № 1611 от 11.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1611 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Силвана Гълъбова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100507804 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 23399 от 27.12.2024 г., гр.д. № 53837/2021 г., СРС, 68 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. П. С. против Професионална гимназия по електротехника и автоматика искове по чл. 344, ал. 1 , т. 1 КТ за отмяна на заповед № РД 18-308/16.07.2021 г. на директора на ПГЕА, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 331 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване ищцата на заеманата от преди уволнението длъжност „учител теоретично обучение“ /учител практическо обучение/, като ОСЪЖДА ищцата да заплати на ответника на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сумата от 1 000 лв. - разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата Н. П. С.. Счита, че не са обсъдени всестранно всички доказателства за упражнен спрямо нея тормоз на работното място, влошено здравословно състояние, болнични листове и КТД. Не е изплатен целият полагащ се размер от обезщетението 1 относно 5-та брутна работна заплата и допълнителните възнаграждения за трудов стаж и професионален опит, в противоречие с приетото в КТД. Страна по последния е Съюзът на българските учители, чийто член е ищцата според представената служебна бележка, която не е обсъдена. Работодателят даже и да не е член на синдиката на работодателите или директорите е обвързан от КТД, страна по който е Министерство на образованието и науката. Не е искано писменото съгласие на СБУ за уволнението на синдикален член.

Неправилно е прекратен и впоследствие не е разрешен поискан на 05.07.2021 г. и 15.07.2021 г. отпуск по време на пандемията в противоречие със ЗМДВИП.

В нарушение на и чл. 119 КТ е допусната промяна на трудовото правоотношение и изискванията за заеманата от ищцата длъжност „учител теоретично обучение“ на „учител практическо обучение“. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

Въззиваемият – ответникът по исковете Професионална гимназия по електротехника и автоматика оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Със заповед № РД18-308 от 16.07.2021 г., директорът на ответната Професионална гимназия по електротехника и автоматика прекратява трудовия договор с ищцата Н. П. С., заемаща длъжност „учител практическо обучение, професионално направление „Приложна информатика“ на основание чл. 331 КТ – по инициатива на работодателя, с предвидено заплащане на четири брутни работни заплати, платими в 1-месечен срок от прекратяването, което е предвидено да настъпи считано от 19.07.2021 г.

Заповедта е връчена на ищцата на 16.07.2021 г.

В деня преди уволнението, работодателят отправя до ищцата предложение изх. № 402 от 15.07.2021 г. за прекратяване на трудовото 2 правоотношение срещу обезщетение в четирикратен размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение до 1 месец.

Върху предложението, ищцата ръкописно посочва „приемам предложението“ на 16.07.2021 г., 13.00 часа, което удостоверява с три имена и подпис, като волеизявлението е входирано под № 1199 от 16.07.2021 г.

Безспорно е и видно от счетоводно извлечение за м. 07.2021 г., ведно с трудовото възнаграждение от основна заплата за 9 отработени дни на стойност 519,55 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 3 % за 14,59 лв., СБКО и заплащане на редовен отпуск, са изплатени и 5 232,40 лв. – обезщетение по чл. 331 КТ.

Въззивният съд намира, че е изпълнена хипотезата на чл. 331, ал. 1 вр. ал. 2 КТ за прекратяване на трудовоправната обвързаност с приемане без възражения в рамките на законовия 7-дневен срок на отправеното от ответника предложение за прекратяване, с предвиден размер и начин за изплащане на обезщетението в съответствие с чл. 331, ал. 2 КТ. Съгласно чл.

331, ал. 1 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Следващата ал. 2 предвижда, че ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. Според ал. 3, ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало. Както е прието в решение № 338 от 19.06.2025 г., гр. д. № 3084/2024 г., ВКС, ІV Г.О., фактическият състав на основанието за уволнение включва два елемента работодателят да предложи на работника да се прекрати трудовото правоотношение като заплати обезщетение в определен размер, а работникът изрично да приеме отправеното му предложение, изразявайки писмено съгласието си в седемдневен срок от получаване на предложението. Застъпено е становище, че заплащането е елемент от фактическия състав на самото прекратяване на трудовото правоотношение и зависи от волята на една от 3 страните по правоотношението – работодателят.

Противно на оплакванията в жалбата, след получаване на предложението, постигнатото съглашение по чл. 331, ал. 1 КТ между страните по трудовоправната връзка може да бъде изменяно, прекратявано, разваляно или отменяно само по взаимно съгласие на страните. В този смисъл са решение № 83 от 29.05.2013 г., гр. д. № 334/2012 г., ВКС, ІV г.о. и определение № 1463 от 21.12.2015 г., гр. д. № 6086/2015 г., ВКС, ІV Г.О. При липса на постигнато в случая, преди или след приемане на предложението, взаимно съгласие между страните за изменение на предложението или постигнатото споразумение в частта за броя и размера на дължимите като обезщетение брутни трудови възнаграждения, се формира извод за непроменимост на приетото предложение.

Неоснователно е оплакването за определяне на по-нисък размер на обезщетението от ответника за разлика от фиксираното в колективния трудов договор обезщетение от 5 брутни заплати. Съгласно чл. 51а, ал. 1 КТ колективен трудов договор в предприятието се сключва между работодателя и синдикална организация, а според нормата на чл. 57 КТ, колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. Действително според възприетото в решение № 266 от 28.09.2012 г.,, гр.д. 1761/2011 г., ВКС, ІІІ Г.О., когато в колективния трудов договор е предвиден поголям размер на обезщетението от минимално определения в чл. 331, ал. 2 КТ, работодателят следва да заплати обезщетението по договорения в КТД размер.

Внесено е обаче уточнение, че това касае работниците и служителите, които са страна по договора, сключен между тяхната представителна организация и работодателя. Поради това и съгласно чл. 57, ал. 1 КТ колективният трудов договор има пряко действие по отношение на работниците и служителите, членове на синдикалната организация, която е страна по договора. Прието е също, че с подписването на

КТД е постигнато съгласие относно размера на обезщетението по чл. 331 КТ, а изразът „при постигане на взаимно съгласие“ очевидно се отнася за постигане на съгласие за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание.

По делото е представен колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-197 от 17.08.2020 г., 4 сключен с участието на Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, Синдиката на българските учители в КНСБ, Синдиката „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към КНСБ. В чл. 30 от КТД е предвидено за работниците и служителите в предучилищното и училищното образование, членове на синдикалните работодателски организации, страни по договора, обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ – не по-малко от 5 брутни работни заплати.

Напълно недоказано остава ответникът да е член на Съюза на работодателите или Сдружението на директорите, а и същият отрича съществуването на синдикална организация в гимназията поради нежеланието на колектива, като оспорва притежаването на синдикални права от ищцата. Според служебна бележка, без дата, издадена от председателя на ОБКС на Синдиката на българските учители, ищцата членува в синдиката и плаща членски внос от 01.09.2019 г. до 2021 г. Като се има предвид, че имената и периодът на членство са дописани с ръкописен текст върху печатен формуляр, както и с оглед липсата на конкретизация доколко членството обхваща 2021 г. и коя част от годината, не е проведено успешно доказване именно към релевантния момент на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата да продължава синдикалното си членство.

По същите съображения, неприложим в случая е чл. 24 КТД, според който за продължителността на трудовия стаж и професионалния опит се заплаща допълнително трудово възнаграждение. Наред с това, видно от счетоводно извлечение на фишове за работни заплати през периода м. 07.2020 г. - м. 07.2021 г., в трудовото възнаграждение за отработени дни се предвиждат основна заплата и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 3 %.

Неоснователно е оплакването за извършено уволнение на ищцата за длъжност, различна от заеманата и при липса на постигнато договаряне за промяна в длъжността. Промяната в длъжността е извършена в съответствие с чл. 119, ал. 1 КТ, според който трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време.

Според допълнително споразумение № РД 18-083 от 24.04.2020 г., ищцата заема длъжност „учител теоретично обучение по теория на професията“, специалност „икономическа информатика“.

С допълнително

5 споразумение № 18-127 от 14.05.2020 г. заеманата до тогава длъжност е променена на по-високо платената длъжност „учител практическо обучение, професионално направление „приложна информатика“, каквато именно е посочена в заповедта за уволнение, с брутно трудово възнаграждение от 1 111,80 лв., от които 1 090 лв. – основно и 21,80 лв. – допълнително за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 2 % месечно.

Допълнително споразумение № РД 18-040 от 22.01.2021 г. касае увеличаване на заплащането за същата длъжност на 1 308.10 лв., от които 1 270 лв. основно и 38,10 лв. - допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Именно в четирикратния размер на това брутно трудово възнаграждение, е изплатено обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ от 5 232,40 лв.

При уволнение по чл. 331, ал. 1 КТ не се изисква предварителна закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, свързана с разрешение за уволнение от Инспекцията по труда, приложима в изчерпателно изброените случаи по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6. В този смисъл е решение № 137 от 02.03.2010 г., гр.д. № 20/2009г., ВКС, ІV Г.О. Неотносими към спора са доказателствата за влошено здравословно състояние – болнични листове и ЕР на ТЕЛК № 3121/175 от 06.11.2017 г. с призната временна 63 % ТНР за срок от 3 години и водеща диагноза хиперфункции на хипофизата, без предписани противопоказни условия за труд, което ЕР не е актуално към момента на уволнението. В отговор вх. № 1155 от 08.07.2021 г., ищцата предоставя информация по чл. 333 КТ, че не страда от болестите, посочени в искане на работодателя. Затова неприложима е и закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3, включително чрез вземане мнение на ТЕЛК, спрямо трудоустроен работник или служител, или боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.