Решение № 5608 от 03.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5608 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело № 20231100509346 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба на К.

Х. А. срещу постановление относно разноските, обективирано в съобщение изх.

№31500/18.05.2023г. по изп.д. №20238380400301 на ЧСИ с рег. №838, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молба на жалбоподателката за намаляване на размера на приетите за събиране по изпълнителното дело разноски на взискателя Б.А.А. за адвокатско възнаграждение.

Възраженията в жалбата са, че размерът от 500,00 лв. на приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не разкрива фактическа и правна сложност и не са извършени изпълнителни действия, които да предпоставят необходимост от плащане на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Жалбата е неоснователна.

Приетият от съдебния изпълнител размер от 500,00 лв. на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело надхвърля минималните размери, предвидени с разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.

(които изчислени съобразно вземането по процесния изпълнителен лист възлизат на сумата 400,00 лв.), но в степен, която изключва възможността за извод за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

С оглед възраженията в жалбата следва да се посочи, че цитираната Наредба №1 от 09.07.2004г. предвижда именно минимални, а не максимални размери на адвокатските възнаграждения, освен това нормативното основание за отговорността на длъжника за възстановяване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, платено за образуване и водене на изпълнително дело, не представляват разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2 от Наредбата за 1 минималните размери на адвокатските възнаграждения (които регламентират правоотношения между възложителя и изпълнителя на адвокатски услуги, тоест правоотношения между взискателя и упълномощения адвокат, в които длъжникът не участва), а разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК.

Част от правилата на тази разпоредба (чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК) действително предвиждат, че длъжникът не отговоря за разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени, но разноските за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения поначало не представляват разноски за извършване на конкретен изпълнителен способ, поради което и правилото на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение по отношение на тези разноски (изключение са хипотезите, при които договорът за правна помощ изрично регламентира възнаграждение за провеждане на конкретен изпълнителен способ, но процесният случай не е такъв).

По изложените съображения Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К. Х. А. срещу постановление относно разноските, обективирано в съобщение изх. №31500/18.05.2023г. по изп.д. №20238380400301 на ЧСИ с рег. №838.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2