Решение № 13 от 21.01.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Враца, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20241400500749 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.463 във вр.с чл.278 от ГПК.

Образувано е по жалба на И. О. Ц. от гр.Враца, чрез упълномощения му адвокат Л.

Я., срещу извършено от ЧСИ И. Ц., с рег.***, разпределение от 14.11.2024г. на събрани по изпълнително дело №1422/2024г. суми.

Твърди се, че обжалваното разпределение е предявено на жалбоподателя на 15.11.2024г. и касае разпределение на сумата от 144 504 лв., постъпила от приключила публична продан на недвижим имот. Разпределението на сумата от публичната продан на имота се обжалва в частта му, с която по реда на чл.460 ГПК съдебният изпълнител е разпределил съобразно дела на жалбоподателя сумата от 5477,03 лв., представляваща задължение към „Банка ДСК“АД по договор за банков кредит, обезпечен с ипотека, и с тази сума е намалил стойността, която жалбоподателят е следвало да получи от продажбата на имота.

Поддържа се, че тъй като длъжници по договора за кредит са останалите съделители-страни по изпълнителното дело Е. Т. Г. и Т. С. Г., то сумата, която се запазва по сметка на съдебния изпълнител по реда на чл.459 ГПК за ипотекарния кредитор „Банка ДСК“АД, се задържа само от частите, полагащи се на длъжниците, но не и от частта на жалбоподателя, който няма качеството на длъжник на банката.

По изложените оплаквания жалбоподателят намира атакуваното разпределение за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.

1

Препис от жалбата е бил връчен на съделителите Е. Т. Г. и Т. С. Г., от които е постъпил общ отговор, че оспорват жалбата, като неоснователна. Поддържа се, че жалбоподателят няма никакви права върху имота, както и че е налице висящо гражданско дело за обявяване нищожност на решението, въз основа на което е бил издаден изпълнителния лист и са налице висящи прокурорски преписки. Иска се делото да бъде спряно до произнасянето на Врачанския районен съд по иска за нищожност на съдебното решение.

ЧСИ И. Ц. е представила мотиви по обжалваното действие, в които излага твърдения за неговата правилност и законосъобразност. Навежда доводи, че жалбоподателят И. Ц. е придобил ½ ид.ч. от недвижимия имот на 22.07.2019г., което е след вписаната договорна ипотека от 06.10.2011г., а ипотеката е тежест върху имота, независимо чия собственост е той и обезпечава цялото задължение към банката.

След като се запозна с приложеното заверено копие от изп.дело №1422/2024г. по описа на ЧСИ И. Ц. и обсъди изложените в жалбата доводи, настоящият съдебен състав приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.462, ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по изп.дело №1422/2024г. по описа на ЧСИ Ц. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 14.0.2024г., издаден въз основа на влязло в сила решение на Районен съд-Враца от 11.07.2023г. по гр.дело №2397/2022г.

Съгласно издаденият изпълнителен лист, на публична продан е изнесен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, находащ се в *** и представляващ апартамент от 107,42 кв.м., заедно с прилежащите части: съответните ид.ч. от общите части на сградата и ½ ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху мястото, при първоначална цена от 138 500 лв., като след приключването на публичната продан получената сума следва да бъде поделена между И. О. Ц., Т. С. Г. и Е. Т. Г., съобразно правата им: 3/6 ид.ч. за И. О. Ц., 2/6 ид.ч.за Т. С. Г. и 1/6 ид.ч. за Е. Т. Г..

По делото е представена част от решение №2/03.01.2023г., постановено по гр.дело №2397/2022г.на РС-Враца, от което е видно, че същото е постановено в първата фаза на делбата, приключила с изнасянето на имота на публична продан. След извършена служебна справка в ЕИСС за пълния текст на решението, настоящият съдебен състав констатира, че първоначално искът за делба е бил предявен от И. О. Ц. против Т. С. Г. и Е. Б. Г., но тъй като в хода на процеса последната е починала, на нейно място са конституирани законните й наследници Е. Т. Г.-неин син и Т. С. Г.-неин съпруг. Видно от решение №2/03.01.2023г., постановено по гр.дело №2397/2022г.на РСВраца, процесният недвижим имот първоначално е бил обща собственост на съпрузите Т. С. Г. и Е. Б. Г., които на 22.07.2019г. с нотариален акт №172, том 5, рег.№5256, дело 2

№609/2019г.на нотариус В.Василев, са продали ½ ид.ч. от имота на съделителя и настоящ жалбоподател И. Ц.. При констатираната продажба на идеални части от имота и с оглед наследяването на Е. Б. Г. от законните й наследници, делбата на процесния недвижим имот е допусната при права: 3/6 ид.ч.за И. О. Ц., 2/6 ид.ч.за Т. С. Г. и 1/6 ид.ч.за Е. Т. Г..

В изпълнение на издадения изпълнителен лист по гр.дело №2397/2022г., ЧСИ Ц. е провела публичната продан на имота, при което с протокол за обявяване на наддавателни предложения от 08.11.2024г. е обявила за купувач на имота съделителя И. Ц., за сумата от 144 504 лв.

Както това се установява от представените по изпълнителното дело молба, договор за ипотечен кредит от 06.10.2011г. и нот.акт за учредяване на договорна ипотека №20, том ІІІ, рег.№10508, дело №306/2011г. на нотариус С. Б., на 14.11.2024г.

„Банка ДСК“АД уведомила съдебния изпълнител, че процесният имот е ипотекиран в полза на банката, како го уведомила също така, че размерът на обезпечения дълг към 14.11.2024г. е общо 10 954,07 лв. Видно от представените към молбата договор за ипотечен кредит от 06.10.2011г. и нот.акт за учредяване на договорна ипотека №20, том ІІІ, рег.№10508, дело №306/2011г., по силата на договора за ипотечен кредит банката е предоставила кредит в размер на 50 000 лв.на Т. С. Г. и Е. Б. Г., като за обезпечаване на вземанията на банката кредитополучателите са учредили договорна ипотека върху собствени им недвижими имоти, сред които и процесния, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, находящ се в *** и представляващ апартамент от 107,42 кв.м., заедно с прилежащите части: съответните ид.ч. от общите части на сградата и ½ ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху мястото. В срока по чл.172, ал.1 ЗЗД ипотеката е била подновена, както това се установява от представената по изп.дело молба за подновяване с отбелязване за вписано такова.

Съобразно така постъпилите от „Банка ДСК“АД молба и доказателства към нея, с обжалваното разпределение от 14.11.2024г. ЧСИ Ц. е приела, че съобразно дяловете на съделителите от имота получената от продажбата му сума от 144 504 лв.се разпределя както следва: за И. Ц. (1/2)- 72 252 лв., за Т. Г. (2/6)- 48 168 лв. и за Е. Г.

(1/6)- 24 084 лв. ЧСИ Ц. е приела също, че от частта на всеки съделител следва да се приспадне сума за погасяване на задължението към банката, съобразно дяловете им, а именно: от дела на И. Ц. да се приспадне сумата от 5477,03 лв., от дела на Т. Г.-3651,36 лв. и от дела на Е. Г.- 1825,68 лв.

След изчисляването на дължимите такси и разноски по изпълнението и дължимите към Община Враца данъци и такси, като краен резултат сумата от публичната продан е разпределена както следва:

1. за ЧСИ Ц.- 3 768,10 лв.;

2. за И. Ц.- 64 936,32 лв.;

3

3. за Т. Г.-43 100,88 лв.;

4. за Е. Г.-21 550,43 лв.;

5. за Община Враца- 194,20 лв.;

6. за „Банка ДСК“АД- 10 954,07 лв.

Разпределението е предявено на страните, за което те са били предварително уведомени.

При така установеното от фактическа страна, съдебният състав достигна до следните правни изводи:

Предпоставките на чл. 460 ГПК за извършване на разпределение са налице, когато по изпълнителното дело има повече от един взискател и постъпилата при изпълнението сума е недостатъчна за пълното удовлетворяване на всички взискатели.

С разпределението съдебният изпълнител определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът на удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично плащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му – на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл.79, ал. 2 ГПК.

Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 ЗЗД/. Съдебният изпълнител следва да извърши разпределението като подрежда кредиторите участници в разпределението по реда на привилегиите и оставя на последно място хирографарните кредитори. От постъпилата сума, подлежаща на разпределение, се удовлетворява притезанието, което е първо по реда на привилегиите, като с останалата сума се удовлетворява следващото притезание по реда на привилегиите и т.н. до изчерпване на всички привилегировани притезания, ако това е възможно съобразно размера на постъпилата сума.

Като изключение от общото правило на чл.456 ГПК, че присъединяването на кредитори се извършва по тяхна молба, разпоредбите на чл.458 и чл.459 ГПК са уредили два случая, при които присъединяването се извършва по право. В първия от тези случаи /чл.458 ГПК/ за присъединен по право кредитор се счита държавата за публичните си вземания, докато във втория случай /чл.459 ГПК/ присъединен по право се счита онзи кредитор, вземането на когото е обезпечено със запор, възбрана, ипотека, залог или право на задържане, и изпълнението е насочено именно върху предмета на обезпечението. Във втория случай и съгл.чл.459, ал.1, изр.2 ГПК, дори когато обезпеченият кредитор не се е присъединил, припадащата му се сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи 4 изпълнителен лист. Съответно, и както бе посочено по-горе, самото разпределение се извършва по правилото на чл.460 ГПК.

В разглеждания случай и с оглед характера на изпълняемото право, всички съделители, между които процесният имот е допуснат до делба, имат качеството на взискатели в изпълнителния процес, доколкото всеки от тях разполага с право да получи част от стойността на имота, равняваща се на дела му в собствеността.

Същевременно с това обаче, установи се по делото, че върху допуснатия до публична продан имот е учредена договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“АД, при което банката придобива качеството на присъединен взискател по смисъла на чл.459 ГПК, разполагащ както с правото на запазване на припадащата му се сума, така и с правото на предпочтително удовлетворяване. В случая, предвид императивните правила на чл.460 ГПК и чл.136 ЗЗД за реда за удовлетворяване на вземанията, в т.ч. предпочтителните, а от друга страна предвид вида и характера на установените по изпълнителното дело вземания, то безспорно е, че вземанията на тримата съделители имат хирографарен характер, докато вземанията на ЧСИ, на Община Враца и на „Банка ДСК“АД са привилегировани /с право на предпочтително удовлетворяване/.

Спорният въпрос, който е останал между страните е следва ли вземането на „Банка ДСК“АД да бъде удовлетворено от стойността на целия продаден на публична продан имот или следва да се удовлетвори само от стойността на дяловете на съделителите-кредитополучатели Т. Г. и Е. Г..

Настоящият съдебен състав намира, че предвид същността на ипотечното право, произтичаща от разпоредбата на чл.173, ал.1 ЗЗД, ипотечният кредитор разполага с правото да получи удовлетворяване на вземанията си от пълната стойност на имота, независимо съсобствен ли е той и в чия собственост се намира. Според заложения в чл.173 ЗЗД принцип ипотеката следва вещта, а ипотекарният кредитор може да насочи изпълнението си върху имота, независимо в чия собственост се намира той. Ето защо, придобилият имота /или части от него/ в рамките на срока по чл.172, ал.1 ЗЗД, вкл.при подновена ипотека, носи отговорност за чуждия дълг по силата на самата ипотека, а не по силата на ипотечния договор. Както това следва от разрешенията, дадени в ТР №3/17.03.2021г. по т.д. №3/2018г.на ОСГТК на ВКС и в решения №600/13.09.2021г. по търг.дело №1280/2020г.на ВКС, ІІ т.о. и 0101/13.02.2020г.по търг.дело №2992/2018г., І т.о на ВКС, отговорност за чуждия дълг приобретателят на имота няма да носи единствено в случая, в който той не е страна или не е встъпил като страна по ипотечния договор и е придобил имота след изтичането на срока на ипотеката без да е извършено подновяване. В случаите обаче, като настоящия, при които трето лице, какъвто е жалбоподателя, придобие имота или части от имота след вписване на ипотеката и докато трае действието й /срокът по чл.172, ал.1, изр.1 и 2 ЗЗД/, той носи отговорност за дълга на ипотекарния длъжник и тази отговорност произтича от правилото на чл.173, ал.1 ЗЗД. Жалбоподателят И. Ц. е 5 придобил 1/2 ид.ч.от процесния имот по време на действие на учредената в полза на „Банка ДСК“АД ипотека, поради което до размера на дела си от имота, той отговаря за обезпечените задължения. Обратното разрешение не само че противоречи на съдържанието на ипотечното право /чл.173, ал.1 ЗЗД/, но обезсмисля и института на ипотеката. В подкрепа на горните изводи следва да се посочи също, че съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК изпълнителният лист, с който банката следва да се снабди за вземанията си по договора за кредит, ще има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. По силата на тази разпоредба издаденият срещу длъжника изпълнителен лист има сила и срещу приобретателя на ипотекирания имот, в случая жалбоподателя, от което следва, че това лице се явява длъжник по изпълнението на вземането на ипотекарния кредитор „Банка ДСК“АД. Ипотеката е изцяло противопоставима на жалбоподателя, поради което при обжалваното разпределение ЧСИ Ц. правилно е приспаднала и от частта на съделителя-взискател И.