Решение № 1922 от 23.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1922 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330113756 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът И. Т. Ж. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на сключения между страните в гр. П. Договор за паричен заем № ***** г. към Искане № ****, като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материалноправните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да осъди ответника да й заплати сумата 92, 43 лева, платената от него на ответника без основание поради нищожността на Договора за паричен заем, заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба съображения. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Ответникът “Креди Йес” ООД – гр. Хасково оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. за пълномощника му.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени 1 доказателства се установява, че действително между страните в гр. П. е бил сключен Договор за паричен заем № ***** г. към Искане № ****, по силата на който ответното дружество е отпуснало на ищеца паричен заем в размер на 500 лева със срок за връщане 7 месеца – на 7 равни месечни вноски, платими на 24-то число, считано от 24.05.2023 г., като в чл.6 от Договора страните са се съгласили Договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към Договора и с още едно от следните обезпечения по избор на Заемателя: Ипотека върху недвижим имот, Особен залог върху движимо имущество, Банкова гаранция или Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя, а в чл.8 – че с подписването на Договора Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към Договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 362, 21 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителния план към Договора.

Както се установява от посочените разпоредби на Договора, изложеното от самия ответник в отговора на исковата молба, и от заключението от 24.03.2026 г. на вещото лице по ССЕ Б. Д., с включването на неустойката в размер на 362, 21 лева към годишния процент на разходите по Договора, тя оскъпява кредита със 124, 19 % годишно, а също така - че ищецът е заплатил на ответника над дължимата главница от 500 лева сумата в размер общо на 92, 43 лева - лихва и неустойка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради прекомерното оскъпяване на ГПР по Договора спрямо получената от ищеца в заем сума, Договорът за паричен заем противоречи на добрите нрави, заобикаля материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и нарушава предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, а оттук - че този Договор се явява нищожен на посочените основания и следва да бъде прогласена за нищожен, а заплатената от ищцата сума над главницата – в размер на 92, 43 лева се явява платена без основание и следва да бъде осъден ответникът да я заплати на ищеца (в евровата й равностойност – 47, 26 евро) – поради което двата иска се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху сумата главницата от 01.09.2025 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда 51, 13 евро ДТ и 125 евро депозит за ССЕ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца – ЕАД Е. И., адвокатско възнаграждение в размер на 240 евро с ДДС (по 120 евро с ДДС за всеки един от двата уважени иска) - като с оглед фактическата и правна сложност на спора, броят на предявените искове и цената им, както и предвид обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че 2 възражението на ответника за прекомерност на така определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения в гр. П. между И. Т. Ж., ЕГН **********, от гр. П., ул. „*******” №**, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Б.” № **, ап.**, Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ****, представлявано от адвокат Е. Г. И., И “Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул.

“България” № 196, представлявано от *** В. М. И., Договор за паричен заем № ***** г. към Искане № ****, КАТО противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА И. Т. Ж., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, СУМАТА 47, 26 евро, платена от него на ответника без основание поради нищожността на сключения между страните в гр. П. Договор за паричен заем № ***** г. към Искане № ****, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от 01.09.2025 г., до окончателното й изплащане, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив – 51, 13 евро ДТ и 150 евро депозит за ССЕ.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.” № **, ап.** представлявано от адвокат Е. Г. И., адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 240 евро с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3