Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 180 от 23.06.2020, Административен съд - Враца

Съд
Административен съд - Враца
Дело
Административно дело 50/2020
Вид
Решение № 180
Подписан
23.06.2020
В сила
11.07.2020
Състав
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА, ТАТЯНА ЛЮБЕНОВА КОЦЕВА, ГАЛИНА ВАСКОВА ГЕРАСИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.16, ал.1, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.173, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.187, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 76, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.15, ал.1 · Закон за нормативните актове
  • чл.7, ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.8 · Закон за нормативните актове

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Враца, 23.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ВРАЦА, троен състав, в публично заседание на 09.06.2020 г. /девети юни две хиляди и двадесета/ година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

ГАЛИНА

ГЕРАСИМОВА при секретаря Стела

Бобойчева и с участието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм.дело № 50 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по протест на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ВРАЦА, предявен чрез прокурор Веселин Вътов против Наредба № 14 за пожарната безопасност на територията на Община Оряхово, приета с Решение № 95 по Протокол № 8 от 26.04.2012г., доп. с Решение № 300 по Протокол № 21 от 30.03.2017г. на Общински съвет Оряхово.

В протеста се сочи, че общинските съвети имат нормотворческа компетентност само в предвидените в КРБ или закон случаи. Изложени са твърдения, че в случая обществените отношения по повод пожарната безопасност са уредени на централно ниво, няма законова делегация за урегулиране на този вид отношения на местно ниво, поради което оспорената Наредба се явява нищожна поради липса на нормотворческа компетентност на административния орган, който я е издал. Отправено е искане към съда да прогласи нищожността на протестираната наредба, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В с.з. протестът се поддържа от Окръжна прокуратура Враца, чрез прокурор Вътов. Посочва се, че Наредбата е приета без законова делегация, която да е предвидена в по-висок по степен нормативен акт, поради което Общинският съвет не е бил компетентен да я приеме. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по оспорването - Общински съвет Оряхово, не ангажира становище по делото.

По делото са представени писмени доказателства по опис, представляващи административната преписка по издаване на оспорения подзаконов нормативен акт.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно изискванията на чл.168 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдебният състав приема, че се касае до оспорване на подзаконов нормативен акт с вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на повтарящи се обществени отношения в границите на съответната Община. Актът е издаден от орган на местно самоуправление и подлежи на безсрочно оспорване съобразно разпоредбата на чл.187, ал.1 АПК. Оспорването е направено, чрез протест на Окръжна прокуратура съобразно правомощията по чл.16, ал.1, т.1 АПК в защита на обществения интерес.

В случая липсват доказателства, а и не се твърди, протестираната в това производство Наредба да е била предмет на съдебен контрол за законосъобразност в предходен момент. По изложените съображения оспорването се явява допустимо, а разгледано по същество, е и основателно по следните съображения:

В българското законодателството липсват изрично формулирани основания, които водят до нищожност на административните актове, и в частност на нормативните такива. Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност.

Според теорията и съдебната практика едни и същи основания могат да доведат както до унищожаемост, така и до нищожност на акта, като разграничението е в степента на засягане на акта от конкретния порок. Основанията за незаконосъобразност на един административен акт са регламентирани в чл.146 АПК. Същите основания могат да обосноват нищожност на акта, когато конкретният порок е толкова съществен, че актът изначално не може да породи правните последици, към които е насочен.

Трайно и непротиворечиво в съдебната практика е прието, че наличието на некомпетентност на органа, издал оспорения акт, всякога е основание за нищожност на този акт.

Съгласно чл.7, ал.2 ЗНА, Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Според чл.8 ЗНА всеки Общински съвет може да издава Наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗНА предписва, че нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

Съгласно чл. 76, ал.3 АПК, чл.8 ЗНА и чл.21, ал. 2