Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 398 от 05.04.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1424/2022
Вид
Решение № 398
Подписан
05.04.2024
Състав
Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 578, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1 и 2 · Закон за наследството
  • чл. 24, ал. 1 и 2 · Закон за наследството
  • чл.42, б.б · Закон за наследството
  • чл.90, ал.2 · Кодекс на международното частно право
  • чл.91, т.9 · Кодекс на международното частно право

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. София, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ваня Ил. И. като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20221000501424 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 260799/ 7.03.2022г, постановено по гр.д.№ 2211/2021г по описа на СГС, ГО, I-18 с-в, е отхвърлен предявеният от Л. Г. И. с ЕГН ********** срещу И. В. И. с ЕГН ********** иск по чл.42, б.б от ЗН – за прогласяване нищожността на завещание на А.

В. И., съставено на 29.01.2020г. в щатa Кънектикът, Окръг Феърфийлд, гр. Стамфорд, САЩ, нотариално заверено от нотариус в щата Кънектикът, на 29.01.2020г., заверено с апостил oт 19.08.2020 г. от секретар на щата Кънектикът и легализиран превод от английски език с нот. заверка на подписите на преводача от 31.08.2020г.

Отхвърлен е предявеният от Л. Г. И. срещу И. В. И. иск с правна квалификация чл.124 от ГПК – за признаване за установено, че ищецът е собственик като наследник по закон на А. В. И. на следните недвижими имоти, а именно: АПАРТАМЕНТ N A6, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес съгласно кадастралната схема: гр. София, ул. „*** № *; АПАРТАМЕНТ N 16, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес, съгласно кадастралната схема: гр. София, район Слатина, ул. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *;

МАГАЗИН N 2 /югозападния/, разположен на първия етаж на сградата, състоящ се от две търговски зали, гараж – склад, преддверие, санитарен възел и склад, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес съгласно кадастралната схема – гр. София, район Сердика, ул. „***“ № *, eт. 0, обект – магазин N 2;

КАФЕ - АПЕРИТИВ, разположено на партерния етаж на сградата, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес съгласно кадастралната схема – гр. София, ул. „***“ № *, ет.0; КАФЕ - СЛАДКАРНИЦА, разположена на партерния етаж на сградата, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес съгласно кадастралната схема – гр. София, район Красно село, ул.“***“ 18-2, ЮГОЗАПАДНО АТЕЛИЕ, разположено на третия етаж на 1 сградата, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес съгласно кадастралната схема – гр. София, район Витоша, ул.

„***“ № *, ет.3; АПАРТАМЕНТ N 33 на две нива, разположен на първо подпокривно ниво и на второ подпокривно ниво, във вх. Б на жилищната част на комплекса, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес, съгласно кадастралната схема – гр. София, район Красно село, ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап.3, ТАВАН N 4, находящ се на ет. 6 от сградата, представляваща бл. 53 в гр. София, ж. к. Стрелбище, като сградата е с идентификатор ***; както и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. София, заедно с построените в него сграда с идентификатор ***. и сграда с идентификатор ***.

Оставено е без уважение искането по чл.537, ал.2 ГПК на Л. Г. И. за отмяна на нот. акт N 161/10.11.2020 г., том V, рег. 6493, дело N 637/20 г. на нотариус с рег. N 628 на НК; нот. акт N 162/10.11.2020 г., том V, рег. 6494, дело N 638/20 г. на нотариус с рег. N 628 на НК; нот. акт N 163/10.11.2020 г., том V, рег. 6500, дело N 639/20 г. на нотариус с рег. N 628 на НК; нот. акт N 164/10.11.2020 г., том V, рег. 6501, дело N 640/20 г. на нотариус с рег. N 628 на НК; нот. акт N 165/10.11.2020 г., том V, рег. 6503, дело N 641/20 г. на нотариус с рег. N 628 на НК; нот. акт N 166/10.11.2020 г., том V, рег. 6504, дело N 642/20 г. на нотариус с рег. N 628 на НК; нот. акт N 167/10.11.2020 г., том V, рег. 6506, дело N 643/20 г. на нотариус с рег. N 628 на НК; нот. акт N 190/16.11.2020 г., том V, рег. 6632, дело N 658/20 г. на нотариус с рег. N 628 на НК; нот. акт N 191/16.11.2020 г., том V, рег. 6634, дело N 659/20 г. на нотариус с рег. N 628 на НК. Отхвърлена е молбата й за присъждане на разноски по делото.

Решението е обжалвано от Л. Г. И., чрез адв. Д. от САК, с доводи, че е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че по делото неправилно е прието, че е било безспорно, че А. И. е имал постоянно местопребиваване в САЩ и приложимото право относно формата на завещанието е правото на държавата, в която е съставено и в което завещателят е имал обичайно местопребиваване към датата на съставянето му. Сочи, че в исковата молба изрично е посочено, че Ал.И. е бил български гражданин, постоянно пребиваващ в България, където е починал на ********г. и всички завещани имоти се намират в РБългария. Позовава се на чл.90, ал.2 от КМЧП относно действителността на завещанието.

Счита, че неправилно съдът е приел, че завещанието отговаря на реда и формата, съгласно правото на държавата, в която то е съставено- САЩ. Поддържа, че съдът не е изследвал действителността на завещанието от гледна точка на неговата форма според закона по местосъставянето му, за което са били наведени доводи в исковата молба и в пояснителната молба от 4.02.2022г.

Сочи, че неправилно е прието, че завещанието е разгледано и одобрено от съда в САЩ, като са смесени две различни процедури: разглеждане от съда в САЩ на молба за одобрение от администратор и разглеждане от съда в САЩ на молба за одобрение на самото завещание, като И. И. е предприел действия само по първата фаза от производството и не са били изпълнени указанията на съда по производството по разглеждане на завещанието, поради което е било закрито /прекратено/, без да бъде завещанието одобрено, както е посочено в писмо от 14.01.2022г от съда до И. И.. Излага доводи, че процедурата по разглеждане и одобрение на завещанието не е приключила, както и, че неправилно съдът е приел, че неприключването на процедурата пред съда в САЩ не рефлектира върху валидността на завещателното разпореждане.

Поддържа, че е следвало да бъде признато за установено, че е собственик на процесните имот, като наследник на починалия наследодател А. В. И. и е следвало да се отменят издадените в полза на ответника констативни нотариални актове.

2

Сочи, че неправилно не е било постановено неприсъствено решение по чл.239, ал.1, и чл.238, ал.1 ГПК.

В допълнителна молба от 5.10.2023г е жалбоподателката е посочила, че на препис от процесното завещание е поставен съдебен печат, че „завещанието не е допуснато до процедура за потвърждаване на валидността“ и „получено на 3.11.2022г.“ Възразява срещу приетото, че КМЧП е единствено приложим, а е следвало да се приложи Регламент 650/2012г на Европейския парламент и на Съвета, тъй като завещателят е български гражданин, и РБългария е член на Европейския съюз, както и няма сключен международен договор между САЩ и РБългария. Поддържала е доводите, че обичайното местопребиваване на починалия е било в България, което не е било оспорено от ответника, тъй като е имал регистриран постоянен адрес в гр.София, месторабота в същия град, излизал е за кратки посещения в чужбина, ползвал е здравни услуги и е починал на територията на РБългария.

В писмената защита на процесуалния представител на въззивницата се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба и в представените допълнителни молби пред въззивния съд.

Ответникът–И. В. И. не е ангажирал становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищцата по делото Л. Г. И. е посочила, че е единствен наследник по закон на сина си А. В. И., починал на ******** г. След смъртта му установила, че другият й син и ответник по делото разполага със завещание от брат си, извършено в негова полза, съставено на 29.01.2020г. в щатa Кънектикът, Окръг Феърфийлд, гр. Стамфорд, САЩ, нотариално заверено от нотариус в щата Кънектикът, на 29.01.2020 г., заверено с апостил oт 19.08.2020 г. от секретар на щата Кънектикът и легализиран превод от английски език с нот. заверка на подписите на преводача от 31.08.2020 г. Въз основа на завещанието ответникът се е снабдил с констативни нотариални актове относно притежаваните от А. В. И. недвижими имоти, описани в девет пункта.

Изложила е доводи, че процесното завещание не отговаря на формалните изисквания на българския закон, доколкото синът й е бил български гражданин, с постоянно жителство в България и притежаваните от него имоти се намират на територията на РБългария, поради което не може да породи правни последици по отношение на имотите на сина й в РБългария, тъй като същото не е написано ръкописно – съгласно изискването на чл. 25, ал. 1 ЗН, а освен това не отговаря и на изискванията за нотариално завещание – съгласно чл. 24, ал. 1 и 2 ЗН.

Възразила е, че завещанието не отговаря и на законодателството на САЩ, тъй като не е спазена процедурата по Закон за завещания и наследства на Кънектикът и Процедурните правила на съда за разглеждане на дела за завещания и наследства, които изискват местният компетентен съд да ги разгледа и одобри /или отхвърли завещанието/чл.45а-282, чл.45а-283, чл.45а-286 и чл.45а-439 от Общите закони на Кънектикът.

Въз основа на изложеното е посочила, че ответникът не е могъл да придобие по завещание собствеността върху описаните недвижими имоти, но се е снабдил с констативни нотариални актове за тях и по този начин е отрекъл правото й на собственост върху процесните имоти.

Претендирала е от съда да постанови решение, с което да признае за нищожно на основание чл. 42, б. „б“ ЗН във вр. с чл. 24, ал. 1 и 2 ЗН във вр. с чл. 578, ал. 1 ГПК процесното завещание, както и да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на процесните имоти на основание наследяване по закон от наследодателя й А.

В. И..

3

Ответникът А. В. И. не е депозирал отговор на исковата молба и не е ангажирал становище по исковите претенции.

С решението съдът е приел, че исковите претенции са неоснователни, тъй като завещателното разпореждане е действително, като приложим е КМЧП, че завещателят е имал постоянно местопребиваване в САЩ. Приел е, че завещанието е било представено пред компетентния чуждестранен съд, разгледано е и е назначен изпълнител на завещанието, като обстоятелството, че не е завършена и е прекратена процедурата в САЩ не рефлектира върху валидността на завещателното разпореждане и не опорочава неговата форма. Приел е, че посочените разпоредби, за които са наведени от ищцата доводи, че са нарушени, не регламентират формата, в която следва да се извърши завещанието, а правомощията на съда за наследствени дела и начина, по който се определя наследствената маса. Отхвърлил е исковите претенции по чл.124 ГПК и за отмяна на съставените констативни нотариални актове, като е приел, че ищцата не е собственик на процесните имоти, поради това, че същите са завещани на трето лице.

Видно от представено удостоверение за наследници № 245/15.02.2021г, издадено от Столична община-район „Триадица“, е, че А. В. И. е починал на ********г, и негов единствен наследник по закон е майка му-Л. Г. И..

По делото е представено нотариално завещание от 29.01.2020г, с което А. В. И. е определил брат си – ответника И. В. И. за изпълнител/личен представител/ при изпълнение на завещанието, и му е завещал цялото оставащо и остатъчно свое имущество, негова собственост към момента на смъртта му, независимо дали е недвижимо имущество, движими вещи или от двата вида, без значение от неговия вид и къде се намира, алтернативно, ако И. В. И. не е в състояние, или не желае да действа като изпълнител, е номинирал и назначил С. В. И.. Завещанието е съставено в присъствието на двама свидетели на 29.01.2020г. в щатa Кънектикът, Окръг Феърфийлд, гр. Стамфорд, САЩ, нотариално заверено от нотариус в щата Кънектикът, на 29.01.2020 г., заверено с апостил oт 19.08.2020 г. от секретар на щата Кънектикът и легализиран превод от английски език с нот. заверка на подписите на преводача от 31.08.2020 г. В декларацията към завещанието А. В. И. е посочил, че е живущ в САЩ, на адрес- „***“ № *, гр.***, Кънектикът 06902.