Определение № 100 от 10.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 100 гр. Варна, 09.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502473 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от ДАРЗАЛАС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, ЕИК

204240087, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул. "Дамян Груев" №17-19, вх.1, ет.1, действащо чрез адв.В.С., против Определение №11663/28.09.2023г. по гр.д.№8355/2023г. на ВРС, с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението.

Излагат се доводи, че в качеството си на самостоятелен договор арбитражното споразумение е независимо от действителността на договора, по повод на който е сключен. Позовавайки се на практика на ВКС, счита, че обвързаността от арбитражно споразумение, обективирано в клауза на договора за наем, е в зависимост от съществуването на изрично съгласие с прехвърлянето на правата по договорите за наем, каквото липсвало. Моли да бъде отменено постановеното определение и да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

От ответната страна по частната жалба ВАРЧЕВ ЕООД, ЕИК 103077661, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, бул.8-ми Приморски полк №71, е постъпил отговор, с който се моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Към настоящото производство е присъединена за разглеждане и постъпила частна жалба , подадена от ДАРЗАЛАС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, ЕИК 204240087, срещу определение №12782/25.10.23г., постановено по гр.д.№8355/2023г. на ВРС, с което е допълнено на осн. чл.248, ал.1 ГПК определение №11663/28.09.2023г. като е осъден жалбоподателят да заплати на ВАРЧЕВ ЕООД, ЕИК 103077661, сумата от 3822лв с ДДС, представляваща разноски за адв.възнаграждение. В нея са наведени твърдения за неправилност на постановения акт. Счита, че меродавно за определяне на дължимото възнаграждение са извършените действия от проц.представител, както и следвало да се отчете дали е извършен отговор на искова молба или направено възражение за неподсъдност. Моли за отмяна на обжалваното определение като се определят разноските по реда на чл.9 от наредбата, алтернативно по чл.6, ал.1, т.2 и 3, алтернативно по чл.7, ал.2 за иск за неподсъдност.

1

В срока за отговор на депозираната частна жалба от ВАРЧЕВ ЕООД, ЕИК 103077661, е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

По частната жалба против Определение №11663/28.09.2023г. по гр.д.

№8355/2023г. на ВРС:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Производството по гр.д. №8355/23г. на ВРС е образувано по подадена искова молба от ДАРЗАЛАС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД против ВАРЧЕВ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 1667,02лв-незаплатени наемни вноски по договор за наем от 20.02.08г. и допълн.споразумения към него за периода от 01.10.22г.-30.11.22г.; сумата от 19897,20лв – незаплатени консумативни разходи по договор за наем от 20.02.08г. и допълн.споразумения към него за периода от 01.08.22г.- 31.10.22г и сумата от 10124,38лв-незаплатени възнаграждения за управление на общи части по договор за наем от 20.02.08г. и договор за управление от същата дата, представляващ приложение 4 към него, за периода 01.10.22г.30.11.22г.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 ГПК, ответникът е направил възражение за неподведомственост на спора по съображения, че в договора страните са уговорили арбитражна клауза.

С обжалваното определение ВРС е приел, че в случая е налице уговорена между страните валидна арбитражна клауза, поради което и не е компетентен да разгледа производството по делото.

Така направеният извод от ВРС се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.

По делото няма спор, че между МОЛ ВАРНА ЕАД, ЕИК 175081437 / чийто правоприемник е МОЛ ВАРНА ЕАД, ЕИК 200169041/, като наемодател, и ВАРЧЕВ ЕООД, ЕИК 103077661, като наемател, е сключен на 20.02.08г. договор за наем на недв.имот помещение №9.01 с площ от 254,64кв.м., намиращ се в сградата на търговския развлекателен комплекс „МОЛ ВАРНА“, при съотв.месечна цена. Изрично в чл.44, ал.1 от договора страните са уговорили, че всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, да бъдат разглеждани и решавани от АС при БТПП.

Няма спор, че между МОЛ ВАРНА ЕАД, ЕИК 200169041, като наемодател, и ДАРЗАЛАС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, ЕИК 204240087, като наемател, е сключен на 22.05.17г. договор за наем на гореописаната сграда и ПИ, в който е изградена същата, като е договорено прехвърляне на правата и задълженията на наемодателят по договорите за наем на отделните обекти от този имот на наемателя, като с допълн. споразумение от 26.06.19г. е изменен договорът, като същият се счита сключен от 01.07.19г. С допълн.споразумение от 16.12.19г., сключено между МОЛ ВАРНА ЕАД, ЕИК 200169041, като наемодател, ДАРЗАЛАС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, ЕИК 204240087, като наемател, и ПОНЕНТЕ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК 205829188 / с настоящо наименование ВАРНА МОЛ ЕАД, ЕИК 205829188/, като нов наемодател, е постигната договорка, че новият наемодател поема 2 правата и задълженията, произтичащи от договора за наем от 22.05.17г., като са изменени част от условията на последния, сред които и срокът на договора, който е 10 годишен, считано от 01.01.20г., както и че прехвърлянето на правата и задълженията на наемодателят по договорите за наем на отделните обекти има действие от 01.01.20г.

Безспорно е, че с допълн.споразумение от 18.05.20г., сключено между ВАРНА МОЛ ЕАД, ЕИК 205829188, като наемодател, ДАРЗАЛАС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, ЕИК 204240087, като нов наемодател, и ВАРЧЕВ ЕООД, ЕИК 103077661, като наемател, страните са се споразумели в чл.1, че новият наемодател замества изцяло наемодателят като страна по договора за наем, ведно с всички анекси и приложения към същия, включително и не само договора за услуги, и декларира, че е запознат с тези документи, като наемателят е изразил съгласие със заместването в договора. Изрично в чл.3 страните са посочили, че всички други разпоредби от договора за наем остават в сила и не се променят.

От клаузите на тристранното допълн.споразумение от 18.05.20г. по ясен и недвусмислен начин явства волята на страните да бъде извършено заместване на първоначалния наемодател по договора за наем от 20.02.08г. с ищеца ДАРЗАЛАС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, като това заместване е изцяло в правата и задълженията, произтичащи от договора за наем и приложенията към него. Заместването е извършено със съгласието на всички страни, като същите са постигнали и изрично съгласие всички други разпоредби на договора за наем да останат в сила, което обхваща и наличната в последния арбитражна клауза. Предвид това съдът прави извода, че с това споразумение страните са приели изрично и писмено да действа арбитражната клауза, уговорена в договора за наем от 20.02.08г. С оглед изложеното доводите на жалбоподателя за липсата на такова съгласие не се споделят от настоящия състав.

Безспорно е, че в срока за отговор на исковата молба ответното дружество се е позовало на арбитражната клауза и е поискало прекратяване на производството по делото.

Доколкото спорът, въведен с исковата молба, е имуществен такъв, то той не попада в изключенията на разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК. От постигнатата между страните договореност в чл.44 от сключения помежду им договор не се установява нищожност на арбитражното споразумение, съответно, че същото е изгубило силата си или не може да бъде изпълнено.

С оглед на това съставът на окръжния съд намира, че ВРС не е компетентен да разгледа производството по образуваното дело, тъй като същото не му е подведомствено, и съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗМТА правилно го е прекратил. Ето защо определение №11663/28.09.2023г. следва да бъде потвърдено изцяло.

По частната жалба против Определение №12782/25.10.23г. по гр.д.

№8355/2023г. на ВРС:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения: Безспорно е, че с прекратяване на производството по делото се слага край на същото, поради което и предвид нормата на чл.81 от ГПК съдът дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски.

3

Доказателствата за сторени разходи за процес.представителство и защита по делото са представени от ответника още с отговора на исковата молба. Същите, видно от фактура №188/09.08.23г., възлизат на 3822лв с ДДС – адв.хонорар за представителство и защита по гр.д.№8355/23г. на ВРС.

В настоящия случай, предоставената от адв.Х.Р. правна помощ и съдействие, се изразява в депозиране на отговор на исковата молба, без да се е наложило в производството предоставяне на процесуално представителство, предвид прекратяване на делото след приключила размяна на книжа. Ето защо на основание чл.9, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 вр. §2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид защитимия интерес, в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2867лв. с ДДС. За разликата над 2867лв. до претендираната сума от 3822лв с ДДС искането следва да се отхвърли. Доводите на жалбоподателя за приложение на чл.6, ал.1, т.2 и 3 от наредбата не се споделят, доколкото отговорът съдържа както становище по допустимостта, така и по съществото на иска, както не се споделят и доводите му касателно цена на установителен иск, какъвто изобщо не е предявяван по делото.

Предвид изложеното определение №12782/25.10.23г. следва да бъде частично отменено. Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №11663/28.09.2023г., постановено по гр.д.

№8355/2023г. на ВРС.

ОТМЕНЯ определение №12782/25.10.23г., постановено по гр.д.№8355/2023г. на ВРС, в частта, в която е допълнено определение №11663/28.09.2023г. по гр.д.

№8355/2023г. на ВРС като е осъден ДАРЗАЛАС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, ЕИК 204240087, да заплати на ВАРЧЕВ ЕООД, ЕИК 103077661, разликата над 2867лв. с ДДС до сумата от 3822лв с ДДС, представляваща разноски за адв.възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на ВАРЧЕВ ЕООД,

ЕИК 103077661, със седалище и адрес на управление гр.Варна,р-н Одесос, бул.8-ми Приморски полк №71, за изменение на определение №11663/28.09.2023г. по гр.д.

№8355/2023г. на ВРС, чрез присъждане на разноски за адв.възнаграждение за сумата над 2867лв. с ДДС до 3822лв с ДДС.

ПОТВЪРЖДАВА определение №12782/25.10.23г., постановено по гр.д.

№8355/2023г. на ВРС, в останалата му обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4