Решение № 738 от 13.12.2024, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 2494/2023
- Вид
- Решение № 738
- Подписан
- 13.12.2024
- В сила
- 03.02.2025
- Състав
- Галина Васкова Герасимова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 738 гр. Видин, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20231320102494 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 135 от ЗЗД от страна на ищеца Л. Т. М. от гр. Д, обл. В, против ответниците Г. С. Д. и С. М. С., и двете от гр. Д, обл. В.
Твърди се в исковата молба, че с присъда № 28 от 06.10.2022 г., постановена по НЧХД № 20211320200519 по описа на Районен съд - Видин Г.
С. Д., М С М. и Д С М. са осъдени да заплатят на ищеца Л. Т. М. солидарно сумата от 5000,00 /пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от 01.12.2020 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, сумата от 12,00 /дванадесет/ лева, представляваща държавна такса за частна тъжба, сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща депозит за вещо лице и сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Постановената от Районен съд – Видин присъда е потвърдена с Решение № 131 от 03.07.2023 г. по ВНЧХД № 20221300600301 по описа на Окръжен съд - Видин и е влязла в законна сила на 03.07.2023 г.
Издаден е изпълнителен лист № 239 от 26.07.2023 г. срещу Г. С. Д., М С М. и Д С М.. Общият размер на присъдените суми възлиза на 5512,00 лева, ведно със законната лихва от 01.12.2020 г. до окончателното изплащане.
1
Образувано е изпълнително дело № 20238980400836 по описа на ЧСИ С.Н, peг. № 898, с район на действие Окръжен съд - Видин.
По изпълнителното дело от извършена справка в Агенция по вписванията било установено, че солидарният длъжник Г. С. Д. е дарила на дъщеря си С. М. С. на 04.05.2023 г. свой собствен недвижим поземлен имот с идентификационен № ***, находящ се в гр. Д, общ. В, ул. „В Ю" №**, с площ от 914.000 кв. м., по предходен план имот №1014, кв.101, парцел VIII.
В исковата молба се посочва, че в периода от постановяване на първоинстанционната присъда до влизането й в сила след обжалването й пред въззивния съд длъжникът Г. С. Д. се е разпоредила със свое имущество, като дарението е извършено на пряк неин роднина, а именно нейната дъщеря, което от своя страна изпълнява състава на чл.135 от ЗЗД, по отношение на това, че са предприети увреждащи действия, с които длъжника е намалил имуществото си, с което затруднява удовлетворяването на кредитора и накърнява общото обезпечение на кредитора.
Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде обявен за относително недействителен по реда на чл.135 ЗЗД спрямо ищеца Л. Т. М. в качеството му на кредитор сключения от двете ответници Г. С. Д. и С. М. С. договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 172, том II, per. № 2604, нот.дело № 221 от 2023г. по описа на нотариус Таня Атанасова, вписан в регистъра на НК под № 162 с район на действие Pайонен съд - Видин, който акт е вписан в Служба по вписванията Видин под вх.рег. № 1893/04.05.2023г., акт № 157, том VI, дело № 1009/2023 г., с който Г. С. Д. е дарила на дъщеря си С. М. С. следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д, общ. В, одобрени със заповед № РД-18-67 от 21.10.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК и последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 26.04.2023 г., с административен адрес гр. Д, общ. В, ул. „В Ю" № *, с площ по скица от 914 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно застрояване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план 1014, кв.101, парцел VIII.
Претендират се направените по производството разноски.
2
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Г. С. Д., в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че не е имала за цел да възпрепятства удовлетворяването на кредитора. Предоставила е парцела на дъщеря си, за да си построи къща в него. Не е имала наложена обезпечителна мярка върху процесния имот, не е предупреждавана от съд или друг орган на власт да не се разпорежда с имуществото, което притежава. Не е уведомена от съдебен изпълнител, че има образувано изпълнително дело срещу нея, съответно че има издаден изпълнителен лист, поради което не е предприела плащане на процесното задължение.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С. М. С..
По делото са представени писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че с присъда № 28 от 06.10.2022 г., постановена по НЧХД № 20211320200519 по описа за 2021 година на Районен съд - Видин подсъдимият М С М. е признат за виновен в това, че на 01.12.2020 г. около 19.00 часа в гр.
Д, обл. В, ул. „Д“ в съучастие като съизвършители с Г. С. Д. и Д С М., умишлено са причинили на Л. Т. М. леки телесни повреди, а именно: разкъсно-контузна рана на главата, хематом в областта на главата и хематом в областта на ляво коляно, с което е причинено болка и страдание и временно разстройство за здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
С цитираната присъда на РС – Видин първата ответница Г. С. Д., М С М. и Д С М. са осъдени да заплатят на ищеца Л. Т. М. солидарно сумата от 5000,00 /пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от 01.12.2020 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, сумата от 12,00 /дванадесет/ лева, представляваща държавна такса за частна тъжба, сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща депозит за вещо лице и сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, 3 представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Постановената от Районен съд – Видин присъда е влязла в законна сила на 03.07.2023 г.
В полза на ищеца Л. Т. М. е издаден е изпълнителен лист № 239 от 26.07.2023 г. за горецитираните суми. Общият размер на присъдените суми възлиза на 5512,00 лева, ведно със законната лихва от 01.12.2020 г. до окончателното изплащане.
Образувано е изпълнително дело № 20238980400836 по описа на ЧСИ С.Н, peг. № 898, с район на действие Окръжен съд - Видин.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 172, том II, рег. № 2604, дело № 221 от 2023 г. се установява, че на 04.05.2023 г. Г. С. Д. е дарила дъщеря си С. М. С. със следния свой собствен недвижим имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** /двадесет и четири хиляди шестдесет и едно, точка, петстотин и четири, точка, хиляда и четиринадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д, общ. В, обл. Видин, одобрени със заповед № РД-18-67 от 21.10.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК и последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 26.04.2023 г. с административен адрес на имота: гр. Д, ул. „В Ю" № *, целият с площ по скица от 914.000 кв. м., с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план №1014, квартал 101, парцел VIII, ведно с всички подобрения и приращения в имота, до съседи на поземления имот по скица:
***,
***,
***,
***,
***, ***.
Видно от приетото по делото удостоверение изх. № 7347/19.04.2024 г. от ЧСИ С.Н, размерът на дълга по изпълнително дело № 20238980400836 е 8625.22 лв., разпределени както следва: 7400.11 лв. в полза на взискателя Л. Т.
М., 1097.69 лева такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ с включена т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ С.Н и 127.42 лева публични задължения в полза на държавата, представлявана от ТД на НАП Велико Търново, обл. Видин. По делото спрямо солидарния длъжник Г. С. Д. са наложени запори върху вземанията и банковите й сметки спрямо „Обединена Българска Банка“ АД и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, както и е изпратена и връчена 4 при отказ Покана за доброволно изпълнение. Посочено е, че до 18.04.2024 г. по изпълнителното дело няма постъпили суми по наложените запори от третите задължени лица, нито от доброволни вноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
С разпоредбата на чл. 135 ЗЗД законодателят е установил правно средство за защита интересите на кредиторите, когато в резултат от действията на длъжника се намалява имуществото му, което служи за общо обезпечение на кредиторите, доколкото според разпоредбата на ал. 1 на цитираната норма кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД следва от доказването на следните кумулативно предвидени във фактическия състав на чл.135 ЗЗД предпоставки:
На първо място ищецът следва да има качеството на кредитор спрямо длъжника, т.е. да има вземане на договорно или извъндоговорно основание, като не е нужно това вземане да е ликвидно и изискуемо, т.е. определено по основание и размер с влязъл в сила съдебен акт, като вземането следва да е възникнало преди датата на извършване на правното действие, което се атакува с иска по чл. 135 ЗЗД, освен в хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, която не е налице по настоящото дело.
С оглед произхода на вземането – вземане за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, следва да се приеме, че деликтната гражданска отговорност възниква от момента на извършване на деянието, от който момент настъпва вредата за пострадалия. Постановената по наказателното дело присъда има отношение към ангажиране на наказателната отговорност на делинквента, като във връзка с предявения граждански иск има значение само за ликвидността, но не и за изискуемостта на вземането за вреди.
Въпросите за това кога възниква вземането за вреди от непозволено увреждане са подробно изяснени в константната практика на ВКС. В този смисъл е и ТР № 5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г., ОСГК и ОСТК на ВКС, в мотивите на което е посочено, че с оглед ясната разпоредба на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, че вземането възниква от деня на откриване на дееца, както и че от същия момент то става и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в 5 забава съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта. Не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори и деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер.
В случая първата предпоставка за уважаване на иска е налице, тъй като ищецът Л. Т. М. е кредитор на първия ответник Г. С. Д.. Налице е вземане за обезщетение за вреди, произтичащи от непозволено увреждане - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, което видно от присъда № 28/06.10.2022 г. по НЧХД № 519/2021 г. на РС - Видин е извършено на 01.12.2020 г., а именно преди извършване на действието, чието обявяване за недействително се иска, което е извършено на 04.05.2023 г.
На второ място е необходимо извършването на определено действие от страна на длъжника, което уврежда кредитора. Това действие може да бъде всякакъв гражданско-правен акт (сделка или юридическа постъпка, безвъзмезден или възмезден акт) стига да е валидно, за да може да породи своите правни последици. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество или имуществото му намалява. Наред с това е необходимо наличието на причинна връзка между действието на длъжника и увреждането на кредитора.
В случая длъжникът Г. С. Д. е дарила дъщеря си С. М. С., която е втори ответник по делото със свое недвижимо имущество и по този начин е увредила интересите на кредитора си, тъй като с договора за дарение се намалява общото обезпечение, за каквото служи цялото имущество на длъжника, съгласно чл. 133 от ЗЗД.
Разпечатката съдържа 45 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25cd26be-712f-44b0-927d-21b2f26d915c