Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2312 от 14.10.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2076/2026
Вид
Решение № 2312
Подписан
14.10.2026
Състав
ФИЛИП СТОЯНОВ РАДИНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2312 гр. Бургас, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря КАТЕРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20262120102076 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от С. Г. Р. срещу „Аксес Файнанс“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД да бъде прогласен за нищожен сключеният между страните Договор за кредит „Бяла карта“ от 30.05.2025 г., поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т.

10 от Закона за потребителския кредит.

Твърди се, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит от 30.05.2025 г. Сочи се, че договорът е нищожен, съобразно чл. 22 ЗПК, тъй като ГПР само формално отговаря на изискванията на чл. 19 ЗПК, тъй като в него не са включени разходи пряко и косвено свързани с кредита. Освен това се поддържа, че ГПР не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск, като се твърди, че ЗПК не поставя изискване в договорите за кредит да се посочва методика на образуване на ГПР.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

В съдебното заседание ищцата не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От ищцата по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за кредит 1

„Бяла карта“ от 30.05.2025 г., сключен между страните по делото, със следните параметри: кредитен лимит в размер на 1700 лева, минимална вноска в размер на 19 %; ГПР – 63,24 % и ГЛП – 49,32 %. Съобразно чл. 4, ал. 1, т. 3.3 от договора кредитополучателят дължи такси за ползване на картата, дължими от кредитополучателя, посочени в Тарифата на кредитора, в случай че такИ. са начислени, а в чл. 4, ал. 1, т. 3.4 от договора разходи/такси, съгласно Тарифата на кредитодателя, в случай че такИ. са начислени. Съобразно чл. 6 от договора със сумата на предоставения кредит, кредитодателят заплаща всички транзакции, извършени от кредитополучателя с картата. Кредитодателят заплаща и всички такси и комисионни, които произтичат и са свързани с ползването на картата, освен дължимите от кредитополучателя, посочени в Тарифата на картоиздателя. Съгласно чл. 7, ал. 3 от договора кредитополучателя се задължава да заплаща на кредитодателя общото си задължение, съгласно условията на договора. След заплащане на общото задължение, разполагаемият лимит на картата се увеличава със сумата на погасената главница. Според чл. 7, ал. 5 от договора кредитополучателя няма право да извършва транзакции, които надвишават размера на разполагаемия остатък по кредита. В случай че извърши такИ. транзакции, то страните се съгласяват, че сумата на тази транзакция увеличава максималния размер на кредита, посочен в чл. 2, ал. 1 от договора. Съгласно чл. 8 от договора кредитополучателя се задължава да заплаща такси за извършени транзакции, надвишаващи кредитния лимит, както и законна лихва за забава. Според чл. 12, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че кредитополучателя може да нарежда по сметка на кредитодателя единствено суми, които служат за погасяване на задълженията му по договора. Кредитополучателят няма право да внася суми, надвишаващи размера на общото задължение, като при неизпълнение на това задължение кредитодателят има право да прекрати договора. В раздел IV от договора са предвидени редица хипотези на автоматично едностранно увеличаване на кредитния лимит.

По делото е представена Тарифа на „Аксес Файнанс“ АД, относима към договори за кредит „Бяла карта“, в която е предвидена такса за поддръжка на отворен баланс в размер на 15 %, която се начислява върху усвоена и непогасена в срок главница.

По делото е представен рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта „Бяла карта“, както и Тарифа за дължимите такси по платежната карта „Бяла карта“. В тарифата се предвиждат Такса надлимитни средства в размер на 3 % от надлимитната сума, месечна такса надлимитни средства в размер на 2 % от надлимитната сума, Такса за опериране с карта при непогасен баланс в размер на 12 % от непогасения баланс.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

В тежест на ищеца е да установи, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

По делото не е спорно наличието на кредитно правоотношение между страните по делото, по силата на което на ищцата е предоставен кредитен лимит в размер на 1700 лева.

Процесният договор за паричен заем е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Съобразно чл. 4, ал. 1, т. 3.3 от договора за кредит кредитополучателят дължи такси за ползване на картата, дължими от кредитополучателя, посочени в Тарифата на кредитора, в случай че такИ. са начислени, а в чл. 4, ал. 1, т. 3.4 от договора разходи/такси, съгласно Тарифата на кредитодателя, в случай че такИ. са начислени. Съобразно чл. 6 от договора със сумата на предоставения кредит, кредитодателят заплаща всички транзакции, извършени от кредитополучателя с картата. Кредитодателят заплаща и всички такси и комисионни, които произтичат и са свързани с ползването на картата, освен дължимите от кредитополучателя, посочени в Тарифата на картоиздателя. Съгласно чл. 7, ал. 3 от договора кредитополучателят се задължава да заплаща на кредитодателя общото си задължение, 2 съгласно условията на договора. След заплащане на общото задължение, разполагаемият лимит на картата се увеличава със сумата на погасената главница. Според чл. 7, ал. 5 от договора кредитополучателя няма право да извършва транзакции, които надвишават размера на разполагаемия остатък по кредита. В случай че извърши такИ. транзакции, то страните се съгласяват, че сумата на тази транзакция увеличава максималния размер на кредита, посочен в чл. 2, ал. 1 от договора. Съгласно чл. 8 от договора кредитополучателя се задължава да заплаща такси за извършени транзакции, надвишаващи кредитния лимит, както и законна лихва за забава. Според чл. 12, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че кредитополучателя може да нарежда по сметка на кредитодателя единствено суми, които служат за погасяване на задълженията му по договора. Кредитополучателят няма право да внася суми, надвишаващи размера на общото задължение, като при неизпълнение на това задължение кредитодателят има право да прекрати договора. В раздел IV от договора са предвидени редица хипотези на автоматично едностранно увеличаване на кредитния лимит.

От цитираните клаузи на договора е видно, че съобразно чл. 4 в тежест на потребителя е да заплаща такси и разходи по тарифата на кредитора, а съобразно чл. 6 кредиторът може едностранно да заплаща и всички такси и комисионни, свързани с ползването на картата директно от сумата на предоставения кредитен лимит. Отделно от таксите пряко свързани с договора за кредит, в чл. 7 от договора и чл. 12 от договора е уговорено, че потребителят няма право да внася суми над отпуснатия му кредитен лимит в размер от 1700 лева и ако наруши това свое задължение от една страна, кредиторът може едностранно да прекрати договора, от друга страна кредитният лимит се увеличава едностранно с размера на надлимитното плащане и освен това се дължат такси, съобразно тарифата на картоиздателя, една от които се начислява ежемесечно. Двете такси - Такса надлимитни средства в размер на 3 % от надлимитната сума, месечна такса надлимитни средства в размер на 2 % от надлимитната сума се начисляват за погашения, извършени от потребителя над уговорения лимит, тоест за това, че потребителят не само е платил в срок дължимото, но и е надвнесъл над дължимото. Тези вземания на кредитора не са такси, защото потребителят не получава срещу тях насрещно благо, имат характера на неустойка.

В случай на просрочие пък е предвидена такса в тарифата на кредитора - такса за поддръжка на отворен баланс в размер на 15 %, която се начислява върху усвоена и непогасена в срок главница и такса в тарифата на картоиздателя - Такса за опериране с карта при непогасен баланс в размер на 12 % от непогасения баланс. И двете вземания не са такси, защото потребителят не получава срещу заплащането им насрещно благо, а имат характера на неустойки. Първата се дублира със задължението по чл. 8 от договора да се заплаща лихва за забава, а втората е уговорена в несъразмерно висок процент в сравнение с характера на неизпълненото задължение и то при положение, че в случай на опериране с картата при непогасен баланс кредиторът има възможност да блокира картата, но вместо това предвижда възможност да начисли такса в размер на 12 %, възможност едностранно да прекрати договора, каквато реципрочна възможност не е предвидена за потребителя при аналогично неизпълнение, както и възможност да увеличи кредитния лимит, като по този начин увеличава риска от свръхзадлъжнаване на потребителите, предвид ниската финансова грамотност на средния потребител в съчетание с завоалирания начин на уговаряне на таксите.

Всички тези такси и неустойки са пряко или косвено свързани с договора за кредит, като невключването им в ГПР или непосочването на точния механизъм на формирането му поставят в невъзможност потребителите да предвидят и оценят финансовата си тежест по договора за кредит.

Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията, дадена в § 1, т. 1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, 3 такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези за неустойки и такси по договора. Всички те са уговорени като процент от размера на заетата сума, откъдето следва, че уговореният в договора ГПР не съответства на действителния. Тези такси и неустойки са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с управлението на кредита, поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите.

В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от ДиректИ. 2008/48. Предмет на цитираното решение са именно коментираните клаузи, включени в сходен договор между потребител и същото дружество. В т. 1 от решението по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от ДиректИ. 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на ДиректИ. 87/102/ЕИО на Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от ДиректИ.