Решение № 118 от 16.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Пловдив, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000076 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №134/27.12.2024г., постановено по търг.д. №82/2024г. по описа на окръжен съд Пазарджик, е отменено на основание чл.25, ал. 6 вр. с ал. 4 от ЗЮЛНЦ, решението на Общото събрание на „Л.-Р.Д.-П.“, с ЕИК *********, със седалище в гр.П., ул. „П. Р.“№**, представлявано от И.Х.Д., проведено на 18.05.2024г., с което е потвърдено изключването на А. С. К., с ЕГН **********, като член на сдружението по Решение на УС от 23.06.2023г., поради незаконосъобразност и противоречие с устава на сдружението.

„Л.-Р.Д.-П.“, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на А. С. К., с ЕГН ********** сумата от 1 330лв. - разноски по делото.

Срещу така постановено решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Сдружение „Л.-Р.Д.-П.“.

Въведено е оплакване за допуснати от първостепенния съд нарушения на 1 процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост на решението.

Изложени са подробни съображения. Анализирани са фактите по делото и депозираните доказателства. Изразено е несъгласие с извода на съда, за наличие на пороци по свикване на ОС, като жалбоподателят се позовава на чл.26 от Устава на сдружението, с доводи за липса на идентичност с процедурата, предвидена в чл.26 от ЗЮЛНЦ. Позовава се и на чл.26 ал.2 и ал.3, пр. второ от ЗЮЛНЦ, с доводи за идентичност с чл.26 ал.5 от Устава.

Изразено е несъгласие с извода на окръжния съд, че липсват доказателства поканата за ОС да е поставена не по-малко от 30 дни преди датата на ОС.

Счита, че непубликуването на поканата в местен вестник за свикване на ОС не опорочава процедурата – противно на приетото от окръжния съд, като навежда доводи, че при положение че в управата е поставена своевременно поканата, липсата на обява в местен вестник е ирелевантно. Позовава се на чл.26 ал.5 от Устава, съгласно който начинът на писмено уведомяване се определя на заседание на УС, а в решението си от 02.02.2024г. УС е определил писменото уведомяване да се извърши чрез обява в офиса и на др. места в града, както и чрез телефонни обаждания и съобщения във Вайбър групата.

Въведено е оплакване, че процедурата по изключване на ищеца е започнала по решение на УС от 22.05.2023г., като протоколът от съответното заседание е представен по делото, но не е коментиран и не е съобразен от окръжния съд.

Изразено е и несъгласие с изводите на съда за липса на конкретика относно действията/бездействията от страна на изключения член на сдружението, които да са в нарушение на Устава. Изтъкват се действията на УС по уведомяване на ищеца, предоставената му възможност за обяснения, които действия не са вменени в задължение на УС, като е въведено оплакване, че съдът не е съобразил тези действия, както и че процедурата по изключването се осъществява от УС – съгл. чл.30, т.3 от Устава. Като процесуално нарушение се сочи необсъждането от страна на окръжния съд на представени и приети по делото доказателства – решение от 22.05.2023г. на УС за откриване процедура по изключване, като се навеждат доводи, че своевременно представени с отговора на исковата молба доказателства, практически са изключени от доказателствения материал. В тази насока се възразява срещу приетото от съда, че в срока по чл.373 от ГПК ответникът /настоящ жалбоподател/ не е заявил изрично, че ще се ползва от представените с отговора на исковата молба доказателства. Като 2 необоснованост на решението се сочи противоречие между констатираните факти и формираните правни изводи: Съдът е приел, че обявата е от 08.04.2024г., но е формирал извод, че не е спазен срокът за поставянето й на видно място 30 дни преди датата на събранието /18.05.2024г./; Съдът е констатирал отрицателния факт, че липсват подробно разписана процедура за изключване, но въпреки това е приел, че възиваемият е следвало да бъде изслушан от ОС, както и да бъде предупреден с поканата за конкретните действия и бездействия за изключване. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Със въззивната жалба са заявени доказателствени искания, оставени без уважение от въззивната инстанция.

В представения в срока по чл.263 от ГПК отговор на въззивната жалба от насрещната страна – А. С. К., въззивната жалба се оспорва изцяло.

Възразява се по съдържащите се в нея доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.270 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По смисъла на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по допустимостта на решението в обжалваната част. В случая решението е обжалвано изцяло и ето защо на първо място подлежи на преценка допустимостта на обжалваното решение. Предмет на обжалване в настоящия процес е допустимо решение по следните съображения:

Ищецът в първоинстанционното производство, въззиваема страна в настоящето – А. С. К., е изложил твърдения за незаконосъобразност на решението от 18.05.2024г. на общото събрание на сдружение с нестопанска цел „Л.-Р.Д.-П.“, с което е потвърдено решение на УС на сдружението от 23.06.2023г. за изключването му като член на сдружението. Ищецът основава искането си за отмяна на така взетото решение на следните обстоятелства:

Ищецът е член на ответното сдружение. На 18.06.2023г. му била изпратена покана от председателя на УС на Л.**-П. - И.Х.Д., с която бил уведомен, че 3 срещу него е започнала процедура за налагане на наказание за нарушения по чл.24 ал.1 б. „в“ от Устава на сдружението. С поканата ищецът е уведомен/поканен за присъствие на заседанието на УС на 23.06.2023г. от 10.00ч., на адрес гр.П. ул. „П. Р.“ №**, въпреки че седалището на сдружението се намирало на същата улица, но на №**. В поканата се съдържало искане до ищеца да даде обяснения за нарушаване на Устава на Л.**-П. за действия насочени срещу интересите, независимостта и единството на организацията, за нарушаване на традиционно установените правила по ловна и риболовна етика на членовете на сдружението. Ищецът твърди, че отишъл в седалището и адреса на управление на сдружението и попитал защо искат да го наказват.

С него говорил само председателят на дружината в с.Ж., който му казал да си тръгва и нищо не му обяснил, като ищецът не бил информиран какво е нарушението и бил изгонен от срещата. На 27.06.2023г. получил от председателя на Л.**-П., уведомление с изх.№930/26.06.2023г. с приложен Протокол 2/23.06.2023г. на УС на сдружението, с което било взето решение да му бъде наложено наказание „изключване“ съгласно чл.24, ал.1 б. „в“ от Устава. Тъй като не бил съгласен с това решение на 30.06.2023г. депозирал жалба, подадена чрез УС до ОС на Л.**-П., по реда на чл.24, ал.9 от Устава.

Но в периода от 30.06.2023г. до 18.05.2024г., УС на Л.**- П. не бил насрочил общо събрание на сдружението, като такова се състояло едва на 18.05.2024 г.

Ищецът счита, че към момента на провеждане на ОС е бил член на сдружението, тъй като е обжалвал решението на УС от 23.06.2023г. и до произнасянето на ОС по реда на чл.24, ал.10 от устава, той все още бил член на сдружението. Въпреки това не получил покана за свикването на ОС. Не му било известно и в кой местен вестник станало свикване, като бил сигурен, че на адреса на седалището му нямало залепена покана с дневния ред. На 18.05.2024г. отишъл на адреса в седалището на Л.**- П. за провеждане на ОС, но още от вратата бил изгонен и не бил допуснат до залата с аргумента, че вече не е член на сдружението. Няколко пъти ходил до Л.**-П. да иска протокол с решенията на ОС от 18.05.2024 г., за да види дали е било потвърдено решението на УС от 23.06.2023г. за изключването му, но такъв не му бил предоставен. Позовава се на чл.24, ал.5, ал.9 и ал.10 от Устава на сдружението. Изтъква се, че на ищеца не било известно какво е решението на ОС, но т.н. „изключване“, съгласно решението на УС от 23.06.2023г., на основание чл.24, ал.1, б. „в“ от Устава било в противоречие със ЗЮЛНЦ и 4 самия устав. Излагат се съображения, че решението на УС е немотивирано, тъй като не ставало ясно за кое от всичките изброени в чл.24, ал.1 нарушения му е било наложено дисциплинарното наказание и освен това в противоречие с чл.24, ал.5 от Устава на ищеца не била предоставена възможност да даде обяснения. Липсвала конкретизация на действията, за които е наказан. От разговор с членове на УС на Л.**-П. установил, че на 23.06.2023г. не било вземано решение за неговото изключване. Твърди се, че на заседанието на УС от 23.06.2023г. не бил воден и протокол, нито посочените 10 членове на УС се били подписвали в извлечението от протокол №2. Поддържа се, че ищецът не е извършил никакви нарушения по чл.24 от устава на Л.**-П., поради което и изключването му е незаконосъобразно. Искането, с което е сезиран съдът, е да постанови решение, с което да отмени решението по протокол от 18.05.2024г. на Общото събрание н а членовете на сдружение Л.-Р.Д.-П. гр.П., с което е потвърдено изключването на ищеца като член на сдружението по Решение на УС от 23.06.2023г.

В представения в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „Л.-Р.Д.-П.“ оспорва изцяло предявения иск, излагайки насрещни доводи за законосъобразност на решението на Общото събрание, проведено на 18.05.2024г. Представени са писмени доказателства, касаещи процедурата по взетото решение от УС за изключване на ищеца, което решение е потвърдено с решението на ОС, чиято отмяна се иска, част от които съвпадат с приложените към исковата молба писмени доказателства. По отношение на твърдението на ищеца, че не бил допуснат до участие в ОС се уточнява, че участие в събранието вземат единствено избрани делегати на отчетните събрания на ловно-рибарските дружини. Възраженията по основателността на иска се поддържат и с отговора на допълнителната искова молба.

В постъпилата в срока по чл.373 от ГПК допълнителна искова молба ищецът поддържа и пояснява твърденията и претенцията, съдържащи в исковата молба. Поддържа се твърдението в исковата молба, че ищецът не е допуснат до проведеното на 23.06.2023г. заседание на УС, не е давал обяснения, както и че такова заседание не е провеждано, и че представеният с ОИМ списък с подписите на членове на УС не е бил изготвен на 23.06.2023г. В тази връзка е оспорил истинността на представените с писмения отговор списък с подписите на членове на УС от 22.05.2023г., 23.06.2023г. и протокол 5

№2/23.06.2023г., с доводи, че е налице разликата в подписите на членовете на УС в списъка от 22.05.2023г. и от 23.06.2023г. била очевидна. Направено е искане, ако ответната страна държи на списъка /без да е уточнено кой списък/ и протокол №2, то съдът да открие производство по оспорване на истинността им.

Тук следва да се посочи, че първоинстанционният съд с определението си по чл.374 от ГПК е приел представените от страните писмени доказателства, включително и тези, представени от ответника с отговора на искова молба. Основателно е оплакването за соченото от жалбоподателя процесуално нарушение, изразяващо се в приетото от първостепенния съд, че по реда на чл.193 от ГПК са оспорени всички представени от ответника документи по свикване на заседанието, поканата, обявата и взетите решения, като ответникът „Л.-Р.Д.-П.“ в срока по чл.373 от ГПК не е заявил изрично в допълнителния писмен отговор, че ще се ползва от тях, поради което съдът е приел, че тези доказателства не могат да бъдат достоверни. С допълнителната искова молба ищецът не е оспорил всички представени с отговора на исковата молба писмени доказателства, а само част от тях. Самото оспорване „оспорвам истинността“, не сочи на оспорване автентичността на документите, при каквото оспорване само следва да се инициира процедурата по чл.193 от ГПК, а е оспорено само удостовереното – верността на документите – частни диспозитивни по своя характер.