Решение № 89 от 07.06.2021, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Нова Загора , 07.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

РОСИЦА СТ. НЕНОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20202220100936 по описа за 2020 година

Производството е по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК 131001375,със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул.„Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауьр“, представлявано от Райна Иванова МитковаТодорова, чрез адв.Г.И. Х. против П. СТ. СТ., с ЕГН **********, и адрес: *** , като длъжник в размер на 1211.62 лв., представляващо неизплатено задължение, възникнало на основание Договор за издаване на кредитна карта VISA Electron, VISA Mastercard от 29.05.2015 г., сключен между „ОББ“ АД и ответника като кредитополучател.

В исковата молба се твърди, че на 29.10.2020 г., със съобщение на съда били уведомени за постъпило възражение от длъжника П. СТ. СТ., срещу издадената Заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 645/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

Посочва се, че по силата на сключения договор „ОББ“ АД отпуснала на ответника кредитна карта с кредитен лимит 1000.00 лв., усвоен изцяло от кредитополучателя, чрез тегления в брой и плащания в търговски обекти, което било видно от приложената справка по чл.366 от ГПК.

Сочи се, че с предоставянето на разрешения кредит, банката изпълнила задължението си по договора.

Съгласно чл.8 Договорът бил в сила от деня на подписването му до изтичане на срока на валидността на картата, която била две години, а кредитния лимит бил достъпен за картодържателя за срока на валидността на картата - 29.05.2017 г.

В подкрепа на това, че кредитополучателя ползвал сумата п о отпуснатия кредит била представената справка по чл.366 от ГПК, чийто данни сочели, че картодържателя бил направил редица тегления от банкомат и разплащания в тьрговски обекти, с което изтеглил целия кредитен лимит.

Разяснява се, че минималната погасителна вноска била равна на 3% от ползвания кредитния лимит - чл. 7.1. от договора за кредит.

1

Чл.3.6. от договора за кредит, пък предвиждал, че при просрочие от страна на картодържателя Банката олихвявала с действащия за съответния период договорен лихвен процент според т.3.1. или 32. и наказателна надбавка в размер на 5 пункта годишно, до окончателното изплащане на просрочените или предсрочно дължимите суми, като се уточнява, че в настоящото производство наказателната лихва била претендирана в размер на законната лихва за забава, и то от датата на крайният срок за погасяване на задължението,а не от датата на пьрвото просрочие.

Чл.11.1. от договора предвиждал, че кредитополучателя можел да се откаже от Договора в срок от 14 дни след датата на получаване на картата. В случай че за този срок кредитополучателя бил ползвал отпуснатата на кредит сума, той връщал използвания кредитен лимит, ведно с дължимата лихва. Разноските по издаването на банковата карта оставали за сметка па кредитополучателя.

Подчертава се, че Кредитополучателят не бил направил отказ от сключения договор - напротив, сумата на кредитабила усвоена, използвана и частично погасена.

Посочва се, че на 31.01.2018г. по силата на „Договор за прехвърляне на парични вземания“, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД прехвърлила н а „ЕОС МАТРИКС“ ООД портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение №1А към Договора за цесия, в това число и вземането към П. СТ. СТ., произтичащо от процесния договор. Прехвърленото вземане към ответника било подробно описано под референтен номер 42361 в Приложение № 1, с посочване на номер и дата на сключване на договора за кредит, имена и ЕГН на длъжника и размер на прехвърленото вземане.

Твърди се, че длъжникът не е правил плащания за погасяване на дълга след датата на цесията, както и че същият бил уведомен за извършената цесия, съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД с уведомлението приложено към исковата молба.

Относно изискуемостта на вземането, ищцовото дружество заявява, че на 29.05.2017 г. настъпил крайният срок за погасяване на потребителския кредит, включително и на дължимите лихви, съгласно чл.8 от договора, като считано от тази дата, вземането на ищеца било изцяло дължимо.

Или в случая, крайният падеж на задължението, предмет на настоящия установителен иск бил обективен факт, който настъпил преди датата на образуване на заповедното производство - 22.06.2020 г., по което била издадена процесната заповед за изпълнение.

Сочи се, че на крайния падеж, както и към датата на депозиране на исковата молба, ответникът не бил изпълнил договорните си задължения за погасяване на предоставения кредит.

Предвид изложеното, моли съдът да се произнесете с решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по делото, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД има вземане към П. СТ. СТ., за сумите, за които била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 645/2020 г., на Pайонен съд - Нова Загора, а именно:

937.43 лв. - главница, ведно със законна лихва върху нея, от подаване назаявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното й погасяване; 274.19 лв. - лихва за просрочие /в размера на законната лихва/, начислена запериода от 29.05.2017 г. до 15.04.2020 г. включително.

Моли съдът да имприсъдинаправените в настоящото исково производство разноски за: държавна такса25.00 лв. и адв. възнаграждение – 180.00 лв. с ДДС, както и да се произнесепо разноските в заповедното производство – 25.00 лв. - държавна такса и 180.00 лв.с ДДС - адв.хонорар.

Ищецът е приложил писмени доказателства по опис.

2

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адв.М.Л. Л., в който заявява, че счита исковата молба за недопустима, неоснователна и оспорва претенциите изцяло по основание и размер.

В отговора на исковата молба ответникът заявява, че от заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д 20202220100645/20 г. Районен съд - Нова Загора, било видно, че претенцията за законна лихва била е в размер на 265.33 лв. за периода от 29.05.2017 г. 12.03.2020 г. Разликата между сумите в заповедта за изпълнение и исковата молба за законна лихва в размер на 8.86 лв. не била обективирана в заповедта, още по-малко в заявлението по чл.410 от ГПК, депозирано от заявителя. Било видно още, че в исковата молба ищецът бил добавил още един месец към периода, за който се претендирала законната лихва. Разликата в сумите за законна лихва, между заповедта и исковата молба в размер на 8.86 лв. за първи път се предявявала в настоящото исково производство, което се явявало НЕДОПУСТИМО, доколкото в условията на предявен иск по реда на чл.422 от ГПК, исковото производство представлявало естествено продължение на заповедното такова и правният интерес на ищеца бил обусловен от претенциите, обективирани в заповедта за изпълнение, респективно в заявлението. Следователно предявеният иск за сумата в размер на 8.86 лв. за законна лихва, се явявал недопустим и производството в тази си част следвало да бъде прекратено, като недопустимо с решението на съда. Ответника претендирал разноски съобразно прекратената част.

Сочи се, че с исковата молба се твърди, че процесното вземане, претендирано от ищеца било цедирано от „ОББ“ АД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на 31.01.2018 г.

Ответникът прави следните фактически твърдения, имащи отношение към предмета на делото: На първо място - Никъде ищецът не бил доказал, че сумата, предмет на договора за издаване на кредитна карта е била изплатена от страна на първоначалния кредитор на П.

СТ. СТ., като се оспорва, че процесната сума е изплатена на ответника и че кредитът е усвоен в твърдения размер.

На второ място ответника оспорва ищецът да притежава качеството на носител на процесното вземане. Оспорва, че са били извършени реални цедирания на сумата, предмет на настоящото исково производство. В отговора на исковата молба се твърди, че даже и да се приеме обратното, то договорът за цесия между„ОББ“ АД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, би бил недействителен на различни основания, а именно: 1. Защото не била уговорена цена между страните за прехвърленото вземане; 2. Поради това, че от Приложението към Рамковия договор /което би следвало да съдържа информация какво точно се прехвърля/ липсвала каквато и да била индивидуализация на прехвърленото вземане - не бил посочен номер на кредита, имена и данни за длъжника по договора за кредит, сумата която дължи, размер на отпуснатата главница, „дата на усвояване на сумата“ и т.н.

На трето място сключеният договор за кредит бил недействителен, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, на следните основания: Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, договорите за потребителски кредити се сключват в „писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора“. Това изискване и по-конкретно размерът на шрифта не било спазено, което правело договорът за потребителски кредит недействителен, съобразно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗПК.

Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.1., т.11 договорът за потребителски кредит следвало да съдържа „условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването“. Твърди се, че конкретният договор не съдържал такъв погасителен план, което също го правело недействителен на основание чл.22, ал.1 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.11, т.20 от ЗПК „наличието или липсата на право на 3 отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден“. Това изискване също не било спазено, което правело договора недействителен на основание чл.22, ал.1 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, „когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“. В случая ставало въпрос за неоснователно обогатяване по Закона за задълженията и договорите и искът следвало да бъде предявен на това основание, а не на договорно, както в случая бил предявен.

В отговора на исковата молба ответника оспорва твърдението, че е бил надлежно оведомен за цедирането на сумата, предмет на договора за издаване на кредитна карта.

Оспорва се, че ответникът е бил уведомен от цедентите или от упълномощени от тях лица.

На база гореизложеното, ответника моли съда да задължи ищеца, да представи в оригинал известието за доставка и уведомлението за цесия, изпратени до ответника. В случай, че ищецът не изпълни указанията на съда, моли тези документи да бъдат изключени от доказателствения материал по делото, на основание чл.194, ал.2 от ГПК, и/или съдът да приеме, че са налице предпоставките на чл.161 от ГПК по отношение факта, че длъжникът не е бил уведомен за извършената цесия.

Сочи се още, че съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от датата на уведомлението до него, извършено от предишния кредитор - от цедента; че правно релевантно за действието на цесията спрямо длъжника било единствено съобщаването й, извършено от цедента.

С оглед чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца било да докаже факта на извършеното уведомяване на длъжника. В случая това обстоятелство било недоказано, доколкото с настоящия отговор ответникът оспорвал истинността на представеното известие за доставка на уведомление за цесия.

На база изложеното в отговора на исковата молба, ответника счита, че предявения срещу него иск за недопустим, тъй като ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД нямал активна материална и процесуална легитимация да предяви иск за установяване дължимостта на вземане, произтичащо от Договор за цесия, за който цесионен договор ответникът не бил уведомен надлежно, а и не доказвал, че цедентът ,,ЕОС МАТРИКС“ надлежно е придобил вземането в твърдяния размер от „ОББ“ АД. Сочи се, че след като ответникът никога не е бил уведомяван от финансовата институции за извършената цесия, то цесиите нямат действие спрямо него.