Решение № 2943 от 19.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2943 гр. С., 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20231110147706 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу „Т. С.“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че ответникът е бил привлечен като трето лице помагач на страната на ищеца по гр.д. № 69092/2021 г. по описа на СРС, 82 състав, с решение по което предявените вземания в общ размер на 3942,82 лв., предявени срещу потребителя, били отхвърлени поради неправилно извършено дялово разпределение.

Вследствие на решението посочената сума била сторнирана от ищеца, който претърпял вреда вследствие на това. Позовава се на чл. 45, т. 2 от Общите условия на договорите с дружеството ответник, извършващо дялово разпределение, както и на обвързващата сила на мотивите на решението по гр.д. № 69092/2021 г., поради което счита, че ответникът му дължи възстановяване на сочената сума. Твърди още, че в рамките на производството по гр.д. № 69092/2021 г. по описа на СРС, 82 състав е сторил разноски в размер на 607,71 лв., които представляват негова имуществена вреда, настъпила вследствие неизпълнение на задължението на ответника. Въз основа на горното иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3942,82 лв., представляваща имуществена вреда, настъпила поради неизпълнение на задължението на ответника по договор за услугата дялово разпределение, съизмерима с размера, за който са отхвърлени искове по гр.д. № 69092/2021 г. по описа на СРС, 82 състав, както и сумата от 607,71 лв., които представляват негова имуществена вреда, възлизаща на стойността на направените разноски по гр.д. № 69092/2021 г. по описа на СРС, 82 състав, ведно 1 със законната лихва върху всяка от сумите от 28.08.2023 г. до окончателното изплащане. При условията на евентуалност претендира посочените суми на деликтно основание.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 82, вр. чл. 79, ал.1, пр. 2 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на 79, ал.1, пр. второ ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнението.

Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

За установяване основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение с ответника, размер на вредите, които твърди да е претърпял вследствие на неточното изпълнение на поето от ответника задължение, наличието на съдебно решение, от което ответникът е обвързван от силата на мотивите по същото поради участието му в производството като трето лице помагач.

В тежест на ответника е да установи погасяване на процесните вземания.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са основателни. Съображенията за това са следните:

Не се спори между страните по делото, че същите са обвързани от облигационно правоотношение по договор за извършване на услугата дялово разпределение по отношение на сграда, находяща се в гр. С., ж.к. „М. 1“, бл. 105, вх. А, включително по отношение на обект, намиращ се на 6 и 7 етаж от сградата, с аб. № 37****. Това правоотношение е регулирано от общи условия, приети с Решение по т. 2 от Протокол № 19/05.07.2007 г. и Решение по т. 1 от Протокол № 22/23.07.2007 г. на Съвета на директорите на „Т. С.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката. Съгласно чл. 11, ал. 1 от същите, търговецът извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия по имоти в СЕС, като 1. Извършва отчет на средствата за дялово разпределение най-малко два пъти в годината; 2. Изготвя изравнителна сметка на потребената топлинна енергия в СЕС най-малко един път в годината, независимо от броя на отчитанията, 3. Извършва анализ и месечна актуализация на дяловете. Съгласно чл. 12, ал. 1 и 2, търговецът разпределя потребената топлинна енергия между потребителите в сградата по правилата на НТ и определя дяловете за отчетен период за имотите на всички потребители в сградата, независимо от наличието на монтирани уреди за дялово разпределение в отделните помещения и имоти. Съгласно чл. 13 търговецът е длъжен за месеца, от началото на който е получено уведомлението от Т. за извършване на дялово разпределение, да подаде на Т. прогнозни данни за потребление на топлинна енергия за отопление и топла вода за всеки от имотите, а съгласно чл. 15 – да актуализира прогнозните дялове за потребление на топлинна енергия за отопление и 2 топла вода след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, както и след всяка промяна на потребление, за която е уведомен по надлежния ред съгласно чл. 71, ал. 4 от НТ. Според чл. 21 неосигуряването на достъп до имотите се удостоверява с констативен протокол, подписан от представител на търговеца и упълномощено лице или друг потребител от етажната собственост.

Съгласно чл. 22 търговецът е длъжен при отчитането на уредите за дялово разпределение да извърши проверка и на помещенията и имотите, в които отоплителните тела са демонтирани и/или няма монтирани средства за дялово разпределение, в т.ч. помещенията с монтирани отоплителни тела извън проекта, за спазване на изискването по НТ.

По делото е представен и договор № 1617/15.11.2001 г., сключен между „Т. С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес гр. С., ж.к. „М.“, бл. 105, както и протоколи от общо събрание на етажната собственост, съгласно които е взето решение за сключване на договор с „Т. С.“ ЕООД.

Видно от приложено по делото съдебно определение и решение (л. 27 и сл.) в рамките на производството по гр.д. № 69092/2021 г. по описа на СРС, 82 състав, са били предявени от „Т. С.“ ЕАД срещу трето за настоящото производство лице (Ц.Й.С.) установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания в размер на 3907,92 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, 603,52 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 02.06.2021 г., 34,92 лева – главница за дялово разпределение за периода м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането и 6,35 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. – 02.06.2021 г. за топлоснабден имот в гр. С., ж. к. „М. 1“, бл. 105, вх. А, ет. 6 и 7, ателие 15, аб. № 37****. В рамките на това производство ответникът по разглежданите в настоящото производство искове е бил привлечен като трето лице помагач по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК, като решението е постановено с негово участие.

Исковете са отхвърлени, като в мотивите на съдебното решение са изложени следните съображения:

„За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е. сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 3907,90 лева без предишни просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово разпределение и лихви. Вещото лице е посочило, че сумите за топлинна енергия не са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба, защото процесният имот не е записан в представения от ФДР протокол от 21.05.2019 г., в който ателие 15 не фигурира. Според експерта няма основание за начисляване на ТЕ за МСРС за периода 2018 - 2019 г. Вещото лице е постило процесния имот на 29.09.2022 г. и е констатирало, че същият е на фаза „груб строеж“ с монтирана дограма, но няма изградена отоплителна и ВиК инсталации, като имотът не може да се обитава в този вид и в него не може да се консумира ТЕ за 3 отопление и БГВ, защото няма тръбни разводки, радиатори, мивки. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че от „Т. С.“ му е бил изпратен един главен отчет и един протокол за липса на достъп, като на база на протокола за липса на достъп на абоната е начислена топлоенергия за едно помещение, в което няма радиатори, няма тръби и е на фаза груб строеж, на голи тухли, само със сложена дограма, в което отчитането става с топломери, а не с радиатори. Помещението е голямо и понеже топломерите са много, начислената служебна енергия възлиза на около 3000 лв. за един сезон. На следващия сезон, когато е отчетен топломера, същият е показал нулеви показания. Топломерът не е свързан към нищо, а имотът не се ползва и не може да се ползва, защото няма вода, радиатори, тръби. В протокола на базата, на която е начислена служебна енергия поради липса на достъп, този имот не фигурира. За следващия сезон има главен отчет, в който пише, че консумацията на топлинна енергия е нула. Каквото е показвал топломерът преди, това показва и сега. Вода въобще не може да се ползва, защото няма инсталация за вода.

С оглед констатациите на вещото лице, че в имота няма тръби и радиатори и не може да се доставя вода и топлинна енергия, както и че показанията на монтирания топломер при отчет показват 0, съдът намира, че не се доказва една от предпоставките, необходими за уважаване на предявения иск, а именно доставката на топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода, с оглед на което предявеният главен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Безпредметно обсъждане на предявеното възражение за изтекла погасителна давност.“

Със съдебното решение по гр.д. № 69092/2021 г. по описа на СРС ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 200 лв., представляваща направени по делото разноски.

Твърдението на ищеца, че във връзка с вземането, за което е постановено решението по гр.д. № 69092/2021 г. по описа на СРС, 82 състав са били направени разноски за сумата от 91,05 лв., представляваща платена държавна такса по заповедното производство по ч.гр.д. № 35430/2021 г. по описа на СРС, 82 състав, 91,05 лв., представляваща държавна такса по исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по гр.д. № 69092/2021 г. по описа на СРС, 82 състав, 25, 61 лв. допълнителна държавна такса по исковото производство и 200 лв. за съдебно-техническа експертиза, се установява от представените по делото доказателства – л. 37 и сл., от които е видно, че сумите действително са платени по сметка на СРС. По отношение на сумата от 200 лв., за която ищецът е осъден да заплати на ответника по гр.д. № 69092/2021 г. по описа на СРС, 82 състав, съдът намира, че установяване на вредата следва от представеното съдебно решение, с което „Т. С.“ ЕАД е осъдена да заплати тази сума, доколкото задължението обременява имуществото на ищеца като пасив.

В този смисъл е и изготвеното по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза. Според същото по счетоводни данни от счетоводството на ищеца общото задължение на абоната за потребление на топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м. 04.2020 г. възлиза на сумата от 3907,92 лв., като същите са отписани от текущи вземания след влизане в сила на решение по гр.д. № 69092/2021 г. по описа на СРС.