Решение № 378 от 06.11.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20241800500412 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 19 от 02.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1250/2021 г. по описа на РС – Самоков, о. С. е осъдена на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на З.К. „Л. и.“ АД, сумата от 145,50 лева (от които 135,00 лева платено застрахователно обезщетение по щета № ............... и 10,00 лева ликвидационни разходи), ведно със законната лихва върху сумата от 26.08.2021 г. до окончателното й изплащане.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника о. С.. Жалбоподателят поддържа, че, обратно на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че мястото, където е реализирано процесното ПТП, е общински път. Счита, че този участък е част от републиканската пътна мрежа, за поддържането на която отговорност носи АПИ. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата счита, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Софийски окръжен съд при извършена проверка за редовност и допустимост на решението по реда на чл. 269 ГПК, намира че решението е валидно, но недопустимо, по следните съображения.

1

Първоинсатнционното производство е образувано по искова молба, с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск за признаване на установено по отношение на о. С., че същата дължи на ищеца – застрахователно дружество, сумата от 145,40 лева, за която в предходно развилото се ч.гр.д. № 913/2021 г. е издадена Заповед № 235/16.09.2021 г за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Съгласно петитума на исковата молба търсената от ищеца защита се ограничава именно до установяване на това задължение.

В доклада по делото първоинстанционният съд също е приел, че се касае за установителен иск по реда на чл. 422 ГПК. В мотивите на атакуваното решение обаче е посочил, че се иска осъждане на ответника на основание чл.

410, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. с чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. В същия смисъл е и диспозитива на решението.

Предвид посоченото настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с поисканата от съда защита. По този начин районният съд е разгледал непредявен иск, като вместо предявеният установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, съдът се е произнесъл по непредявен осъдителен иск. Тези два различни по характера си искове имат и различни правни предпоставки и правни полседици и е недопустимо съдът по свой почин да приема предявеният установителен иск за осъдителен и обратното.

Посоченият пропуск не може да бъде отстранен от въззивния съд, чрез отмяна на решението и постановяване на ново такова, тъй като това би означавало въззивният съд за първи път да се произнесе по исковата претенция.

С оглед изложеното, като постановено по непредявен иск, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено на основние чл. 270, ал. 3 ГПК, изр. последно ГПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Самоков, който да се произнесе по предявения установителен иск.

Настоящото въззивно производството приключва с решение, с което не се разрешава по същество правният спор, предмет на делото, и не се слага край на делото, поради което за страните не възниква право на разноски по чл.

78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, които да бъдат присъждани от въззивния съд в настоящото производство. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските по делото, вкл. направени и в настоящото въззивно производство, съгласно чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78 ГПК.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

2

ОБЕЗСИЛВА Решение № 19 от 02.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1250/2021 г. по описа на РС – Самоков.

ВРЪЩА делото на РС – Самоков за ново разглеждане от друг състав на съда за произнасяне по предявения от ищеца установителен иск по реда на чл.

422 ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3