Решение № 1474 от 01.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1474 гр. Пловдив, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330114989 по описа за 2024 година

Ищецът “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е предявил против Н. С. Й., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8196/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, представляващо: сумата от 483, 49 лева - главница, представляваща стойност на доставена електрическа енергия за периода 23.11.2023г. - 22.02.2024г. за обект, находящ се в гр. ********* ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда - 13.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 20, 53 лева - обезщетение за забава за периода 11.01.2024г. - 13.05.2024г., както и 25 лева - разноски за заплатена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че в качеството си снабдител, съгласно член 98а от ЗЕ, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2018г., които съгласно член 35, ал. 1 влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане.

Твърди, че е доставил до обект с ИТН*****, находящ се в гр. ******** електрическа енергия за процесния период. Излага се, че ответникът имал качеството 1 на клиент по отношение на общински имот, като подал заявление-декларация за продажба на ел. енергия на процесното жилище, поради което същият дължал заплащане на доставеното количество електрическа енергия. Последният бил клиент на електроснабдителното предприятие с открит кл. № ******. Поради забава в заплащането на главницата, претендира обезщетение за забава по всяка издадена фактура - отделно. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

Ответникът , чрез назначения й особен представител адв. А. Д. К., е депозирал в законоустановения за това срок отговор на исковата молба. Оспорва всички наведени в исковата молба факти и обстоятелства.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 98а ЗЕ вр. чл.183 и сл.

ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. Продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.

Ищецът е представил копие на фактури, издадени от негов представител в полза на потребител Н. С. Й., ЕГН **********, в които са обективирани претендираните вземания за доставена електроенергия за процесния период.

Представено е също така препис-извлечение от сметката на потребителя за обект с ИТН ***** от което се установява, че задълженията по издадените фактури, касаещи процесния период, ведно с лихвата за забава, възлизат на сумата от 483,49 лв.

Договорът за продажба на електроенергия по аргумент на разпоредбата на чл.

98 а, ал. 4 ЗЕ се счита сключен с публикуването от страна на електроснабдителното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия, най-малко в един централен и в един местен всекидневник, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

От приложените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 98 а ЗЕ и между страните е възникнало валидно облигаторно правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ. Страна (купувач) по договора за продажба на 2 електроенергия е битовият клиент или този клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди - арг. пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ.

С разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия е установено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

По делото е представено препис-извлечение от сметка за постъпило плащане от ответника, в хода на производството, в размер на 483,49 лева, представляваща стойността на консумираната от обекта за ел. енергия за процесния период. Плащането в хода на процеса съставлява извънсъдебно признание на процесното взематне.

Претендират се само 20,53 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 11.01.2024г. - 13.05.2024г., както и направените по заповедното и исковото производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че за ответника в качеството му на потребител на електрическа енергия е възникнало задължението за заплащане на сумата от 20,53 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 11.01.2024г. - 13.05.2024г., както и направените по заповедното и исковото производство..

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски.

В производството последният е доказал извършването на разноски за държавна такса от 75 лв., депозит за особен представител от 400 лв. и 150 лева за юрк. възнаграждение. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл.

25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ размер на юрисконсултското възнаграждение 100 лв.

Следователно и в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в общ размер от 575 лв. Тъй като установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е част от заповедното производство – по установяване съществуването на удостовереното в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане, съдът следва окончателно да се произнесе по дължимите по производството разноски, като съобрази и извършените съдебни разходи по издавеното на заповед за изпълнение.

3

По тези съображения в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер от общо 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 98а ЗЕ вр. чл.183 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Н. С. Й., ЕГН **********, че “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр. ******** е носител на паричните притезания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8196/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, представляващо сумата от 20,53 лева обезщетение за забава за периода 11.01.2024г. - 13.05.2024г., като отхвърля иска в останалата му част за главница 483, 49 лева - главница, представляваща стойност на доставена електрическа енергия за периода 23.11.2023г. - 22.02.2024г. за обект, находящ се в гр. ******* с ИТН:

*****ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда 13.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен, поради плащане в хода на делото.

ОСЪЖДА Н. С. Й., ЕГН **********, да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 575 лева – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4