Решение № 701 от 13.05.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 701 гр. София, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000501976 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 261592 от 11.03.2021г., постановено по гр.д. № 4538/2018г. по описа на СГС, ГО, 12 състав, е отхвърлен положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр.чл.79 ЗС, предявен от К. Н. Г. и И. П. К. против Л.К. Б. - М., А. Я. Б. и А. Х.

Б., Л. К. Х. и Ю. Г. Х. за признаване за установено, че ищците са собственици на: част от УПИ XIII - 1818 с идентификатор № 206.1818 по плана на град ***, р-н ***, кв. 330 г, местност Б., находящ се в гр.***, р-н ***, ул. ***, № *, която реална част е с площ от 1905 кв. м., при съседи на частта: от юг - УПИ XII - 428, 427 с идентификатор 206.27; от югоизток - УПИ XI - 1652, 1816 с идентификатор 206.26; от изток и от север - останалата реална част от УПИ XIII - 1818 с идентификатор 206.1818; от запад - улица; ведно с изградената в имота едноетажна масивна сграда с площ от около 307 кв. м./, като недоказан и неоснователен.

Присъдени са разноски, като К. Н. Г. и И. П. К. са осъдени да платят на Л.К. Б. - М. 3 000 лв.; на А. Я. Б. и А. Х. Б. общо 6 022 лева; на Л. К. Х. и Ю. Г. Х. общо 2 200 лева съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците по делото.

1

Жалбоподателите-ищци К. Н. Г. и И. П. К. оспорват решението изцяло, като твърдят, че от приетата по делото СТЕ се установява, че процесният имот е ограден по улично-регулационната линия откъм ул.“***“ с плътна висока ограда от нагъната поцинкована ламарина, а по страничните дворищно регулационни линии-с прозирна ромбоидна телена мрежа, опъната на железни тръби. На регулационния план от 1999г. има нанесен условен знак за ограда, находящ се в обхвата на УПИ I -за спорт и КОО.

Вещото лице е приело, че е налице е идентичност на владения и придобит по давност от тях имот с п л . № 1818, кв. 3 3 0 г с наследствения и реституиран в полза на ответниците стар имот пл.№ 10, кад. л. № 495 по плана на гр. ***. Считат за неправилни изводите на съда, обосновани на доказателства за съседен на процесния имот, както следва: от протокола от 17.10.1991г. се установява, че същият касае общински имоти в подлеза на бул.“България“ и ул.“Тодор Каблешков“ и тенискортове в кв. 330 б.“а“, като никъде не е посочен имот на ул.“***“, т.е. този документ не се отнася за процесния имот, тъй като той не е тенис-корт. По отношение на договора за дружество от 23.10.1991г. твърдят, че се касае за посочените по-горе съседни имоти, а не за процесния имот. Представеното пълномощно и договор за цесия, както и договорите за наем касаят имот, находящ се на ул.“***“ № 2 и представляващ тенис-корт, в каквато насока са и твърденията на адв. Х. и адв. И. в отговора на ИМ и не се отнасят до процесния имот.

Посочват още, че въпросът дали процесния имот е бил държавен или общински е ирелевантен, тъй като е ноторно известно, че давност срещу държавата или общината не тече, поради наложено със закон спиране на давностния срок п о отношение на общинските и държавните имоти. Поради това следва да с е разгледа периодът след 2006 и 2007г., когато ответниците формално са се снабдили с документи с документи за собственост въз основа на влязло в сила решение на ВАС, с което се отменя отчуждаването. От тези години до датата на предявяване на ИМ, са изтекли повече от десет години. Освен това вещото лице е констатирало, че има част от 1818, която не е отчуждавана, т.е. н е е била нито общинска, нито държавна. Посочват, че дружество „Виком и Ко“, АД, Л. П., ЕТ „К.-К.Г.“ и „К. 28“ ЕООД като цяло нямат отношение към настоящия имот, а към съседен имот, ползван за тенис-кортове и с адрес: гр.***, ул.*** № 2 или *** № 4. Съдът неправилно е приел, че посочените погоре документи касаят процесния имот, вкл. т.нар. „пълномощно“ без дата от Л. П. в полза на К.Г.. Това пълномощно е оспорено в няколко насоки, вкл. като автентичност, както и липса на оригинал. Освен, че не е изяснено дали изхожда от лицето, посочено като негов издател, то се отнася за съседен имот, т.нар. тенис-кортове, а не касаят процесния имот. Твърдят, че са владели реалната част от парцела за себе си, като имотът в продължение на години е използван за игрище, за прилежаща част на заведение, за паркинг, а сградата дълги години е била кафене. Претендират разноски.

С молба-уточнение от 27.08.2021г. заявяват изрично, че фактическото основание на 2 изтеклата в тяхна полза придобивна давност е завладяване, като началото на давностното владение е считано от м.май 1998г. до депозиране на исковата молба 03.04.2018г.

Въззиваемата страна А. Я. Б. и А. Х. Б. оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочват, че спортният комплекс с тенис кортовете е бил разположен в съседния на поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответниците, който е с адрес ул. *** № *, като в същото време кафенето и съблекалнята в Процесната сграда, които се намират в Процесния имот, част от поземлен имот с идентификатор 68134.206,1818, са били част именно от спортния комплекс с тенис кортовете и са се използвали от ползващите тенис кортовете.

Обстоятелството, че кафенето в процесната сградата се е държало от ЕТ „К. - К.Г." и впоследствие от „К. 28" ЕООД като наемател се потвърждава и от представените по делото от „ЧЕЗ Електро България" АД с писмо от 11,07.2019г. документи, приложени към заявлението за сключване на договор/споразумение за продажба на ел.енергия за стопански нужди от „К. 28" ЕООД. Представен е договор за наем с Г. Б. от 17.05.2001г. заедно с анекс от 01.05.2007г. Посочват , че периодът на освобождаването на процесната сграда и затварянето на кафенето (установено да е станало най-късно през март 2018 г.) съвпада с изтичането на срока на този договор за наем (съгласно анекса срокът е 7 години плюс опция за продължаване за още 3 г.), но по делото са събрани доказателства, че лице с имена Г. С. Б. и ЕГН като посоченото в договора за наем не съществува. Следователно през цялото време, в което се твърди от Ищците да са били владелци на Процесния имот и Процесната сграда, т е или само представляваното от единия от тях дружество, са били наематели и това е било демонстрирано от тях в своя полза пред трети лица, вкл. Столичната РИОКОЗ и пред „ЧЕЗ Електро България" АД, т.е. те са държатели, което изключва намерението за своене при владението. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Л. К. Х., Р. Ю. Х. и М. Ю. Х. /последните две конституирани на мястото на Ю. Х. починал на 18 март 2021г. след постановяване на решението/ оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочват, че п осочените от ищците действия, които твърдят д а са упражнени от тях в имота, не сочат на владелчески права. Не се установява, да са поставили „ажурена ограда’’, такава е имало в имота и тя не е тяхно дело; намиращият се метален павилион в имота е премахнат като незаконен; използването на имота за паркинг не установява владение. Твърдението за захранване с електричество и вода не се подкрепя от доказателства и доколкото се представят такива, те касаят друг съседен имот. Освен това ищецът К.Г. живее в чужбина и този факт отрича категорично възможността да упражнява фактическа власт върху имота, а в ИМ не се сочат обстоятелства, при които да е осъществявал това по друг начин. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ищците не са установили идентичността на претендираната реална част от имота, с тази на приложените от тях „скици от контролно замерване“, както и описаната от вещото лице като фактически обособена (заградена) част от имота. Към ИМ са представени скици - за контролно заснемане и комбинирана, на които ищците са очертали претендираната от тях част от УПИ, за 3 който ответниците се легитимират като собственици с представени по делото документи. Твърдят, че видно от заключението на приетата и неоспорена СТЕ, имот пл. № 1818 от кв. 330, по плана на гр. ***, местност „Бул. България-Мотописта“ попада в два урегулирани поземлени имота, а именно УПИ ХІІІ-1818 с лице към ул.

„***“ и УПИ XIV-1818 за ЖС и ОО, с лице към бул. „България“, по регулационния план на м. Б., одобрен с решение № 404, по протокол 43 от 18.07.2013г. На л.7 от заключението е посочено, че представеното „Контролно заснемане на претендирания от ищците поземлен имот, очертава имот с площ от 1598 кв. м, че в графиката е нанесена площ с ограда в сложна, начупена линия с 6 бр. неномерирани и некоордирани точки, находяща се приблизително в средата на УПИ XIII-1818 с лице към ул. „***“. Експертът е установил, че липсват протоколи за дадена строителна линия за ограждане на процесния терен и други строителни книжа. Липсва и индивидуализация на претендирания имот като самостоятелен УПИ, в петитума на ИМ е заявено искане за западната реална част от УПИ ХІІІ-1818 и част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.

***. В Удостоверението за декларирани данни № 7209012993 от 10.11.2017г., издадено от СО, отдел ОП ***, се сочи като обект „земя с площ 800 кв. м и адрес ул.„***” № 2”.

Посочената партида в „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е за адрес ул. „***” № 4.

Посочват, че ищците са били част от лицата, които са ползвали имота, когато е бил държавна собственост, за тях е било ясно, че отчуждаването е отменено и собствеността върху имота е възстановена на собствениците му. След отмяната на отчуждаването са отпаднали и правата на лицата, на които имотът е бил предоставен, доколкото ищците в това производство са били между тях и/или твърдят да са техни правоприемници. След възстановяване правата на бившите собственици е започнала процедура по преотреждане на имота и такова е извършено, съгласно „Извадка от план за регулация на м. Б., одобрен с решение 404 по протокол 43 от 18.07.2013г. на СОС.

Ответниците са открили данъчни партиди, по които са заплащани местните данъци; уведомявани са за устройствените процедури, преговаряли са с предприемачи за строителство; подписвали са споразумения и други документи във връзка с имота.

Многократно са заявявали пред ищците своите собственически права по различни начини - нотариални покани и др. предизвестия. При отреждането на имота се предвижда жилищно строителство именно върху претендираната част и няма данни за мероприятие „паркинг”. Временното ползване на имота, без правно основание за това, по време на висящо производство, не може да създаде заявените от ищците права.

Отделно ищците се намират в имота по силата на договори за наем, факт, който категорично изключва придобиването на право на собственост по давност, тъй като наемател осъществява просто държане, а не владение. От събраните доказателства се установява, че първоначално ищците, чрез търговски субекти, са били наематели, т.е. държатели. От друга страна и характерът на действията, които ищците претендират да 4 са извършили в имота - изграждането на съоръжения по обслужването им, всъщност представляват подобрения в чужд имот и извършването и поддържането на тези подобрения не може да обоснове извод за манифестирано намерение за владение.

Отделно от това реални части от УПИ не могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка, следователно върху тях не е възможно да бъдат установени претендираните права за придобиване право на собственост на основание давностно владение.

Претендират разноски.

Въззиваемата страна Л.К. Б. - М. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението. Изтъква факта, че претендираната от ищците част от поземления имот не представлява РЕАЛНА ЧАСТ от него, както невярно се твърди в исковата молба и в жалбата. За да представлява реална част, то този имот следва да бъде обособен като самостоятелен такъв, което към момента не е направено. Заснемането по линията, по която е поставена ограда все още не определя частта, като реална, а ищците, дори и да владеят част от имота /което не е така/, то тя представлява идеална част от него, а не реална респ. не може да бъде придобита на основание давностно владение. Освен това до 2007г. 1/6 идеална част от целия недвижим имот /а това включва и 1/6 идеална част от претендираната му част/ е била общинска собственост, съгласно акт за часта общинска собственост № 1357/01.08.2006г., като в точка 9 на същия акт е посочено, че до 2000/2001г. целият имот е бил общински, съгласно актове № 560/22.02.2000г. и № 657/08.01.2001г. Едва през 2007г., с договор за покупко-продажба, обективиран в представения от ищците договор за продажба от 12.07.2007г,, СО продава на едната от ответниците, притежаваната от общината идеална част от имота. Това безспорно значи, че до 2007г. не е текла придобивна давност в полза на ищците, тъй като идеална част от имота е била общинска собственост и не може да бъде придобита по давност. Счита, че от петитума на исковата молба се установява категорично, че претенцията е за признаване на право на собственост с а м о и единствено по отношение н а поземления имот. Въпреки, че в обстоятелствената част на ИМ е обърнато внимание и на незаконно изградената в другата част от имота сграда както и на павилиона на охраната, с площ от 12 кв.м., не е направена претенция за произнасяне на съда и по отношение на тях, поради което съдът следва да се произнесе само по предявения положителен установителен иск, касаещ поземления имот.