Решение № 1497 от 06.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1497 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Д. при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100514088 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и насрещна въззивна жалба на С. Х. М. и П. Г. М. срещу решение № 14998/02.08.2025 г. по гр.д. № 60446/2023 г. по описа на СРС, 64 състав, с което ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е осъден да заплати на основание чл. 200, ал. 1 КТ в полза на всеки от ищците С. Х. М. и П. Г. М. сумата в размер на 42713,66 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им С. С. М., починал при трудова злополука на 22.07.2023 г., ведно със законната лихва от 22.07.2023 г. до погасяването, като всеки един от исковете е отхвърлен до пълния предявен размер от 200000 лв.

Въззивникът - „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, обжалва решението в частта, с която предявените искове са уважени. Счита, че неправилно СРС е определил 30 % съпричиняване, като твърди, че пострадалият С. С. М. има поголям процент вина за настъпване на трудовата злополука. Счита също така, че С. С.

М. е проявил груба небрежност, като поведението му е единствена причина за настъпване на инцидента. Оспорва размера на определеното обезщетение, като счита, 1 че същото не отговаря на критериите за справедливост. Ето защо, моли решението в частта, с която исковете са уважени, да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноските по производството.

Въззивниците - С. Х. М. и П. Г. М., обжалват решението в частта, с която исковете са отхвърлени. Считат, че имат право на пълния размер на претендираното обезщетение, като оспорват да е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Ето защо, молят решението в частта, с която исковете са отхвърлени, да бъде отменено и исковете да бъдат уважени изцяло. Претендират разноските по производството.

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД оспорва насрещната въззивната жалба, подадена от С. Х. М. и П. Г. М., като счита, че решението в частта, с която исковете са отхвърлени, е правилно.

С. Х. М. и П. Г. М. оспорват въззивната жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, като считат, че решението в частта, с която исковете са уважени, е правилно.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. Х. М. и П. Г. М. с активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, предявени срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, за заплащане в полза на всеки един от ищците на сумата в размер на 200000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им С. С. М., починал при трудова злополука на 22.07.2023 г., ведно със законната лихва от 22.07.2023 г. до погасяването.

Ищците – С. Х. М. и П. Г. М., твърдят, че синът им С. С. М. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество по трудов договор № ТД-297/21.10.2020 г., като е заемал длъжността „ел. монтьор изграждане, поддържане, ремонт на ел. проводи, линии и мрежи“. По време на изпълнение на трудовите му задължения на 22.07.2023 г., около 15,20 часа в село Еница при отстраняване на повреда в екип с друг служител – прекъснат проводник на електрически стълб от мрежата, С. С. М. е попаднал под напрежение – удар от електрически ток, вследствие на което е причинена смъртта му. Посочената злополука е призната за трудова с влязло в сила разпореждане № 33381/18.09.2023 г. Твърдят, че в резултат на смъртта на сина им, причинена от процесната трудова злополука, са претърпели неимуществени вреди – болки и страдания – изпаднали са в шок, изпитвали са силни страдания след смъртта му, не могат да приемат загубата му, в резултат на което са се затворили в себе си и са се изолирали от околните. Преживели са най-голямата трагедия в живота им, изразяваща се в смъртта на сина им, който все още е живеел заедно с тях в едно домакинство, 2 имали са изключително силна емоционална връзка, тъй като са били заедно ежедневно и са се подкрепяли. Ето защо, са предявили посочените по-горе искове, като всеки един от ищците претендира обезщетение в размер на 200000 лв. за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина им С. С. М., починал при трудова злополука на 22.07.2023 г., ведно със законната лихва от 22.07.2023 г. до погасяването С обжалваното решение всеки един от предявените искове е уважен до сумата в размер на 42713,66 лв. и е отхвърлен до пълния предявен размер от 200000 лв.

Първоинстанционният съд е стигнал до фактически и правни изводи, че справедливият размер на обезщетение за всеки един от ищците е 150000 лв., приел е, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, предвид проявена от негова страна груба небрежност, като е определил процент на съпричиняване в размер на 30 %, т.е. дължимото обезщетение на всеки един от ищците е в размер на 105000 лв.

Отчетено е извършено плащане в полза на всеки един от ищците на сумата в размер на 62286,34 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № 4400077174/03.11.2023 г. по полица № 04400100036169.

Решението е обжалвано в цялост – ищците С. Х. М. и П. Г. М. обжалват решението в частта, с която исковете са отхвърлени, а ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД – в частта, с която исковете за неимуществени вреди са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО. Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви, обосноваващи основателността на претенциите в уважения размер, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

В допълнение на това следва да се посочи:

Спорни пред въззивната инстанция са въпросите относно наличието на изключващи отговорността на работодателя обстоятелства, дали е налице съпричиняване от страна на пострадалия, основание за намаляване на размера на дължимото обезщетение, в какъв обем е съпричиняването на пострадалия, както и относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, предвид критериите за справедливост.

За основателност на исковете следва да се установи: наличие на трудово правоотношение между сина на ищците и ответника, трудова злополука, претърпяна о т сина на ищците в периода на трудовото правоотношение, в резултат на която е настъпила смъртта му, претърпени неимуществени вреди от страна на ищците – болки и страдания, причинна връзка между трудовата злополука и вредите.

Не се спори между страните, че между сина на ищците С. С. М. и ответника 3

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е било налице трудово правоотношение по трудов договор № ТД-297/21.10.2020 г., като С. С. М. е заемал длъжността „ел. монтьор изграждане, поддържане, ремонт на ел. проводи, линии и мрежи“.

По делото е представена декларация за трудова злополука, вх. № 692/08.08.2023 г . В декларацията е посочено, че на 22.07.2023 г., около 15,20 часа, в село Еница, работникът С. С. М. е претърпяла трудова злополука при следните обстоятелства, а именно – Х.И.Ц. – ел. монтьор „ИПРЕПЛМ“ (ръководител група, V кв. група) и С. С.

М. – ел. монтьор „ИПРЕПЛМ“, I V кв. група, във връзка с подаден сигнал са предприели ремонт на електрическата мрежа в село Еница, ул. „Ленин“ № 2.

Установили са, че на последен стълб от мрежа ниско напрежение се е извадил изолатор, сплетени са проводници на последното междустълбие и на предходния стълб има прегоряла мостова връзка. Насочили са се към трафопост № 1, за да изключат напрежението, като визуално са установили, че „изв. № 1“ и „изв № 3“ са в противоположна посока на извода, на който са установили аварията, поради което са изключили „изв. № 2“, поставили са табели на ръкохватките на прекъсвачите - „Не включвай, работят хора“ и „Внимание заземено“, и са се насочили към мястото на аварията. С. С. М. е взел със себе си клема и клещи, поставил е монтьорския си колан и се е изкачил на преносимата стълба до проводниците. Привързал се е с колана за стълбата, като през това време другият служител Х.И.Ц. е разговарят с гражданина, подал сигнал за аварията. Х.Ц. е чул силен шум от разтреперването по стълбата, като е видял, че С. С. М. е увиснал в безсъзнание на монтьорския си колан. Впоследствие е установено, че е настъпила смъртта на С. С. М., тъй като е бил поразен от електрически ток. Като причина за трудовата злополука е декларирана, че служителите не са изключили напрежението по извода, който е бил ремонтиран, и допълнително пострадалият не е проверил за отсъствие на напрежение и не е поставил заземител преди пристъпване към работата във връзка с отстраняване на аварията.

Съобразно протокол № 5103-14-7 от 25.08.2023 г. за резултати от извършено разследване на злополуката, станала на 22.07.2023 г., изготвен от НОИ, причините за настъпване на трудовата злополука са извършени нарушения при изпълнение на техническите мерки за безопасност при работа, а именно – не е извършена проверка за отсъствие на напрежение, не са поставени преносими заземители на работното място преди предприемане на действия по отстраняване на аварията, изключен е предпазител № 2 към извод № 2 вместо предпазител № 3 към извод № 3. В протокола е посочено, че са нарушени следните нормативни актове, а именно – ЗЗБУТ – чл. 4, ал. 1, т. 2; ал.

3, т. 3, чл. 16, ал. 1, т. 6, чл. 33; Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрическата мрежа – чл. 35; чл. 108, т. 3, чл. 140, т. 3; Наредба № 3 за устройството на електрическите уреди и електронни линии – чл. 451; Наредба № 9 за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи – чл. 73, чл. 74, т. 4. След 4 извършената проверка НОИ е констатирал, че лицата, допуснали нарушения на посочените нормативни актове, което от своя страна е станало причина за настъпване на трудовата злополука, са: „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД – нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2; ал. 3, т. 3, чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ; чл. 451 от Наредба № 3 за устройството на електрическите уреди и електронни линии; чл. 73 и чл. 74, т. 4 от Наредба № 9 за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи; Х.И.Ц.

– чл. 33 от ЗЗБУТ; чл. 35 и чл. 108, т. 3 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрическата мрежа; пострадалият С. С. М. – чл. 33 от ЗЗБУТ, чл. 35 и чл. 140, т. 3 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрическата мрежа.

С разпореждане № 33381/18.09.2023 г. на НОИ на ТП на НОИ – София-град, на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) декларираната злополука е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.

Разпореждането не е обжалвано, поради което същото е влязло в сила на 06.10.2023 г., съгласно информация, предоставена от ТП на НОИ – София-град с писмо от 15.05.2024 г.

Предвид горното, съдът намира за доказано обстоятелството, че на 22.07.2023 г. работникът С. С. М. е претърпяла трудова злополука, призната с разпореждане № 33381/18.09.2023 г. на ТП на НОИ – София град, в резултат на което същият е починал.

Допълнително в рамките на първоинстанционното производство са събрани доказателства във връзка с установяване на обстоятелствата от значение за настъпване на трудовата злополука. Съобразно показанията на свидетеля Х.И.Ц. – пряк очевидец на инцидента, свидетелят Ц. и пострадалият М. са посетили по сигнал за авария село Еница, като подателят на сигнала им е показал проводника, който е излязъл, имало е прегорял мост. Двамата служители са отишли до трафопост № 1, огледали са „клоновете“, като на един от тях е пишело „Извод 1“, който е бил в обратна посока – към училището, на другия е имало обозначаване „ИЗ“, който е към гр. Кнежа, поради което са преценили, че следва да изключат електрическия ток през „Извод 2“, който е към аварията. Поставили са табели „Не включвай, работят хора!“ и „Заземено“, след което са отишли до стълба, на който е бил прегорелият мост. Свидетелят Ц. е помогнал на пострадалия да вдигнат стълбата, след което пострадалият се е изкачил по стълбата с поставен колан и инструменти, за да отстрани повредата, а през това време свидетелят Ц. е разговарят с абоната, подал сигнала. Свидетелят е чул шум от изтропване на стълбата, качил се е по стълбата и се е опитал да окаже помощ на пострадалия. След пристигането на полицията свидетелят Ц., заедно с полицаите, са отишли отново до трафопоста, като са установили, че са обърнати изводите, което, според свидетеля, се дължи на маркировката им, и вместо извод № 3, на който е била 5 повредата, е бил изключен извод № 2. Свидетелят твърди, че е казал на пострадалия да провери за напрежение, като е погледнал, дали пострадалият носи „пробник“ в него, с който уред се извършва проверката.