Решение № 1349 от 21.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1349 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000500580 по описа за 2025 година

С решение № 7114 от 19.12.2024г., постановено по гр.д.№ 2303/2024г. по описа на СГС Столична община е осъдена да заплати на И. В. Д. сумата от 40 000,00 лева на основание по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от счупване на шийката на дясната бедрена кост получено на 24.01.2024 г. от подхлъзване на непочистен от сняг и лед тротоар на спирката на трамвай 12 в района на 7ма поликлиника в София плюс законната лихва от 24.01.2024 г. до окончателното изплащане.

Против това решение е подадена въззивна жалба от Столична община с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли иска.

Жалбоподателят счита, че не са налице елементите на фактическия състав на чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на общината. Отговорността за поддържане на спирката, на която се е осъществило падането била не на общината, а на фирмата „Столичен електротранспорт“ ЕАД, която имала задължение да почиства и поддържа трамвайното трасе.

Освен това от събраните по делото доказателства не се установявал категорично механизмът на увреждането и не били доказани твърденията, че е било налице заледяване.

При условията на евентуалност ако съдът все пак счете, че е доказано настъпването на увреждането по посочения в исковата молба начин, се правят оплаквания за неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение. При определяне на същото бил нарушен принципа на чл.52 от ЗЗД като не били преценени правилно както интензитета 1 и продължителността на страданието, така и стандарта на живот в страната и конкретно на ищцата към момента на злополуката.

Позовава са на съдебна практика за присъдени обезщетения за идентични травми.

Насрещната страна в производството е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Третото лице- помагач „Столичен електротранспорт“ ЕАД също е подало отговор на въззивната жалба. Със същия се изразява становище,че тя е основателна, тъй като от събраните по делото доказателства не се установявала причинно – следствената връзка между твърдяното падане на посоченото в исковата молба място и увреждането на И. Д..

След подаване на въззивната жалба и отговора на същата ищцата в производството е починала и на нейно място е конституиран единственият й наследник- нейната майка М.

И. Г..

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.49,вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

С исковата молба се излагат твърдения,че на 24.01.2024 г. около 08:00 часа поради непочистен сняг и лед И. В. Д. се е подхлъзнала на тротоара на спирката на трамвай 12 до 7-ма поликлиника, в посока към кв.„Илиянци“. От падането получила счупване на дясната бедрена шийка. Още същия ден постъпила в УМСАЛМ „Пирогов“, където била оперирана по спешност. При операцията били въведени три водещи К-игли в бедрената шийка. С бургия се преминало по хода на иглите и била извършена стабилизация на фрактурата посредством 3 канюлирани АО винта фи 7,3 с L=90, 90 и 80 mm. Извършена била се щателна хемостаза, послоен шев и йодиране. По препоръка на лекарите от „ Пирогов” кракът не трябвало да бъде натоварен за дълъг период от време. Придвижвала се с патерици. Имала непрекъсната нужда от чужда помощ в ежедневието си, тъй като не можела да се обслужва сама. През целия период търпяла изключително интензивни болки и страдания.

Претендирано е заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 40 000лв.

С подадения отговор на исковата молба Столична община е оспорила предявения иск. Поддържа се, че не е налице фактическия състав на деликта. На първо място се посочва, че на мястото на настъпване на увреждането - трамвайна спирка на бул. „Княгиня Мария Луиза“ до 7-ма поликлиника, трамваите се движат в обособено трамвайно трасе и зимното почистване на обособените трамвайни трасета не се извършва от Столична община, а цялостната им поддръжка, включително почистването от сняг и лед, е задължение на „Столичен електротранспорт“ ЕАД. Поради това се излага тезата, че исковата претенция неправилно е насочена срещу Столична община, тъй като последната няма задължение да 2 почиства това трасе.

На следващо място, се изтъква, че описанието на събитието е нелогично, а фактологията е непоследователна. Пострадалата не твърдяла да е извършвала движение, следствие на което да се е подхлъзнала, а напротив, посочвала, че е стояла и е чакала да дойде трамвай. Описаната ситуация по-скоро предполагала на пострадалата да й е станало лошо и следствие на замайване да е изгубила равновесие, което да е довело до падане на земята, независимо дали е имало лед или не. Нещо повече, от страна на Столична община е изискана справка от Националния институт по метеорология и хидрология относно климатичните условия и характеристиките на снежната настилка и заледяването в деня на твърдяното вредоносно събитие и в отговора било посочено,че на датата,на която е претърпяно увреждането ,към 8.00часа температурата на въздуха е била 0.8 С, нямало валежи и не била наблюдавана и регистрирана поледица. Поради това не били налице твърдените от пострадалата климатични условия, респективно заледяване на тротоарното платно.

Изтъкнато е, че посочената увреда може да настъпи по много начини, а за доказване на твърдения механизъм липсват безспорни преки свидетели очевидци на увреждането, които да потвърдят случилото се, както и каква е била действителната фактическа обстановка по време на инцидента.

На следващо място, в случай, че претенцията бъде призната за основателна от съда, се моли да бъде взето предвид, че пострадалата не е потърсила помощ в най-близкия до нея медицински център, който се намира срещу трамвайната спирка, на която се твърди, че е настъпил инцидентът, а именно „ДКЦ VII- С.“ ЕООД,а отишла за преглед и лечение в УМБАЛ „Пирогов“ ЕАД. С това тя забавила осигуряването на медицинска помощ и задълбочила увреждането, следствие на което е допринесла за вредоносния резултат.

Предвид на тези възражения се моли да бъде намален размерът на исковата претенция, поради съпричиняване.

В случай че искът бъде признат за основателен, се прави възражение относно размера на исковата претенция, като се поддържа, че същата е прекомерна и необосновано завишена.

Третото лице- помагач на страната на ответника „Столичен електротранспорт“ ЕАД е подало писмено становище, с която е оспорило иска. Оспорен е механизмът на настъпване на увреждането и причинната връзка между същото и поведението на длъжностни лица – служители на дружеството.

За установяване н твърденията си ищцата е представила като доказателства по делото епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н.И Пирогов“ ЕАД гр. София, I- ва травматологична клиника, от 30.01.2024г. От същата е видно, че ищцата е постъпила на 24.01.2024г. по спешност за лечение с диагноза: счупване на дясната бедрена шийка.

Приложени са също лист за преглед на пациент в КДБ/ СО и амбулаторен лист от 24.01.2024г.

3

След издаване на съдебно удостоверение, ответната страна се е снабдила от НОИ със справка относно издадените болнични листя на името на ищцата , както и с документите за признаване на претърпяната злополука за трудова. От същите се установява, че считано от 24.01.2024г. ищцата е била в болничен отпуск, който е продължил до 29.04.2024г.

В хода на процеса пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещото лице М. М..

Експертът, като се е запознал с медицинската документация по случая и е извършил личен преглед на пострадалата е посочил, че е установено счупване на бедрената шийка в дясно, налагащо оперативно лечение. При извършването на същото под рентгенов контрол, след външни инцизии на кожата, са поставени 3 броя водачни игли до вътрешната част на бедрената глава. Измерена е дължината на винтовете и след пробиване на външния кортекс на бедрото, са били поставени 3 броя канюлирани винтове с дебелина 7,3 мм и дължина 90- 90- 80 мм. Направени са заключителни рентгенографии и кожните рани са зашити.

След това е проведена медикаментозна терапия с водно- солеви разтвори , аналгетици , антибиотик и антикоагулант. Направена е рехабилитация в болнични условия, без натоварване на крайника.

След изписването амбулаторно е продължила да ходи с патерици, без да натоварва крайника за период около 60- 70 дни, след което е започнала частично натоварване.

Поставяла е антикоагулант за 30 дни и е приемала обезболяващи при нужда.

Експертът е описал спецификите на полученото счупване ,като е отбелязал,че същото има редица отличителни черти във връзка с частичното или пълно прекъсване на кръвоснабдяването към бедрената глава и създаването на условия за развитие на некротични процеси в нея (асептична некроза). Клиничната практика доказвала, че този тип фрактури, при оперативно лечение, в часовете, най- близки до травмата, в бъдеш период дават най- нисък процент съдови усложнения. В тази връзка, е била приложена методика, свързана с минимално инвазивни достъп и поставяне на водачни игли по строго определена схема, преминаващи през бедрото, бедрената шийка и главата, и по тях е била поставена дефинитивната остеосинтеза от 3 броя канюлирани винтове. Поставянето на Киршнерови игли е била необходимо. Експертът е записал, че теоретично, счупването на бедрената шийка е едно от най- непредвидимите в травматологичната практика.

Средностатистически, след проведеното оперативно лечение, за около 2 месеца не се разрешавало натоварване на крайника и било необходимо да се ходи с патерици.

Постепенно се позволявала рехабилитация и натоварване в зависимост от степента на костно зарастване. Рехабилитацията е насочена към възстановяване на функция, сила, обем на движенията и нормализиране на походката.

Клиничното проследяване се извършва до края на втората година след травмата във връзка с възможни усложнения в резултат на невъзстановено кръвоснабдяване на бедрената глава. При развитие на асептична некроза и последваща артроза на тазобедрената 4 става се преминава към ендопротезиране. Анализирайки механизма на травмата, типа на фрактурата, проведеното оперативно лечение и подбраната методика, както и клиничното проследяване следоперативно и извършения медицински преглед, експертизата е приела, че счупването е зараснало за средностатистическите срокове в добро анатомично положение, функцията е възстановена напълно към момента на прегледа и най - вероятно нямало да се стигне до развитие на усложнения.

На контролния преглед в края на втората година след травмата с голяма достоверност щяло да може да се определи дали има усложнения, свързани с нарушена циркулация на бедрената глава .

Вещото лице е посочило, че в острия период болките са били свързани с нарушената костна цялост, развиващата се хемартроза и посттравматичен оток. Особено силни са били при опит за стъпване на крайника и движението му. Следоперативно, болковият синдром е индициран във връзка с преминаването през меките тъкани, наместването на фрактурата и металната синтеза. В периода на рехабилитация болките са в резултат на преодоляване на ставната контрактура и възстановяване на силата и обема на околната мускулатура. Походката се нормализира последна с намаляване и изчезване на куцането по време на опорната фаза.

Към момента на изготвяне на заключението на ищцата е предстояла още една операция за отстраняване на винтовете.

При разпита на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 29.11.2024г. експертът е разяснил, че по-бавното предвижване до „Пирогов“ и отиването преди това до работа не се е отразило на състоянието на фрактурата, тъй като счупването е било от стабилен тип.