Решение № 198 от 16.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Варна, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. М.а като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20243110108966 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Й. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес общ. ***** като наследник на ***** М. ***** с ЕГН **********, починал на 24.05.2024г. срещу „*****“ ЕООД с ЕИК *****, гр. ***** чрез управителите си *****

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове основание чл.439, ал.1 от ГПК да се приеме за установено между страните, че Й. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес общ. ***** като наследник на ***** М. ***** с ЕГН **********, починал на 24.05.2024г. НЕ ДЪЛЖИ на „*****“ ЕООД с ЕИК ***** сумата от 19692,09 лева, включваща сумата от 18296,82 лева представляваща неизплатена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение, сключен на 13.02.2008 г.; сумата от 1379,43 лева, представляваща договорна лихва за периода 20.04.2009 до 10.11.2009 г.; сумата от 15,84 лева, представляваща наказателна лихва за просрочени главници за периода от 20.04.2009 до 10.11.2009 г., ВЕДНО със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 12.11.2009 г. до окончателното й заплащане, както и СУМАТА от 1166,64 лева разноски по делото - държавна такса и адвокатски хонорар, поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземане обективирано в Изпълнителен 1 лист от 13.11.2009 г., издаден по ч. гр. дело № ***** по описа за 2009 г. на Варненски районен съд.

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 13.11.2009 г., издаден по ч. гр. дело № ***** по описа за 2009 г. на Районен съд - гр. Варна, ***** М. ***** с ЕГН ********** бил ОСЪДЕН да заплати на „*****" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, *****, вписано в Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК *****, представлявано от ***** изпълнителени директори сумата от 19692,09 лева, включваща както следва: сумата от 18 296,82 лева представляваща неизплатена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение, сключен на 13.02.2008 г.; сумата от 1379,43 лева, представляваща договорна лихва за периода 20.04.2009 до 10.11.2009 г.; сумата от 15,84 лева, представляваща наказателна 2 лихва за просрочени главници за периода от 20.04.2009 до 10.11.2009 г., ВЕДНО със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 12.11.2009 г. до окончателното й заплащане, както и СУМАТА от 1166,64 лева разноски по делото - държавна такса и адвокатски хонорар.

По молба на „*****" АД от 13.08.2010 г. и с постановление на съдебния изпълнител от същата дата било образувано изпълнително дело № ***** по описа за 2010 г. на ЧСИ *****, район на действие Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с per. № *****. С Договор за прехвърляне на парични вземания „*****" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, рн *****, ул. "*****" № 5, вписано в Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК *****, представлявано от ***** - изпълнителени директори, в качеството си на цедент, прехвърлило на „*****" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. *****, ул. Рачо Петков Казанджията № 4-6, вписано в Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК *****, представлявано от ***** - управители, в качеството си на цесионер, всички свои вземания към ***** М. ***** с ЕГН **********, произтичащи от Договор за потребителски кредит, заедно с произтичащите от договора обезпечения и привилегии.

С молба през месец май 2019 г. цесионерът „*****" ЕООД с ЕИК ***** поискал конституирането си по горецитираното изпълнително производство.

2

Твърди се, че ответникът не е отправил искане за връчване уведомление за извършеното цедиране, както и не отправил искания за предприемане на изпълнителни действия годни да прекъснат давността.

Твърди се, че от конституирането на „***** ЕООД през 05.2019 г. до прекратяването на изпълнително дело № ***** по описа за 2010 г. на ЧСИ ***** на 05.09.2019 г. валидни изпълнителни действия не са искани от взискателя и не са предприемани от страна на съдебния изпълнител.

На 08.04.2020 г. взискателя депозирал пред ЧСИ ***** молба за образуване на изпълнително дело въз основа на върнатия изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело № 2020*****0400***** по описа за 2020 г. на ЧСИ *****, което вследствие на липса на валидни изпълнителни действия и искания от страна на взискателя било прекратено на 11.05.2023 г.

Твърди се, че възможността на ответното дружество да събира чрез принудително изпълнение вземането си по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. дело № ***** по описа за 2009 г. на Районен съд - гр. Варна било погасено по давност, тъй като от образуването на изпълнителното дело на 13.08.2010 г. до 24.03.2016 г. не бил поискани и не били извършвани каквито и да било валидни изпълнителни действия в продължение на повече от две години.

С оглед, на което на 13.08.2012 г. изпълнителното дело било прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди се, считано от 15.01.2018 г. до момента на подаване на исковата молба липсвали поискани и предприети валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, поради което е настъпило погасяване по давност на правото на принудително изпълнение по така посочения по-горе изпълнителен лист, както била настъпила и пълната давност за това вземане. Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от процесуалния представител на ответника. Излага, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че срещу наследодателя на ищеца и въз основа на изпълнителния лист издаден по ч.гр.д.№ *****/2009г. по описа на Районен съд - Варна, било образувано изпълнително производство по изпълнително дело с № *****/2010г. по описа на ЧСИ *****, рег.№ ***** при КЧСИ, като делото е било прекратено на дата 05.09.2019г. с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител.

3

Изпълнително дело № *****/2010г. по описа на ЧСИ ***** било образувано на дата 13.08.2010г. и било действащо в периода 2010г. - 2019г.

След прекратяване на делото, въз основа на същия изпълнителен лист и преди изтичане на давностния срок, от страна на кредитора „*****" ЕООД на дата 08.04.2020г. била депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство срещу наследодателя на ищеца по изпълнително дело № *****/2020г. по описа на ЧСИ *****, рег.№ ***** при КЧСИ, район на действие ОС - Варна.

С подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело на дата 08.04.2020г., давността била прекъсната, тъй като с молбата за образуване на изпълнителното дело било поискано предприемане на изпълнителни действия в рамките на определени изпълнителни способи, да се наложат запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника. Към датата на образуване на предхождащото го изпълнително дело с № *****/2010г. по описа на ЧСИ *****, било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането." Посоченото Постановление губило силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново разрешение на правния въпрос, относно давността по ЗЗД. Новото разрешение на правния въпрос се прилагало от момента на постановяването му. Следователно, новите постановки, обективирани в т. 10 от TP 2/2015г. на ВКС започвали да се прилагат от 26.06.2015г., занапред и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства.

Доколкото изпълнителното производство по изпълнително дело с № *****/2010г. по описа на ЧСИ *****, рег.№ ***** при КЧСИ, с район на действие ОС - Варна било образувано и висящо при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., давност в гореописаното изпълнително производство не била текла до 26.06.2015г.

По хода на производството имало извършвани изпълнителни действия и перемпцията не била настъпила до 2015г. Такива действия били извършвани спрямо ***** М. по хода на изпълнително дело № *****/2010г., както следва:

На дата 26.08.2010г. със запорно съобщение е наложен запор върху МПС притежавано от ***** *****. На дата 29.08.2010г. е изпратено запорно 4 съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ***** М. ***** получавано от "*****" ООД.

На дата 01.12.2011г. е изпратено ново запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ***** *****, получавано при ***** – гр.Варна. На дата 13.09.2012г. било изпратено запорно съобщение до трето задължено лице „*****" ООД за запор върху трудовото възнаграждение на ***** *****.

На дата 27.05.2013г. бил наложен нов запор върху трудово възнаграждение на ***** ***** при „*****" ООД. На дата 04.10.2017г. бил наложен запор върху банковата сметка на ***** ***** открита при „Банка ДСК" ЕАД, както и запор върху трудово възнаграждение получавано от „*****" АД, като на дата 11.03.2019г. по делото е постъпила сума от удръжки на ***** ***** в размер на 797,61 лв., с което давността била прекъсната, тъй като постъплението представлявало действие, което изгражда съответния изпълнителен способ.

След дата 26.06.2015г. били приложими постановките дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Неправилни били твърденията на ищеца, че след посочения период не са се осъществили нови факти, които да са довели до прекъсване на погасителната давност за вземането, тъй като по хода на новообразуваното изпълнително дело № *****/2020г. по описа на ЧСИ Станимира Костова *****, рег.№ ***** при КЧСИ, също са били поискани и предприемани изпълнителни действия в рамките на определени изпълнителни способи, които на основание чл. 116, б.в) от ЗЗД, са довели до прекъсване на погасителната давност.

Така изпълнителни действия са били поискани от взискателя и предприемани, както следва:

На дата 08.04.2020г била депозирана молба за образуване на изпълнителното производство по делото, в която взискателят е поискал предприемане на изпълнителни действия в рамките на определени изпълнителни способи срещу длъжниците, като се извърши справка в РБСС на БНБ и да се наложи запор върху установените банкови сметки на лицата, както и да се насрочи дата за опис на движими вещи на адресите им.

5

На дата 15.07.2020г от страна на съдебният изпълнител били изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху банковите сметки на ***** М. *****, открити при „Банка ДСК" ЕАД, „Интернешънъл Асет Банк" АД, „Юробанк България" АД, както и запорно съобщение до трето задължено лице - „*****" ООД, за налагане на запор върху вземането му от трудово правоотношение. - На дата 24.04.2023г., след като перемпцията по делото вече е била настъпила, кредиторът и взискател е депозирал нова молба по делото за прилагане на нови изпълнителни способи срещу ***** М. - да се наложат запори върху банкови сметки и върху трудово възнаграждение, както и запор върху банкова сметка в „Банка ДСК" ЕАД.

Следвали да се вземе предвид също така, че давността била спряна на 13.03.2020г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. Доп. - дв, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020г.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г. Съгласно чл.3,т.2 от закона, до отмяна на обявеното извънредно положение спират да текат давностните срокове, с които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител, в писмено становище поддържа предявения иск, съответно отговор на исковата молба.