Решение № 4814 от 22.07.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10295/2024
- Вид
- Решение № 4814
- Подписан
- 22.07.2025
- В сила
- 22.07.2025
- Състав
- Невена Чеуз, Наталия Петрова Лаловска, Добромир Стефанов Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 изр. 3, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4814 гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100510295 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца К. Г. З., чрез адв. Х., срещу решение № 11132/10.06.2024г., постановено по гр.д. № 28022/2023г. по описа на СРС, 42-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният срещу ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за горницата над 983.16 лева до пълния предявен размер от 2 153.06 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а. „Тойота Ярис“, с рег. № ****, по щета № 550-01600-16452/2022г. и в частта, в която законна лихва до окончателното плащане на главницата от 883.16 лева, представляваща разликата над 100 лева до 983.16 лева е присъдена от 06.02.2024г., вместо от датата на депозирането на исковата молба в съда – 23.05.2023г.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение. СРС неправилно приложил материалния закон и погрешно определил полагащия се на ищеца размер на застрахователното обезщетение. Намира, че при определяне действителния размер на вредата не следвало да се отчитат действително сторените от ищеца разходи за възстановяване на щетите по автомобила й, настъпили вследствие на застрахователното събитие. Размерът на обезщетението съгласно безпротиворечивата съдебна практика следвало да бъде определен по средни пазарни цени на ремонта, а в случая, тъй като автомобилът бил в гаранционен срок – по 1 пазарни цени на официалния сервиз. Съгласно заключението на първоначалната САТЕ цената на ремонта по пазарни цени била 3 048.48 лева с ДДС, а заключението на повторната САТЕ дало цена на труда 1 461.60 лева с ДДС. При съобразяването на последната цената на ремонта била 3 746.88 лева с ДДС. След приспадане на доброволно заплатената част от обезщетението 1 593.82 лева, дължимият остатък на застрахователното обезщетение се определял на 2 153.06 лева. Ето защо предявеният от ищеца иск следвало да бъде уважен в пълния претендиран размер. Моли за отмяна на решението в обжалваната част, а вместо това искът й по чл. 405, ал. 1 КЗ да бъде уважен в пълния предявен размер от 2 153.06 лева, ведно със законната лихва върху тази главница от 23.05.2023г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба и не заявява становище в хода на въззивното производство.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението на СРС в обжалваната част е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Със сезиралата съда искова молба ищецът К. Г. З. излага, че по силата на договор за застраховка имущество „Каско“ при ответното дружество бил застрахован лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № ****. На 28.10.2022г., при действие на застраховката, бил реализиран покрит от застраховката риск – увреждане на застрахованото имущество, докато същото било паркирано на адрес гр. Сох.фия, ж.к. „Люлин“ пред бл. 736. Ищецът уведомила застрахователя-ответник за настъпилото събитие, представила му автомобила за оглед и поискала да й бъде изплатено застрахователно обезщетение по представените за ремонта фактури на стойност 2 578.98 лева. По образуваната щета № 550-01600-16452/2022г. ответникът пратил застрахователно обезщетение от 1 593.82 лева. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 100 лева - частичен иск, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда на 23.05.2023г. до окончателното погасяване.
По реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з. на 06.02.2024г. заявява увеличение на размера на иска до пълен претендиран такъв от 2 153.06 лева. Претендира разноски.
Ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не всички вреди по 2 застрахования лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № **** били в причинна връзка с процесното застрахователно събитие, оспорва претенцията по размер. Автомобилът бил над 7 години, предвид на което на осн. чл. 1, р. V ОУ при частична щета като процесната, обезщетението се изчислявало по експертна оценка.
Същата не била обвързана със сторените от собственика разходи за възстановяване, нито с избрания от него начин на отстраняване на щетите. Ищецът сама се отказала от ценовата листа на официалния сервиз, за което депозирала молба пред застрахователя.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Страните по делото не са формирали спор и от представената по делото застрахователна полица „Каско стандарт“ № 5С1068814364/15.12.2021г. се установява, че между страните бил сключен валиден застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“, с дефиницията по чл. 405 КЗ, клауза „Пълно Каско“ съобразно общите правила на застрахователя, приложени по делото, за лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № ****, с уговорена застрахователна сума от 23 284 лева и период на покритие на застраховката от 30.12.2021г. до 29.12.2022г., за което в изискуемата форма била подписана описаната по-горе полица. По горните доводи съдът намира, че по делото се установява наличието на валидно правоотношение по договор за имуществено застраховане, респективно застрахователно покритие към датата на настъпване на застрахователното събитие – 28.10.2022г.
В периода на покритие на застраховката се реализирал застрахователният риск – увреждане на застрахованото МПС в предна броня, преден десен калник и десен фар, за което по делото са събрани писмени доказателства – заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, депозирано от ищеца пред застрахователя на 31.10.2022г., описи на претенция от 01.11.2022г., от 21.11.2022г., опис-заключение от 07.02.2023г., фактура от 01.12.2022г., проформа фактура, изслушани основно, допълнително заключение на САТЕ и повторна САТЕ. Не е спорно и от доказателствата по делото се установява, че ищецът К. Г. З. осигурила на ответника увредения автомобил за оглед.
Видно от констатациите на застрахователя по съставените документи установени били горните увреди - предна броня с конзола, преден десен калник с конзола и подкалник ПВЦ и десен фар. По делото са представени писмени доказателства – свидетелство за регистрация II част и писмо изх. № 253/31.10.2023г. от „Тойота Балканс“ ЕООД, от които се установява, че към ПТП застрахованият автомобил бил в гаранционен период с начало 30.12.2019г. В този смисъл и съобразно основното заключение на изслушаната САТЕ автомобилът бил произведен през 2019г.
Ето защо и към сключването на застрахователната полица по имуществената застраховка, и към ПТП, процесният лек автомобил бил до 4 години, предвид на което и съобразно ОУ на застрахователя, обезщетението за описаните в описа увреди се 3 определя по начините, посочени в глава III – Изплащане на обезщетение при частични повреди, р. II – Обезщетяване на МПС до 4 години. Съобразно изричното признание на ищеца в исковата молба и от представената по делото нейна молба до застрахователя с рег. № 3987/04.1.2022г. ищецът К. З. избрала обезщетяване по реда на т. 3 от посочения раздел, а именно с изплащане по представени фактури. С молбата представила удостоверение за банковата си сметка, а впоследствие и издадена от отремонтиралия МПС сервиз „Авто Лакир Център“ ООД фактура № 8955/01.12.2022г. на стойност 2 578.98 лева с ДДС с посочено основание „ремонт, боядисване и авточасти автомобил **** по щета № 50-01600-16452/22/ и проформа фактура от същия сервиз с подробна разбивка на извършените ремонтни дейности монтаж/демонтаж, тенекеджийство/ремонт, нови части, боядисване, консумативи и материали, подробно посочени на обща стойност 2 149.15 лева без ДДС, 2 578.98 лева с ДДС.
Предвид константната съдебна практика застрахователното обезщетение при имуществена застраховка се определя в рамките на застрахователната сума, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, изчислена по пазарната му стойност, а при изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване.
По делото е изслушано основно заключение на САТЕ, съобразно което стойността на ремонта по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 2 559.86 лева, при влагане на оригинални нови части – 3 048.48 лева. Съобразно оспореното допълнителното заключение с цена на труд на официалния сервиз на марката обезщетението възлиза в размер на 2 941.92 лева с ДДС. Същото е определено от въззивния съд като в позициите за труд в калкулацията в основното заключение (л. 90 от преписката на делото на СРС е заместена сумата на труда на официалния сервиз по допълнителното заключение – 547.20 лева и върху общия сбор е начислен ДДС).
Съобразно заключението на повторната експертиза с цена на труд на официалния сервиз на марката обезщетението възлиза в размер на 3 746.88 лева с ДДС. Същото е определено от въззивния съд като в позициите за труд в калкулацията в основното заключение (л. 90 от преписката на делото на СРС е заместена сумата на труда на официалния сервиз по заключението а повторната експертиза – 1 218 лева и върху общия сбор е начислен ДДС).
Предвид всички изслушани по делото заключения на САТЕ – основно, допълнително и такова на повторна експертиза, настоящият съдебен състав намира, че щетите по автомобила са в причинна връзка с настъпилото на 28.10.2022г. на паркинг увреждане. Горният извършен от ищеца разход за отстраняването им в размер на сумата 2 578.98 лева е оправдан такъв и съответен на действителната стойност на 4 вредата на застрахованата вещ към момента на реализиране на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ. Сумата 2 578.98 лева е в рамките на необходимите средства за отстраняване на щетите по автомобила в състоянието преди увреждането (пазарни такива в диапазон от 2 559.86 лева до 3 746.88 лева с ДДС съобразно заключенията на автоекспертите) и представлява действително претърпяната и доказана по размер вреда, в рамките на уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Именно този е установеният размер на вредата към деня на събитието – стойността, срещу която застрахованото имущество е отремонтирано във вид от преди настъпването на щетата. При съобразяване на доброволно платената преди процеса част от застрахователното обезщетение в размер на 1 593.82 лева, ищецът има вземане в размер на разликата, а именно 983.16 лева. предявеният иск по чл. 405 КЗ правилно е уважен до последния размер, а за разликата до пълния предявен размер от 2 153.06 лева правилно е отхвърлен като неоснователен.
Доводите във въззивната жалба настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Установява се, че щетите от процесното застрахователно събитие са възстановени срещу сума от 2 578.98 лева, заплатена на отремонтиралия МПС сервиз.
По делото нито се твърди, нито се установява ищецът да е сторила разход за отстраняване на вредата в по-голям размер. Застрахователното обезщетение по имуществената застраховка не може да бъде източник на неоснователно обогатяване – настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на СРС в този смисъл.
Съобразно разрешението по т. 1 от ТР № 3/22.04.2019г. по тълкувателно дело № 3/2016г. ОСГТК на ВКС, предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането. Съобразно изложените от ВКС мотиви, в случаите като настоящия, когато частичният иск е увеличен по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК, с увеличаване на исковата претенция вземането се заявява за защита в останалата му част, която до този момент не е била предмет на делото. По отношение на увеличения размер давността спира и се прекъсва с подаване на молбата по чл. 214, ал. 1 изр. 3, предл. 1 ЗЗД. Предвид нормата на чл. 214, ал. 2 ГПК не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Доколкото, увеличението над сумата 100 лева – частичен иск, до 2 153.06 лева, е извършено в о.с.з. на 06.02.2024г., с арг. мотивите по т. 1 от ТР № 3/22.04.2019г. и от разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ГПК, предявяването на иска за увеличената част е станало на 06.02.2024г. Конкретно разрешение на поставения в същия смисъл правен въпрос „При увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, от кой момент се дължи законната лихва върху увеличения размер - от датата на подаване на исковата молба или от момента на увеличаването на иска?“ е даден с Решение № 60141/25.11.2021г. по т.д. № 2022/2020г., I т.о. на ВКС. ВКС приема, че при 5 увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, моментът от който следва да се присъди законната лихва върху увеличения размер е от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК за увеличаването на иска. С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл в пълно съответствие с цитираната съдебна практика, предвид на което и в същата обжалвана от ищеца част решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Разпечатката съдържа 31 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25c90735-d570-4872-a1b3-b0bf74ba8451