Решение № 260094 от 06.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ гр.София, 06.02.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. МАВРОВА при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11673 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М.П.А. – Л. по предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, срещу А.Д.К., за сумата от 161 021,72 лв. и М.К.А. за сумата от 53 673,88 лв., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата се явява наследник по силата на универсално завещание от 30.10.2014 г. на В.А.П.(първа братовчедка на майката на М.А. - Л.), починала на 03.05.2019 г., което е обявено на 16.05.2019 г. от нотариус В.А.с рег. 055, вписано в Служба по вписванията с вх. рег. № 42527 от 04.07.2019 г.

Ищцата сочи, че ответниците са наследници по закон на починалата, като след нейната смърт те се снабдяват с удостоверение за наследници и изтеглят всички налични парични средства от сметките на наследодателя в „Банка ДСК“ АД и в „Уникредит Булбанк“ АД.

Видно от уточнителна молба от 24.07.2020 г. и от 29.09.2020 г., ищцата претендира от А.Д.К. сума в размер на 85 155 лв., представляваща левова равностойност на изтеглените от него 43 483,49 евро от банкови сметки на В.А.П.в „Банка ДСК“ ЕАД и сумата от 75 866,72 лв., представляваща левовата равностойност на изтеглените от него 38 740,52 евро от банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД. От М.К.А. се претендира сумата от 28 384,99 лв., представляваща левовата равностойност на изтеглените от ответницата 14 494,49 евро, от банковите сметки на В.А.П.от „Банка ДСК“ ЕАД и сума в размер на 25 288,89 лв., представляваща левовата равностойност на изтеглени от ответницата 12 913,50 евро от банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД.

Ищцата

М.П.А. – Л. счита, че по силата на оставеното в нейна полза универсално завещание всички права на наследодателя В.П.са преминали в нейна полза, включително и сумите по банковите й сметки.

Ответниците

А.Д.К. и М.К.А. признават твърденията в исковата, че са изтеглили паричните средства в сочените банки след откриване на наследството на В.П., но оспорват иска като неоснователен. Сочат, че починалата се е разпоредила с имуществото си за след смъртта си с общо саморъчно завещание от 29.01.2019 г., обявено на 16.05.2019 г. с протокол от нотариус С.Д., рег. № 358 на НК, и вписано в Службата по вписванията – София, акт № 278, том VII, дело № 31907. Със завещанието В.А.П.е завещала по 1/2 идеална част от притежаваното от нея имущество към момента на смъртта й на А.Д.К. и К.З.А.. Последната се е отказала от завещаното й наследство по реда на чл. 52 ЗН, който отказ е вписан в специалната книга под № 870/05.06.2019 г. След отказа от наследство наследници на В.А.П.се явяват двамата ответници А.Д.К. (наследник по закон и завещание) и М.К.А. (наследник по закон). Предвид това считат, че оставеното в полза на ищцата завещание от 30.10.2014 г. е било отменено с общото завещание от 29.01.2019 г., направено в полза на А.Д.К. и К.З.А., поради което ищцата няма качеството наследник по завещание на В.П., а ответниците са получили процесните суми на годно правно основание.

В срока по чл. 212 ГПК ищцата М.П.А. - Л. е предявила и инцидентен установителен иск, с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН срещу А.Д.К. за обявяване унищожаемостта на саморъчно завещание от 29.01.2019 г., оставено в полза на А.Д.К. и К.З.А., обявено на 16.05.2019 г. с протокол от нотариус С.Д., рег. № 358 на НК, и вписано в Сл. вп. – София, акт № 278, том VII, дело № 31907, като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.

В исковата молба ищцата оспорва процесното завещание като унищожаемо с твърдения, че завещателката В.П.още в началото на 2017 г. е страдала от деменция, изразяваща се в изключително слаба памет, дезориентираност за време и неадекватно поведение. Сочи, че в края на 2018 г., след счупване на ръката си, състоянието на В.П.се е влошило и е започнала да не разпознава близките си, бъркайки имената им, като е изпратена в хоспис за дементно болни в град Банкя. Твърди се, че оттам е била преждевременно изписана по настояване на ответника А.К., като до смъртта ѝ В.П.е държана в изолация от другите хора. Уточнява, че приживе завещателката не е била поставена под запрещение, но твърди, че същата не е могла да действа разумно предвид описаното здравословно и психично състояние.

Ответникът оспорва иска като неоснователен с твърдения, че В.П.е действала разумно при съставяне на процесното завещание от 29.01.2019г. и не е страдала от деменция.

Противно на изложеното в исковата молба твърдят, че наследодателката е настанена временно от А.К. и неговата племенница в стандартен дом за възрастни хора с дневен център „А.“ ЕООД, а не в дом за дементни хора, без провеждането на рехабилитация и лечение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Установява се от саморъчно завещание от 30.10.2014 г. на В.А.П., че е завещала на родственицата й М.П. А.– Л. всичко, което притежава към момента на нейната смърт. Завещанието съдържа разпореждане с цялото имущество на П.по смисъла на чл. 16, ал.1 от ЗН и придава качеството на наследник на М.П. А.– Л..

Саморъчното завещание е обявено с протокол от 16.05.2019 г. на нотариус В.А.и вписано в Службата по вписванията – София с вх. рег. № 42524 от 04.07.2019 г., акт № 38, том VIII, дело № 32488/2019 г.

Видно от удостоверение за наследници от 13.05.2019 г. на СО, район „Средец“, наследници по закон (първи братовчеди) на В.А.П., починала на 03.05.2019 г. са ответниците А.Д.К. и М.К.А..

Със саморъчно завещание от

09.01.2019 г. В.А.П.завещава на А.Д.К. и К.З.А. по 1/2 идеална част от апартамент № 4 на ул. „******, от апартамент в ж.к. „******, както и цялото налично към смъртта й имущество, включително движими и недвижими вещи, влогове и спестявания, независимо къде се намират или в коя банка или институция се съхраняват, и всички други видове имущества.

Саморъчното завещание е обявено с протокол от 16.05.2019 г. на нотариус С.Д. и вписано в Службата по вписванията – София с вх. рег. № 41488 от 01.07.2019 г., акт. № 278, том VII, дело № 31907/2019 г.

От съдебно удостоверение по гр.д. №

31371/2019 г. на СРС, 89 с-в, се установява, че К.З.А. е подала молба за отказ от наследството на завещание на В.А.П., като отказът е вписан в специалната книга на съда под № 870/05.06.2019 г.

Представен е договор за предоставяне на социална услуга в Дом за възрастни хора и Дневен център „А.“ ЕООД от 20.11.2018 г.; договор за предоставяне на социални услуги с „М.С.П.“ ЕООД от 03.12.2018 г., съответно сключени от К.А. и А.К. в полза на В.П..

Представено е постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 11.02.2019 г. по пр. пр. № 9001/2019 г. на СРП, във връзка със сигнал за кражба от В.А.П..

Свидетелката Х.Е.М.сочи, че често е виждала В.в дома на М., като част от приятелска компания. Забелязала е когнитивни проблеми през 2018 г., като В.е звъняла 5-6 пъти на М. по време на пътуване за Сърбия за Нова година, като В.е звъняла, давала й се информация за къде пътуват и тя отново е питала същото. Забелязала е и други неща – забравяла е, допускала е други лица в дома на ул. „Гладстон“ и после е казвала, че е обрана, като през средата на 2018 г. свидетелката е срещнала В.на ул. „Цар Асен“ и тя не я е познала, била е тревожна. След като си е счупила ръката, през януари са изгубили връзка.

Свидетелката С.Д.М.сочи, че нейната сестра и зет са непосредствени съседи на В., като след смъртта на мъжа на В.– Д., често са се събирали в М.. След 2017 - 2018 г. са започнали проблеми: правела е неща, които не помни, В.й се е обаждала в 6 ч. сутринта и не е знаела колко часа, ходила е да се взима пенсията по 2-3 пъти в продължение на една седмица, изчезвали са неща от дома й (като картини например). Знае от М. и домоуправителката на входа, за случай когато В.е потрошила къщата. След счупването на ръката е била в болница, после в хоспис за дементно болни за рехабилитация. Не я е виждала след това, телефонът й е бил изключен.

Свидетелката Ю.Б.Р., адвокат от САК, познава А.К.. Заявява че В.се е свързала с нея в края на 2018 г. с въпроси относно изготвяне на завещание. Преди деня на завещанието са контактували по телефона, и не може да каже, че е усетила обърканост в нея. През месец януари е отишла в дома й, където е бил К. с научна сътрудничка, за проучване за възрастни хора. Сочи, че е останала с В.и дамата, която я е гледала. Отново В.е попитала дали предходно завещание се отменя автоматично с ново. В.е извадила листи формат А“ и собственоръчно с молив си е начертала широки редове. Свидетелката й е обяснила да напише днешния ден, да се идентифицира с данните си и да напише на кой какво имущество иска да остави, В.си е изписвала нещата около 40 минути.

Свидетелката сочи, че не й е диктувала, а са дискутирали как е регулирано саморъчното завещание и кои законови разпоредби го уреждат.

Свидетелят Х.Р.Х., психиатър, сочи че А. К.го е помолил да прецени психичното състояние на неговата леля. Посетил е през 2019 г., не си спомня месеца, В.в старчески дом в Банкя. Сочи, че не е останал с впечатление, тя да не разбира какво й казва и е била напълно ориентирана за мястото и за състоянието й. Задал й е банални въпроси. След като са излезли с К. е решил да се върне втори път и влязъл сам в стаята. В.го е познала и е попитал за какво идва пак, казала е, че иска да си ходи. Не е говорил с персонала на дома, какво е състоянието й. Не я е виждал преди и след този случай, не знае кога е починала.

Съгласно заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза от 10.06.2022 г., по време на съставяне на процесното завещание в края на м. януари 2019 г. В.П.е страдала от деменция от смесен дегенеративно – съдов тип. По делото не е приложена медицинска документация, отразяваща състоянието на В.П.след 21.11.2018 г. На тази дата са регистрирани тежки психични нарушения (състояние на обърканост и психотични симптоми), които е възможно да са персистирали и довели до задълбочаване на когнитивния дефицит. Вещите лица считат, че в това състояние В.П.не е могла да разбира съдържанието на завещанието, да действа разумно и да се разпорежда с имуществото си за след смъртта си. Ако се кредитират показанията на свидетелите Х.и Р., вещите лица допускат възможността за обратно развитие на описаната симптоматика до състоянието, описано в психологичното изследване на 08.10.2018 г. (доколкото деменцията представлява необратим дегенеративен процес). Тогава следва да се приеме, че В.П.вероятно е могла да разбира съдържанието на завещанието, да действа разумно и да се разпорежда чрез завещание с имуществото си, но поради когнитивни нарушения е била затруднена в преценките си и предвиждането на далечните последици от действията си, имала е нужда от помощ и подкрепа при извършване на завещателно разпореждане.

По делото е изслушано и повторно заключение от 21.11.2022 г. на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, което кореспондира с изводите на първата експертиза. Вещите лица поясняват, че дементният процес със съдово – денегеративен характер прогресивно е напредвал и е водел до необратими нарушения на паметта и интелекта. П.е приемала терапия с лекарствени продукти, но въпреки това, състоянието й от 2015 г., до ноември 2018 г. се е влошавало (след ноември 2018 г. няма медицинска документация за състоянието й), което също доказва, че съдово –дегенеративния процес е напредвал, като най стремглаво това е станало след ортопедичната операция на 12.11.2018 г. Заключението на вещите лица е, че В.П.е страдала от психично заболяване: смесена корова и подкорова съдово-дегенеративна деменция с психотични симптоми, като в това състояние не е могла да разбира съдържанието на завещанието, да действа разумно и да се разпорежда с имущество за след смъртта си.