Решение № 362 от 07.04.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Варна, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20253100500166 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 85896/25.10.2024г.

/вх. No на ВРС/, подадена от ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано No 5, представлявано заедно от изпълнителните директори – Недялко Чандъров и Пламен Шинов, срещу решение № 3377/30.09.2024г., постановено по гр.д.№ 14300/2023г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е осъден да заплати на В. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., жк. В. *, вх. *, ет.*, ап.**, следните суми: - сумата в размер на 14 987.29 лева /четиринадесет хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/, увеличена по реда на чл. 214 от ГПК, представляваща дължимо незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил покрит застрахователен риск по застрахователна полица № ************* при клауза за покрити рискове „ПЪЛНО КАСКО“ за мотоциклет „***“, модел: „******“, с държавен peг. номер № В **** В, рама № *************, по повод настъпило застрахователно събитие, за което е образувана преписка по щета с референтен № ***************** – **********, ведно със законната лихва 1 върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; - сумата в размер на 1 040.00 лева /хиляда и четиридесет лева/, увеличена по реда на чл. 214 от ГПК, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.04.2023 г. до 01.11.2023г.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено при липса на мотиви и в противоречие с доказателствения материал. Сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства нито за паркирането на мотоциклета по указания начин и на указаното място, нито за конкретните обстоятелства, при които са получени уврежданията. Липсва задължителна за следване съдебна практика, която да приема, че увреждане на имуществото по време на застрахователния договор води до автоматично ангажиране на отговорността на застрахователя, а ако подобен подход се следва в някои съдилища, то той не следвало да се споделя.

Основен постулат е, че всяка страна трябва да докаже твърденията си, което се явява израз на проявлението на диспозитивното и състезателното начало в гражданския процес. В мотивационната част на съдебното решение безкритично било прието за доказано, че всички повреди по процесния мотоциклет са резултат от заявеното събитие, въпреки че експертните заключения имат противоречия в тази част, които не са обсъдени, не е обсъдено и наличието на варианти в заключението, което предполага извършването на допълнителен анализ, съпоставка и кредитиране на едни изводи за сметка на други. Първоинстанционният съд е допуснал повторно заключение, което жалбоподателят счита, че е процесуално нарушение.

Доколкото, обаче, то било събрано, съдът е следвало да го анализира заедно с първоначалната експертиза, а ако и противоречи да се даде приоритет на едното или другото заключение. Това второ заключение е с изключителна степен на хипотетичност и вътрешни противоречия и не следвало да се кредитира. Съдът е следвало да кредитира първото заключение, което изключвало посочения механизъм. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на претенцията, евентуално за намаляване на присъдената сума, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение правилно 2 и законосъобразно.

Счита за доказани обстоятелствата, при които е възникнало ПТП-то при конкретно заявеното застрахователно събитие, като намира за установени и вида, характера и степента на уврежданията, както и стойността на нужния ремонт за възстановяване на увредените детайли. В случая въззивникът се опитвал да внуши, че съществувало противоречие между двете експертизи. Принципно диаметрално различие нямало, а били разгледани различни варианти на съприкосновение при инцидента, но и двете вещи лица били единодушни, че при притискане можели да се получат уврежданията. Разликата била, че в.л. Ат. Я. разгледал хипотеза на провлачване, а не на просто падане след притискане, и понеже не открил следи от такова провлачване, разгледал хипотеза на страничен лек удар.

Докато в. л. Ал. В. разгледал хипотеза на падане на дясната страна след притискане между други две МПС. Отделно, цитира съдебна практика и сочи, че в аспекта на императивната норма на чл. 408 от КЗ неизпълнения на задължения от страна на застрахования биха били релевантни за възникване на право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение само ако неизпълнението им е допринесло за проявлението на вредите от ПТП или за обема им или е попречило на доказването им, но такъв принос по делото не е твърдян още по малко е бил доказан. Моли решението да бъде потвърдено и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Отправя и доказателствено искане за допускане на повторна експертиза.

В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява законен или процесуален представител, а за въззиваемата страна се явява адвокат, който оспорва депозираната въззивна жалба, представя списък с разноски и моли за потвърждаване на решението. Въззиваемата страна е депозирала и писмена защита в указания срок.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от В. В. Н., ЕГН **********, действащ чрез адв. Л. П. – ВАК, срещу ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК 000694286, осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 250.00 лева, частична претенция от сумата в размер на 12 834.72 лева, представляваща дължимо 3 незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил покрит застрахователен риск по застрахователна полица № ************* при клауза за покрити рискове „ПЪЛНО КАСКО“ за мотоциклет „***“, модел: „******“, с държавен peг. номер № В **** В, рама № *************, по повод настъпило застрахователно събитие, за което е образувана преписка по щета с референтен № ***************** – **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 82.66 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.04.23г. до 01.11.2023г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 08.03.2023г. е сключена застраховка „каско“, клауза „пълно“ между ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД (лизингодател) и В. В. Н. (лизингополучател) за мотоциклет „***“, модел: „******“, с държавен peг. номер № В **** В, рама № *************, която застраховка е със срок на действие от 09.03.2023г. до 08.03.2024г. Излага, че дължимата застрахователна премия е заплатена в срок, като общата застрахователна сума по застраховката е 23 369.00 лева. Ищецът твърди, че на 01.04.2023 г., процесният мотоциклет „***“ е бил ударен или блъснат от друго МПС или бутнат докато е бил паркиран на паркинг в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“ бл. 19. Вследствие на това, мотоциклетът е паднал на дясната си страна и е увреден. На 04.04.2023г. ответникът е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като е заведена щета Реф. № *************************** и са направени два описа на увредените детайли с представители на застрахователя за установяване с точност на увредените детайли, като ответното дружество издало възлагателно писмо за извършване на автосервизните услуги към сервиз „МКар Варна“ ЕООД. След допълнителен оглед извършен от сервиз „МКар Варна“ ЕООД, било установено, че има и допълнителни увреждания от първоначално констатираните от застрахователя, поради което била изготвена оферта за ремонт по стандартите и изискванията за безопасност на „МКар Варна“ ЕООД. Ищецът обосновава правния си интерес от настоящото производство с неоснователния отказ от страна на застрахователя да изплати съответстващото обезщетение, което да покрие ремонта, което е в размер на 12 834.72 лв. По същество се моли съдът да уважи предявения иск като основателен, както и да присъди сторените 4 съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД е подал писмен отговор, в който не оспорва твърденията на ищеца за учредено между страните застрахователно правоотношение по полица № *************** от 08.03.2023г. със срок на действие от 09.03.2023г. до 08.03.2024г., както и че ищецът се явява лизингополучател. Не се оспорва и твърдението на ищеца, че застрахователят е издал възлагателно писмо за ремонт в сервиз. Предявеният иск обаче оспорва както по основание, така и по размер. Оспорва се настъпването на описаното в исковата молба застрахователно събитие, както и твърдението на ищеца, че уврежданията по мотоциклета могат да бъдат получени по описания от ищеца начин и условия. Излага, че след извършения оглед от страна на застрахователя, същият е установил, че липсват видими материални следи от удар или въздействие от друго превозно средство, които да потвърждават, че мотоциклетът е бил ударен. С отговора на исковата молба е направено евентуално възражение за прихващане с насрещни вземания на ответника срещу ищеца в размер на сумата от 297,06 лева, представляваща остатък от дължима от ищеца застрахователна премия, на основание чл. 369, ал. 2 КЗ.

Ответното дружество твърди, че ищецът е заплатил само първите три вноски от договорената застрахователна премия, като последната вноска е останала непогасена.

В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, представлява се от адв. Л. П., чрез който поддържа подадена искова молба и предявените искове. На основание чл. 214 от ГПК, изменя размера на предявените искове, като увеличава размера на главницата от 1 250.00 лева на 14 987.29 лева, а размера на мораторната лихва от 82.66 лева на 1 040.00 лева.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното 5 решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда относно механизма на настъпилото ПТП.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

Приети са за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти и обстоятелства:

1/че между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица № *************** от 08.03.2023г. за застраховка „Каско“ на мотоциклет „***“, модел: „******“, с държавен peг. номер № ******, със срок на действие от 09.03.2023г. до 08.03.2024г., който факт се констатира и от представения договор за застраховка „Каско“ от 08.03.2023г.;

2/ че ищецът се явява лизингополучател по сключен Договор за финансов лизинг на ППС № 154115/28.02.2023 г. с „Уникредит Лизинг“ ЕАД, който факт се установява и от приобщения договор за финансов лизинг на ППС № 154115 от 28.02.2023г.;