Решение № 18036 от 08.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18036 гр. С., 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септе.и през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110175855 по описа за 2024 година

Предявен е от ЗЕАД .“ ЕАД срещу . осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за с у м а т а 335,69 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № . във връзка с настъпило на 22.05.2024 г. ПТП на .. посока С. около 200 метра след пътен възел ., при което е бил увреден автомобил марка „.“ с рег. № ., застраховано със застраховка „Каско“ при ищеца, заедно със законната лихва от предявяване на иска -19.12.2024г. до погасяването.

Ищецът твърди, че на 22.05.2024 г., в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие –водачът на автомобил марка и модел „.“ с рег. № . при движението си по автомагистрала „.“ в посока гр. С., на около 200 метра след пътен възел ., попада в необезопасена дупка на пътното платно, реализирайки ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 335,69 лева. Твърди че на основание чл.30, ал.1 ЗПът. ответникът е задължен за поддържането и обслужването на републиканската пътна мрежа, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че след изпратено извънсъдебна регресна покана ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което претендира същата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Ответникът оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и наличието на покрит риск. Подчертава, че не са представени подписани общи условия към застрахователния договор. Оспорва настъпването на процесното ПТП като недоказано по несъмнен начин. Подчертава се, че съставеният 1 протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила за механизма на осъщественото ПТП, като се подчертава, че същият е изготвен без да е направено ясно описание на платното и механизма на настъпване. Изтъква се, че се установява, че ПТП е настъпило на 22.07.2022г, а протоколът е съставен на 23.07.2022г., т.е мястото не е посетено от служители на .. Поддържа се, че протоколът е съставен в нарушение на чл. 2 Наредбата за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране на ., . и И. към Г.

Изтъква се, че липсват доказателства за скоростта на движение на увреденото МПС и дали същата е била съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, поради което се твърди нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Релевирано и възражение за съпричиняване. Сочи се, че на водача на увреденото МПС не е направен тест за употреба на алкохол и наркотични вещества, с което са нарушени предвидените в Общите условия на ищеца задължения. С оглед изложеното се моли искът да бъде отхвърлен, а в полза на ответника да бъдат присъдени сторените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410 от КЗ следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието следните юридически факти: 1. наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил с покрит риск – настъпилото застрахователно събитие, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 49 от ЗЗД, а именно: вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционнообезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

При съобразяване на така посоченото, Софийски районен съд приема, че от представената застрахователна полица № . от 10.05.2024г. се установява, че към датата на настъпване на ПТП – 22.05.2024г. между ищеца и собственика на автомобил марка „.“ с рег.

№ . - „.“ ЕООД е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „.“ с покритие по клауза „Пълно каско“ и по клауза „.“ със срок на застрахователното покритие 16.05.2024г. – 15.05.2025г.

Неоснователно се явява и възражението, че непредставянето на подписани общите условия /ОУ/, приложими към процесния застрахователен договор, може да обоснове извод, 2 че не е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение или че не е доказано, че дадено събитие е покрит застрахователен риск. В действителност съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от КЗ е предвидено, че ОУ на застрахователя, установени предварително за сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено.

Въпреки това приемането или наличието на ОУ не е задължително условие за възникване на застрахователното правоотношение, като този извод може да бъде направен при съобразяване на разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от КЗ, съгласно която застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт.

Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора.

Следователно наличието на ОУ не е от значение за валидното сключване на застрахователния договор, за който от значение е наличието на писмена форма като застрахователна полица. Когато ОУ няма, то просто същите не са неразделна част от договора за имуществено застраховане, но тази липса не влияе на наличието на облигационно правоотношение. Следователно наличието на първата посочена предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 411 КЗ е безспорно доказано от ищеца.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото са представени Общи условия, които носят подпис и на застрахован и на застраховащ, видно от приложените доказателства на л. 38 от делото.

Установено според Софийски районен съд е и обстоятелството, че на 22.05.2024г. около 22.35 часа автомобил марка „.“ с рег. № . се е движил по магистрала „.“ посока С. и около 200 метра след пътен възел . преминава през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, при което са причинени увреждания по застрахования при ищеца автомобил. Описаният механизъм на ПТП се установява от представения по делото протокол за ПТП № . с рег.№ .. от 22.05.2024г, съставен от посетилия мястото на ПТП представител на . (видно от направеното отбелязване в приетия по делото препис от протокола), който протокол представлява официален документ с материална доказателствена сила относно извършените пред длъжностното лице изявления и действия (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК.

Макар и автоконтрольорът да не е станал свидетел на събитието и изводите му относно механизма да нямат обвързваща доказателствена сила, той е посетил местопроизшествието и е констатирал на място наличието на необезопасена и несигнализирана дупка, намираща се в дясна активна лента и обстоятелството, че увреденият автомобил се е намира именно на мястото. В тази част с оглед горепосоченото съдът приема, че протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ относно така пряко възприетите от представителя на . обстоятелства, като не са ангажирани доказателства от страна на 3 ответника, които да оборват материалната му доказателствена стойност. Същевременно съгласно заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, която съдът кредитира по реда на чл. 202 от ГПК като изготвена от вещо лице притежаващо необходимата квалификация при съобразяване на всички събрани по делото доказателства, неоспорено от страните, отразените в протокола за ПТП щети на застрахования при ищеца автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. В тази насока са и показанията на свидетелката М. К., която е била пряк участник в ПТП и най-точно и ясно може да възпроизведе случилото се. В показанията си свидетелката К. е категорична, че при настъпване на процесното ПТП е валяло дъжд, поради което цялата магистрала е била мокра и препятствията на пътя са били пълни с вода. Съдът кредитира показанията на свидетелката в тази част изцяло, като заявеното от нея относно пълните с вода препятствия на пътя се потвърждава и от приложения към административната преписка, образувана във връзка с ПТП, снимков материал от местопроизшествието /л.86-88 от делото/. Предвид това, съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че не следва да се кредитират показанията на свидетелката в тази част, тъй като наличието на вода в дупките на пътя не е отбелязано в протокола за ПТП. Липсата на подобно отбелязване в протокола на ПТП не е може да обоснове и липсата на вода в препятствията на пътя, като това обстоятелство може да бъде доказано с всички доказателствени средства. Свидетелката К. е категорична, че именно преминаването през пълната с вода дупка е довело до уврежданията на управляваното от нея МПС.Показанията на свидетелката следва да бъдат изцяло кредитирани като последователни, непротиворечиви и съответстващи на всички събрани по делото доказателства, в това число и направени в писмена форма от същата свидетелка изявления непосредствено след настъпване на процесното застрахователно събитие.

Ето защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, следва да се приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания в протокола механизъм на ПТП и се намират в причинно-следствена връзка с ПТП. Следва да се отбележи, че се явява неоснователно възражението на ответника, че протокола за ПТП не отговаря на законовите изисквания, тъй като не бил изготвен снимков материал, както и че било налице несъответствие между посочената дата на ПТП и датата на съставяне на протокола. Видно от приложения по делото протокол за ПТП№ . с рег.№ .. от 22.05.2024г. /л.13 от делото/, същият е съставен на 22.05.2024г, а не на 23.05.2024г. в каквато насока са твърденията на ответника. В протокола е посочено, че ПТП е настъпило на 22.05.2024г. в 22.35 часа, а същият е изготвен на 22.05.2024г от 23.30 часа. При изготвяне на протокола за ПТП, видно от приложените документи от административната преписка, са били направени и снимки на местопроизшествието, изцяло съгласно нормативните изисквания. Липсата на изрично описание на констатираната на място дупка от посетилия ПТП автоконтрольор с посочване на точни размери не може да обоснове извод, че препятствие на пътя не е било налице. Това не представлява и порок на съставения протокол за ПТП.