Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1046 от 25.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 914/2024
Вид
Определение № 1046
Подписан
25.09.2024
В сила
25.09.2024
Състав
Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Искра Кирилова Трендафилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1046 гр. Б., 25.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500914 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Х.

А. Я., чрез адв. В. У. срещу Определение № 1177/17.06.2024г., постановено по гр. дело № 1712/2023г. по описа на Районен съд Б., в частта с която исковата молба е върната, а производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.

Жалбоподателят сочи, че от материалите по изпълнителното дело се установявало, че нов взискател в лицето на „АПС ББ“ ЕООД не е конституиран, а е останал старият такъв, а именно ответникът по делото „Р.

(ЕУ)“ ЕАД. Твърди се, че от направени справки по изпълнителното дело ЧСИ е посочил, че взискател е ответникът, а не друго дружество. Дори и след подаване на молба за конституиране на взискателя „АПС ББ“ ЕООД по изпълнителното производство всички молби са подавани от ответника. Ето защо се сочи, че взискател по изпълнителното дело е ответникът, поради което се сочи, че изводите на районния съд в обратна насока са напълно неоснователни. Твърди се, че ищецът не е бил уведомен за извършената цесия, поради което за него е съществувал правен интерес да насочи иска си срещу ответника, в полза на когото е издаден изпълнителният лист, по повод на който е образувано процесното изпълнително дело.

Сочи се, че предявеният иск е допустим, поради което атакуваното определение следва да се отмени и делото да се върне на районния съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.

Писмени отговори от насрещната страна и третото лице - помагач по частната жалба не са постъпвали.

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна в 1 производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Районен съд Б. е сезиран с искова молба, депозирана от ищеца Х. А. Я. срещу ответника „Р. ЕУ“ ЕАД /предишно наименование „ТБАК“ ЕАД/.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. В исковата си молба ищецът твърди, че не дължи посочени суми по изпълнително дело № 98/2014г. по опис на ЧСИ Г.Ц., поради настъпила давност.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

Постъпила е молба от „АПС ББ“ ЕООД за конституиране в качеството на трето лице помагач на страната на ответника. Правен интерес от встъпването е обусловен от това, че вземанията по издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, са прехвърлени с договор за цесия на „АПС ББ“ ЕООД. Последният е конституиран като трето лице помагач в производството по делото.

По делото е изискано копие на изпълнителното дело. Видно от същото е образувано изпълнително дело № 98/2014г. по описа на ЧСИ Г.Ц. по молба на взискателя „ТБАК“ ЕАД срещу длъжника Х. А Я. въз основа на изпълнителен лист, постановен по ч.гр.д. № 2706/2012г. по описа на Районен съд Б. за следните суми: сумата от 982,75 лева - главница по Договор за целево финансиране № 4376020018 от 21.12.2010 г.; сумата от 52,91 лева обезщетение за забава за периода 15.06.2011 г. - 24.09.2012 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 05.10.2012г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумите от 25 лева – платена държавна такса и 202,14 лева - юрисконсултско възнаграждение.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение. На 29.06.2015г. по делото е постъпила молба от „АПС ББ“ ЕООД, с която е направено искане за конституиране като взискател по делото поради това, че вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени от първоначалния взискател в полза на „АПС ББ“ ЕООД. С протокол от дата 29.06.2015г. ЧСИ Ц. е конституирал като взискател по делото „АПС ББ“ ЕООД на мястото на стария взискател. Указано е заплащане на такса за изпращане на съобщения до длъжника. Впоследствие по изпълнителното дело са постъпвали молби от стария взискател. Представено е удостоверени от ЧСИ Ц., в което е посочено, че по изпълнителното дело взискател е Р. ЕАД /Предишно наименование „ТБАК“ ЕАД/, като е посочено, че от страна на „АПС ББ“ ЕООД е постъпила молба за конституиране като взискател, но поради незаплащане на съответните такси същият не е конституиран като взискател по делото.

Същото удостоверение е издадено и по искане на съда по образуваното гражданско дело.

С Определение № 1177/17.06.2024г., постановено по гр. дело № 1712/2023г. по описа на Районен съд Б., съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, приемайки че предявеният иск по чл.

2

439 ГПК е недопустим. В мотивите си е посочил, че по изпълнителното дело взискател е „АПС ББ“ ЕООД, поради което искът срещу предишния взискател – ответникът по делото, е недопустим.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на районния съд за недопустимост на предявения иск.

Правилен е изводът на районния съд по отношение на това, че страни в производството по предявен иск по чл. 439 ГПК следва да са длъжника и взискателя по изпълнителното дело. Допустимостта на иска обаче се определя съобразно твърденията на ищеца, а впоследствие и съобразно конкретните данни по делото.

В случая в исковата молба ищецът твърди, че взискател по изпълнението е ответникът „Р. (ЕУ)“ ЕАД и друг такъв не е конституиран. В справка, изготвена от съдебния изпълнител, адресирана както до ищеца, така и да съда се сочи, че страна по изпълнителното дело е „Р. (ЕУ)“ ЕАД, а не „АПС ББ“ ЕООД. Видно от данните по изпълнителното дело титуляр на вземането по издадения изпълнителен лист е ответното дружество, като изпълнението е образувано по негова молба. Действително по изпълнителното дело фигурира протокол, видно от който „АПС ББ“ ЕООД е конституиран като взискател по делото на мястото на „Р. (ЕУ)“ ЕАД поради извършена цесия. Спорен е въпросът обаче дали този протокол е породил действие, дали са били налице всички предпоставки за замяна на взискателя, а от там и кое лице се явява взискател по изпълнението към датата на сезиране на съда. Отделен е въпросът и доколко този протокол обвързва съда.

Според самия съдебен изпълнител протоколът, с който „АПС ББ“ ЕООД е конституиран като взискател не е породил действие и взискател е първоначалният такъв – ответникът по делото. Видно от материалите по изпълнението след този протокол молби за извършване на изпълнителни действия са подавани от първоначалния взискател – ответника, изпращано е запорно съобщение до длъжника, в което също като страна се сочи „Р. (ЕУ)“ ЕАД.

Липсват твърдения на „АПС ББ“ ЕООД, конституиран по делото като трето лице помагач, да има качеството на взискател по изпълнението, твърденията са единствено за извършената цесия.

При това положение е спорен въпросът кое лице има качеството на взискател и носител на вземането по издадения изпълнителен лист към момента на сезиране на районния съд, още повече като се има предвид възраженията на ищеца за това, че цесията не му е надлежно съобщена, поради което тя няма действие по отношение на него /последното е една от предпоставките за приложението на чл. 429 ГПК/. Кое лице е носител на вземането по изпълнителния лист към релеванния момент - предявяване на иска пред районния съд, е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта.

Ето защо атакуваното определение ще следва да се отмени и делото да се върне на районния съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.

3

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1177/17.06.2024г., постановено по гр. дело № 1712/2023г. по описа на Районен съд Б., в частта с която исковата молба е върната и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Районен съд Б. за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4